Да стане ли 24 май национален празник, а 3 март да бъде заличен
Да стане ли 24 май национален празник? Така ще низвергнем 3 март, който дори не величае собствено национално усилие, а увенчава чужда заслуга. Или съвсем да се откажем от националните празници?
ГЕРБ предложи национален празник на България да бъде 24 май. Това се случи ден след като отмина тазгодишният празник и след като 12 години не се сети да го направи като управляваща партия.
Според осемте депутати от ГЕРБ, подписали се като вносители на законопроекта, националният празник „трябва не просто да обединява, но и да съдържа трансцендентна символика, която да пронизва обществената тъкан през поколенията и да възпитава определени ценностни разбирания“.
Защо да отменим Трети март?
Действително 24 май е сред най-обединяващите официални празници. Изтъква цивилизационен принос, обществен възрожденски подем и държавно строителство. Едва ли някой би бил против този ден да е националният ни празник. Въпросът обаче е не защо 24 май да е националният ни празник, ами защо 3 март да не е такъв.
Очевидно е, че войната на Русия срещу Украйна и ревизията на русофилските масови исторически представи в последните три десетилетия са причина за опита за детронирането на 3 март. Сегашният ни национален празник не просто не величае собствено национално усилие и увенчава чужда заслуга, а поддържа един блян за велика Санстефанска България, обрекъл страната на катастрофи и реваншизъм. С низвергването на 3 март България ще направи нов прочит на миналото си и на люшкането си между „България на три морета“ и „земя като една човешка длан„.
Разбира се, ще потекат упреци за пренаписване на историята. Особено ако 3 март бъде не просто понижен до официален, а изобщо бъде заличен като празник. И вероятно борбата за нова доминанта в обществените разбирания ще продължи и по-нататък, за да детронира благодарността към Русия, поставена в основата на българския национален пантеон. Вече не само премахването на Паметника на съветската армия ще е център на остро противопоставяне. Паралелно с депутинизацията ще върви и един по-широк процес на дерусизация, при който вече ще бъде проблематично срещу Народното събрание да гледа „Александър Втори“ на кон, основната национална катедрала и главна столична забележителност да носи името на неговия патрон „Александър Невски„, а булевардът с жълтите павета да се нарича „Цар Освободител„. Столичният център на суверенната българска държава сякаш е създаден за възхвала на един руски император.
Затова 24 май ще престане да бъде толкова обединяващ празник, когато замести 3 март. Преодоляването на националния комплекс за благодарност към освободителката и на романтичните представи за братския руски народ ще бъде дълъг процес – ако изобщо е възможно някога да приключи.
А другите страни, които честват 24 май?
Одържавяването на 24 май тече отдавна – в последните години гвардейският духов оркестър и гвардейците, полагащи венци пред паметника на Кирил и Методий пред Националната библиотека, започват да доминират над ученическите фанфари и „цивилните“ манифестации. На 9 декември 2020 парламентът засили побългаряването на 24 май, добавяйки „българската азбука“ и Кирил и Методий в едно по-дълго наименование на празника – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Издигането на деня на Кирил и Методий като национален празник малко или много ще се възприеме като националистическо присвояване в страни, където също го празнуват или дори той е официален – като в Северна Македония и Чехия (където почитат Кирил и Методий на 5 юли).
Промяната на националния празник, доколкото е политически акт в актуален контекст, чертае и политически разделения. „Демократична България“ и ИТН вероятно ще подкрепи замяната на 3 март с 24 май, БСП ще е против, а мандатоносителят ПП ще заобиколи въпроса, за да избегне пробив в управляващата коалиция. И ако все пак се събере мнозинство от управляващи и опозиционни формации за смяна на празника, ще се окаже, че българският парламент е способен само на „празнични„, не и на „делнични“ консенсуси. И например най-големите путинофоби и русофоби биха казали – за оръжието за Украйна не можахте да се обедините, а за промяна на националния празник можете.
Но за такъв въпрос подобен консенсус е твърде крехък – националният празник не е фиксиран в конституцията и може да бъде променен с обикновено парламентарно мнозинство с поправка в Кодекса на труда. В този ред на мисли: какво ще стане, ако утре леви и русофилски сили дойдат на власт и „си върнат“ 3 март?
ДА за 24 май. Но при едно условие.
24 май е чудесен ден за национален празник. Но би се превърнал в карикатура, ако нация, издигнала на държавния си пиедестал просветата и културата, пак си остане сред първенците в ЕС по функционално неграмотни ученици и по мизерни пари за наука. 24 май има смисъл да е национален празник, ако може да се превърне в знаме на един нов възрожденски култ към образованието и на едно ново, отърсено от комплекси за малоценост или величие национално самочувствие. Ако не, по-добре да нямаме национален празник – нищо не ни задължава. Можем да имаме множество официални празници, плюс един понижен до официален 3 март, на които и без това има тържества, гвардейски роти и президентски слова. Така всеки ще може да види своя национален в някой официален празник.