Защо е безсмислено да изключваме радиатори и защо има смисъл да съдим монополиста договорите за централно отопление.
Да стоиш на студено, да мислиш че икономисваш, а всъщност това да се окаже най-скъпото ти удоволствие през мразовитата зима. Само на българина, и то на бедния, може да му се случи подобно неприятно изживяване, което се доказва всеки месец на 15-то число със сметките, които изпраща Топлофикация.
Човекът се ядосва още повече, псува всичко и всички, но в крайна сметка отива да плати, веднага. Познахте, това е редовият пенсионер, и въобще по-възрастното поколение над 50 години, в чието съзнание трупането на дългове е изтрито като опция. Затова мизерства и студува, а се оказва, че всъщност няма абсолютно никакъв смисъл.
Царуват две абсолютни заблуди. Първата е, че като изключиш и махнеш радиатора, ще спестиш от сметката за топлото. Втората е, че твой враг е съседът, който по презумпция краде. Спестяването чрез махане на радиатора е пълна илюзия.
Оказва се, че и всичките радиатори да махнеш, пак ще платиш цена за отопление доста близка до тази, която би платил, ако всичките са си на местата и са включени на пета степен. Това се базира на два факта. Първият е, че при изключен радиатор ви начисляват такса „сградна инсталация„, която е за общите части – и, вярвайте ми, може да бъде огромна.
За пример ще дам собствената си сметка за януари за парно, която възлиза на 200,80 лв. От тези 200 лева само 37 лв. са за парно отопление. 67 лв. са отишли за топла вода, като за пореден път се оказва, че за да стоплиш 1 куб. м вода през зимата е около 50% по-скъпо, отколкото през лятото, което си е физически абсурд. Останалите 95 лв. ще платя за така наречената „сградна инсталация„.
Това няма нормално обяснение, при положение, че от 5 радиатора вкъщи 3 работят непрекъснато. Топлофикация така си е направила сметката, че даже и петте радиатора да включа, пак ще плащам „сградна инсталация„. Сметката обаче няма да ми се повиши с повече от 10%, а на мен ще ми бъде значително по-топло. Хората масово не отчитат този факт и
изключват всички радиатори
Така за една гарсониера, вместо да платят 130 лв. през януари за топлото, те плащат 90 лв. и стоят на студено. Защото топлата вода си върви, а заедно с нея и „сградната инсталация„. Затова на топлофикационните дружества отдавна не им пука кой колко радиатора е пуснал. Важното е, че със сигурност всички ще платят. Интересуват се само топлинните счетоводители, които взимат пари на топломер.
Първата заблуда се допълва и от широкоразпространеното, но напълно погрешно схващане, че като махнеш радиаторите, ще се стоплиш малко на ток и по този начин ще спестиш. Това е напълно погрешно схващане. Хора, които се топлят изцяло на ток, плащат до 3 пъти по-високи сметки. Изключение правят тези, които използват изцяло климатици, но това е отделна тема, защото хубавият климатик, който върши идеална работа, си е скъпа инвестиция.
Тези, които си включват духалки, са си на чиста загуба. Аз имам приятел, който я включва всяка вечер за по 2 часа и тя му излиза 50 лева на месец – с над 10 лв. повече, отколкото плащам аз само за парно, а духалката стопля само едно малко помещение, което мигновено изстива, когато я изключиш.
Така излиза, че от двете мерки за икономии – да махнеш радиаторите и да включваш за мъничко печка, ти се набутваш със сметката много повече, отколкото ако си беше оставил всички радиатори да работят.
Втората заблуда
която работи безотказно в полза на монополистите, е че всичките ти съседи крадат. Те може и да го правят, но всъщност не те ощетяват с нищо. Кражбата си е почти безмислена, защото винаги си плащаш „сградната инсталация„.
Освен това рискът е голям, защото при размяна на радиатори може да стане авария и всички да те разберат. За 100 лв. на сезон това въобще не си струва. Освен това, ако съседът ти краде и пуска парното нелегално на 5, то той всъщност ти прави по-голяма услуга, отколкото ако наистина си изключи всички радиатори. Отопленият съсед намалява значително твоите топлинни загуби и наистина потребяваш по-малко парно със същия ефект.
