Да му мислят гърците, които притежават скъпи имоти, басейни и яхти. За да спасят закъсалата си родина, ще им се наложи да поразтворят портфейлите си. Но не само те – всеки грък ще трябва да „дари“ около 7 000 евро.
През следващите години Гърция иска да спести 78 милиарда евро. При население от малко над 11 милиона това означава следното: всеки гражданин ще трябва да спести около 7 000 евро, икономиите ще бъдат осезаеми за личния бюджет на всеки грък.
Преведените по банков път заплати скоро ще имат по-малък размер, защото държавата в бъдеще ще удържа т. нар. данък солидарност. Само месечният доход от 1 000 евро е необлагаем. При по-високите заплати данъкът ще достигне 4%. Министри и кметове или пък хора, заемащи по-високи постове, ще плащат даже 5% данък солидарност. А доходите на адвокати и други работещи на свободна практика ще бъдат облагани с допълнителен данък от 300 евро. Това, разбира се, буди недоволството на гърците: „Измислят си данъци за какво ли не. Виж, ако си купиш кутия цигари, веднага плащаш 70% данъци отгоре.“
Колкото по-голям басейнът, толкова по-висок данъкът
Преди всичко по-заможните гърци ще трябва да плащат повече данъци. Това важи например за хората, които притежават недвижим имот на стойност над 200 000 евро. По-високи данъци ще трябва да плащат и притежателите на яхти, надхвърлящи дължина от 6 метра, както и собствениците на плувни басейни – колкото по-голям басейнът, толкова по-висок данъкът.
Посещението в таверна също ще стане скъпо удоволствие. Защото в ресторантите и кафенетата вече няма да важи данъкът добавена стойност от 13%, а пълната му стойност от 23%. Ето какво казва собственик на заведение в предградие на Атина: „Не ми остава друго, освен да поема сам плащането на увеличените данъци. Иначи никой няма да влезе в таверната ми. Хората нямат пари.„
Всички тези нови данъци през следващата година ще трябва да налеят в държавната хазна 28 милиарда евро. Други 50 милиарда Гърция ще си донесе от продажбата на държавни предприятия. Държавните железници, воднопречиствателните станции, държавните дялове от летището в Атина и от доставчиците на електроенергия – всичко ще бъде продадено. Работещите там вече се обявиха срещу приватизацията. Те се страхуват, че частните инвеститори ще намалят високите им заплати и ще ги лишат от щедрите добавки, които получават. Досега работещите към тези концерни получаваха ток за частните си домакинства почти безплатно. Те трябваше да плащат само 15% от неговата цена. Подобни екстри в Гърция вече няма да има.
Къде е дъното на кацата?
Финансовият министър Евангелос Венизелос заяви, че планът за икономии е строг и дори несправедлив, но трябва да бъде изпълнен, за да бъде спасена страната: „На тази каца трябва да й бъде сложено дъно. И чак когато дъното бъде сложено, тогава ще постигнем отново растеж и безработицата ще намалее.„
Първите мерки за икономии трябва да бъдат предприети още тази година, за да може бюдежтният дефицит да спадне от 10,5 на 7,5% от БВП. И с по-малък дефицит Гърция все още ще е на последното място в еврозоната, но в по-добро положение от страни като Великобритания, САЩ или Япония. Тези държави очакват тази година 8 до 10% бюджетен дефицит.