Здравейте, днес ще Ви представя едно момче, което откровено говори за нещата в Афганистан и в България. Името му е Меси Длир, родом от Херат, Западен Афганистан, който наскоро е завършил Софийския университет. И ето какво ни каза той в краткото ни интервю:
– Знаеше ли за България преди да дойдеш тук?
– Да, знаех за страната, защото преди повече от 20 години в Афганистан са били много известни българските обувки. И така знаех за държавата с обувките.
– А само заради обувките ли дойде?
– Бях чул за тях, но баща ми работеше в Афганистанското посолство, като в последствие го пратиха да работи в България, а аз дойдох с него и така останах да живея тук.
– Има ли голяма разлика в начина на живот в двете страни?
– Има огромна разлика в държанието в нашата страна към всички и начина на държане в България. Например в моето семейство аз още се обръщам към родителите си с „Вие”, а не с „Ти”. Това не означава, че щом имаш уважение към тях не сме близки, а просто така показваме уважението си, както ще бъде за напред. Докато в България най- интересното беше, че ми отне най-малко шест месеца, за да говоря на „Ти” с родителите на приятелката ми. Като така м стана по- удобно.
– Мислиш ли, че България е мястото, на което ще живееш?
– Да. Защото съм пътувал в много европейски и азиатски държави и тук ми харесва най-много. И не е заради самата държава, а заради хората, защото българите мислят почти като афганистанците. Сигурно това е причината да ми е много по-лесно и спокойно отколкото в други европейски държави.
– А усещаш ли расизъм при българите?
– В България е много по-засилен отколкото от останалите страни, но си има и причини. Например една от причините е 500 годишното турско робство. Поради това има хора, които гледат назад във времето вместо да се учат и да вървят напред. Затова са по-агресивни и не толкова толерантни.
– Това ще се промени ли според теб?
– След години, но няма да е скоро.
– Усещал ли си такива негативи към теб?
– Да имало е такъв случай и после с този човек станахме най-добри приятели. А причината е била малко информация и различното.
– Разкажи ни малко за твоя приятел.
– По-точно беше момиче, бяхме се събрали на кафе, където се и запознахме. Самата тя беше националист, а проблема беше че тя не знаеше какво е националист, но все пак беше такава.
– След като усети различни емоции в България започна ли да ти омръзва тук?
– Живея тук вече 4-5 години и мисля, че не знам почти всичко за България. Защото и с години да живееш тук откриваш нещо ново.
– Спомена, че живееш в страната от 4-5 години, ще ни опишеш ли как се е променил начинът ти на живот от началото до сега?
– В началото ми беше трудно да разбера как да живея тук след като не знам езика и как един ден ще мога да говоря дори две думи на български. Но след като го научих живота беше много по-лесен. Можех сам да говоря с непознати и да споделям това, което искам. Сега ми е доста по-лесно и удобно, защото не може навсякъде да говориш на английски език- не всички го разбират.
– Има ли нещо, което би поискал да промениш в България след като си тук от толкова дълго време?
– Да, може би да накараш хората да не мислят само за себе си и да не се оплакват само, а да станат и да направят нещо.
– Какво ще кажеш за протестите. Все пак това беше надигане от страна на народа.
– Когато в една държава искаш да промениш нещо- ставаш и го променяш. Както Левски и Ботев по време на турското робство дават живота си. А сега хората протестират, което е добре, но начина на протестиране не е добър. Те ходят на работа, после хапват и пийват, а когато решат да се разходят отиват да протестират. Ако искат промяна трябва да дават всичко от себе си, а не само част.
– Нека сменим темата и отново се върнем към теб и твоята страна. Затова ще те помоля да ми разкажеш малко за наргилето.
– Преди много години в жените в селата, които са имали много деца и докато са стояли на балкона и са говорили с роднини са пушили наргиле. В днешно време рядко се пуши. Само навън по кафета и прочие.
– А какво ще кажеш на читателите за пирам томбан? (мъжко традиционно облекло в Афганистан)
– Пирам- горна част, а томбан е долната част на облеклото подобна на панталон, но по-широка. Ако имах избор в България щях да я нося.
– Нека те попитам- приемат ли се смесени бракове в твоята страна?
– Зависи от манталитета на хората и от самото семейство.
– Какво мислиш за собственото си бъдеще?
– Човек планира, но в бъдещето нищо не се знае. Всичко зависи от съдбата.
– Винаги съм била любопитна дали има разлика в това да израснеш в семейство на дипломат и в нормално семейство?
– Зависи от самото семейство. Въпреки, че баща ми е дипломат ние с него сме най-добри приятели. Но да, има разлика. Щом баща ти е дипломат и неговият син/ дъщеря трябва да внимава какво прави, как се държи и с какви хора контактува.
– Мислиш ли, че ще последваш начина на живот на баща ти?
– Да. (Меси беше категоричен)
– Кой е твоят идол?
– Баща ми.
-Кое е нещото което мразиш и те дразни?
– Много са, но най-близките хора на които имам доверие да ме мамят или да ме лъжат. Не мога лесно да прощавам.
– Имаш ли несбъднато желание?
– До сега не.
– Ако идеш на място, което не харесваш какво афганистанско и българско би взел със себе си?
– Афганистанска носия и българска ракия ( Смее се )
– Ще се опишеш ли с едно изречение?
– (мислейки дълго време отговори) Мога да кажа, човек, който иска да учи нещо ново.
– Кой е твоят любим плод?
– Манго. Мангото в Афганистан е много по-различно от това в България. Най-голямото може да е приблизително около килограм, но е рядко. По-често е около 500 грама. Сладко е, но не ти омръзва. Може да ядеш още и още. J Ха-ха-ха, все едно съм продавач на манго J
– Какво е твоето мото?
– Следвам си план на живота, защото живота е като една река и ти плуваш срещу течението. Аз сега плувам и продължавам да плувам дотогава, което искам или… ще видим (усмихва се потайно).