Всъщност стара истина е, че инсталациите в отделните етажни собствености са сметнати да работят така, че всички радиатори да са включени. Включително и стълбищните. Така загубите са най-малки, сградата не изстива и е необходима много по-малко енергия за затопляне на къщата до желаните градуси.
Както звуча дотук, да не си помислите, че съм таен агент на топлофикация. Това е истината за парното отопление. Всичко би било идеално и бихме си включили наистина всички радиатори, ако нямаше една малка подробност, която ни кара всеки път отчаяно да търсим кога смислени, кога безмислени решения за икономии. И това са ненормално високите сметки.
Основният проблем е, че сметките, които ни предлагат топлофикационните дружества, не са за истинската консумация, при положение, че вече повечето радиатори са свалени, стълбищата не се отопляват, хората намаляват глидерите и преустройват помещения, като и крадат по малко.
Сметките не са обективни, няма показател, чрез който да се следи непрекъснато какъв е реалният разход, както е при електромерите за тока. Това, което показват уредите за дялово разпределение, е само косвен показател, който по никакъв начин не може да ти даде точна представа какво потребяваш и какво ще платиш. Защото изцяло зависиш от потреблението на другия и твоята сметка е функция от сметките на останалите собственици в сградата.
Всъщност хората получават прогнозни фактури с прогнозни данни, което е в разрез с директивите на Европейския съюз.
Има два компонента, които винаги могат да бъдат оспорени в тази фактури. Първият е количеството енергия за подгряване на топлата вода. Никой в кооперацията няма как за го засече и монополистът може да си нагажда цифрата както му падне. А както забелязвате, годишно за топла вода се плаща доста повече, отколкото за парно. Оказва се, че един квартал в полите на Витоша плаща близо 2 пъти повече за подгряване на 1 кубичен метър вода спрямо друг, който е в центъра на града. Обяснение и до момента няма.
Вторият компонент в сметката за парно, който винаги може да бъде атакуван, са лихвите, които се начисляват за просрочие, а те се слагат напълно незаконно. Именно защото са върху прогнозни сметки. Топлофикация си начислява лихвите за целия сезон, а накрая, когато се оказва че трябва да връща пари за надписана сметка, начислените лихви си остават. Това е пълен правен абсурд.
Така вече имаме три напълно основателни причини за да заведем дело срещу монополиста, в случай че преценим, че сметките ни са ненормално високи – прогнозните фактури, неясното формиране на сметката за топла вода и нереално начисляваните лихви.
Съдът наистина
е най-добрият вариант, когато си имаш работа с монополист. В този случай е добре да спазиш 3 важни условия. На първо място не чакай сметките да се трупат, защото едно е да платиш 5% съдебна такса върху 200 лв., а съвсем друго 5% върху 4000 лв.
На второ място, е добре да не водиш делото сам, а да има още потърпевши. Колективните искове излизат по-евтино на ищците и освен това се уважават в по-голяма степен от съдилищата. Те вече не представляват „частен случай„. Именно поради тази причина много хора се прикрепят към общи дела.
На трето място, абсолютно задължително е да направите изпреварващ ход, като първи заведете дело, а не да чакате сметката да се трупа и топлофикация да потърси първа съда и частните съдебни изпълнители.
Обикновено при заведени дела, даже и да не бъдат спечелени в целия размер на иска, винаги има полза. Може да се намали абсолютния размер на задълженията, да се обявят лихвите за незаконни, както и да се премахнат стари задължения, върху които си има давност.
Затова, ако мога да обединя съветите си, бих казал: ползвайте си радиаторите на 5 и ако сметките ви се струват непосилно високи, завеждайте дела срещу монополиста. Да решиш проблема в съда си е демократично право на всеки гражданин, който по презумпция е лишен от възможността да се откаже от услугите на Топлофикация по какъвто и да е друг начин.
В крайна сметка не сме „крепостни селяни“ и това трябва да се разбере веднъж завинаги! Светослав Загорски