Какво иска да ни каже Цветан Цветанов с неговото „всички са минали през БКП„? Че Цецка Цачева просто е правила това, което са правили и всички останали? Нищо общо с истината.
“Всички” ли са членували в БКП? Според Цветан Цветанов – да. Но по-уместно е да не му се вярва. Първо, към края на 1989 година самата БКП твърди, че има около 1 милион членове, а това е приблизително една шеста от възрастното население. Следователно, не са “всички”. Второ, самият Цветанов не изглежда съгласен със себе си: ако вярваше, че БКП и “всички” българи са били, така да се каже, едно цяло, досега можеше поне стотина пъти да е помогнал за изучаването на историята на тази партия в българското училище. Вместо това обаче формацията на Цветанов системно пречи на това изучаване. Като че ли БКП е нещо несъществено в биографията на българите. И трето: “всички” е понятие, което не съществува – то се фантазира, за да набави алиби. При това не става дума само за конкретния случай. Всеки път, когато някоя нередност буди възмущение, на помощ идва този устойчив модел за публична утеха: “всички” правят така. Откраднал е пари? Всички крадат. Излъгал е? Всички лъжат. Държи се просташки? Тук всички сме простаци. Забелязвате ли какво изчезва в този диалог? Обсъждането на самия повод за него.
Невъзможният разговор за БКП
Начинът, по който говори Цветанов, прави невъзможен нормалния разговор за това какво е представлявало членството в БКП преди 1989 година. Най-малкото защото поражда естествена реакция в подобен стил. Нека припомним: Цветанов се изказа по темата, за да защити Цецка Цачева – кандидатката на ГЕРБ за президент. Една от публичните реакции след нейната номинация съдържаше именно обвинението, че навремето Цачева е членувала в БКП. Цветанов би могъл да я защити поне по два други начина – като обяви, че това членство е нещо достойно например, или като каже, че Цачева не е извършила нищо нередно в качеството си на партиен член. Тогава разговорът можеше да се измести към обсъждане на този 45-годишен период от историята ни – или поне към това, което конкретната кандидатка е правила по време на режима. И в двата случая разговорът щеше да е съдържателен.
Само че изреченото от Цветанов е от съвсем друг порядък – излиза, че Цачева просто е правила това, което са правили и всички останали. Това е политически несъстоятелно, исторически невярно и морално неприемливо. Несъстоятелно е да издигаш кандидат, посочвайки като негова заслуга обстоятелството, че той не е инициатор дори и на собствените си убеждения. Невярно е, че всички са правили като Цачева. И е двойно неприемливо хем да слееш Цачева с всички, хем да представиш това несъществуващо “всички” като една амалгама, олицетворена от кандидатката на ГЕРБ. Едномилионно множество по условие не може да бъде хомогенна маса.
Думата “всички” е скандал номер едно в изречението на Цветанов. Тя обезсмисля съдържателния разговор и го заменя с някакво изфантазирано количество, използвано като съкрушителен аргумент. Това е подмяна, която продължава вече 26 години и всеки елемент от нея си струва напомнянето.
Няколко неща, които „всички„ НЕ правят
Помните ли какво беше Държавна сигурност, кучето-пазач на въпросната БКП? По данни на Комисията по досиетата, за ДС са работили средно 10 процента от хората, заети в съответната сфера. Ако някога чуете, че едно време “всички” са били доносници, вече знаете, че това не е вярно.
Помните ли твърдението, че “всички са маскари”? В съвременна България то не идва от Бай Ганьо, а представлява една от програмните тези на вестник “24 часа” в периода на неговото създаване. Думата “маскари” и до днес се употребява по адрес на политическите сили. Все някой обаче трябва да е гласувал основните правила, по които функционира страната. Направил е възможно членството в НАТО и ЕС например. Гарантирал е основни свободи, създал е институции. На описанието “маскари” май не отговарят точно “всички”.
Използвате ли израза “журналя” по адрес на журналистите? Ако го правите, Цветанов е намерил във Вас сродна душа. Но трябва да знаете, че сред тези “журналя” някак са оцелели и такива, които откриват скритото богатство на Делян Пеевски или убиеца на Георги Марков. Не получават пари под масата, не пишат под диктовка и плащат висока цена за това.
“Всички” не правят от една банка-фантом банка-мастодонт, не вливат насила в нея държавен капитал и не я докарват до фалит с “дупка” от три милиарда и половина. “Всички” не взимат после държавен заем, който ще изплащат две поколения. “Всички” не прегазват хора на пешеходна пътека, не стрелят със снайпер на оживени кръстовища, не покровителстват наркопласьори и не внасят обвинителни актове, които да гарантират оправдателни присъди за престъпници. В примери като тези “всички” е само едно: дума-алиби за погрешно действие.