Черната магия в българската политика
Случващото се в България би накарало мнозина да си помислят, че страната е тежко урочасана и трябва да ѝ се лее куршум. В модерността разомагьосването може да се получи обаче и по рационален път.
Представете си че над политическа България тегне злощастна черна магия. Как биха изглеждали нещата тогава? Най-вероятно по следния начин:
– България е първа по корупция в ЕС (и не само), но в българския парламент продължават да се подвизават Борисов и близкото му обкръжение, които са ръководили страната през последните десет години, и които са главни субекти в множество скандали. Скандалите са от такъв характер, че Себастиан Курц би се изчервил и подал оставката само при мисълта за тях.
– България е единственият член на ЕС, срещу когото масово е приложен законът „Магнитски„, но лица, пряко санкционирани в него, са представени в българския парламент и се оплакват, че срещу тях има „червени линии„. Те настояват да бъдат (отново) включени в управлението.
– Главният прокурор продължава да си е на поста и не дава косъм да падне от главите на горепосочените лица и политици.
– Новите партии, които идват със заявката за „промяна„, в два поредни парламента не могат да формират правителство и да се споразумеят за най-разбираемото нещо в парламентаризма – коалицията. Една от тези партии иска да управлява сама с 65 депутата и отхвърля всякакви други варианти.
– В резултат на това налудно поведение въпросната партия драматично губи подкрепа и на нейно място се появява нова. От цялата тази циркулация и преразпределение на гласове общият резултат на „партиите на промяната“ не расте, а даже спада.
– Социалистическата партия в страната е всъщност консервативно-патриотична и лидерът ѝ се прехласва по Виктор Орбан. Този лидер си стои на поста, колкото и избори и гласове да изгуби. Неговата политика също не се променя.
– Кандидат-президенти твърдят, че ще обединят нацията като спрат да говорят за проблемите – особено за тези, посочени по-горе.
– Фирми, които авансово и без конкурс са получили милиарди за строеж на магистрали (съществуващи на чертеж, но не задължително), излизат на моторизирани протести за още пари.
– Синдикати искат запазване на въглищните централи до 2050-а година, към която такава технология вероятно ще има само в музеите.
– България не се е класирала за голям футболен турнир близо две десетилетия, но шефът на българския футбол е отново преизбран с вероятна машинация при гласуването.
– България е последна по ваксинации в Европа (и не само). Другите държави свалят маските и отменят ограничителни мерки, докато България е изправена пред нова смъртоносна вълна на вируса.
В един такъв хипотетичен сценарий мнозина биха стигнали до извода, че става дума за тежко урочасване на страната, при което трябва да ѝ се лее куршум. Водещи психиатри направо биха посъветвали да се пристъпи към екзорсизъм.
В модерността разомагьосването може да се получи и чрез по-бюрократично-технологични мерки обаче – алгоритми от рационални правила, които не изискват да носите умряла котка на гробище при пълнолуние. Ето няколко подобни правила:
– Когато управлението на една политическа формация е закотвило страната на последното място в ЕС по корупция и бедност, тази формация трябва да промени ръководството си, а избирателите да я пратят в опозиция или извън парламента.
– Когато чак в САЩ са разбрали, че в страната има недосегаеми, това е повод за цялостна ревизия на съдебната система (особено прокуратурата) и службите. Включително чрез персонални промени като смяната на главния прокурор.
– Недосегаемите не бива да се включват в партийни листи, за да влязат (отново) в парламента.
– Новите партии не трябва да влизат в игра с нулев сбор едни с други, а да гледат как да вдигнат общия си резултат.
– Основите и формулата на нова управленска коалиция трябва да са ясни преди изборите.
– Социалистическата партия трябва да е от европейски, а не от евразийски тип.
– Кандидатите за президенти трябва да обединяват нацията около реални решения на проблеми, а не около фризирани думи за национално съгласие чрез забрава и самохипноза.
– Държавните пари да не се раздават авансово на фирми без конкурси, а служителите, които са ги раздавали, да си понесат отговорността.
– Не трябва да се запазват конските трамваи. Същото важи и за въглищните централи към 2050-а година. Българската икономика е редно да гледа напред и да се пренастройва към неизбежното, вместо да става резерват на отживелици. Още повече, че България ще разполага и с ресурс за социално отговорен преход към новото, осигурен ни от ЕС.
– Когато няма успехи, ръководството във футбола се сменя.
– Хората трябва да се ваксинират. Всеки има право сам да реши дали да се ваксинира, но никой няма право да влиза в затворено публично пространство с множество други без да е ваксиниран или преболедувал. Защото никой няма право да заразява другите със смъртоносна болест. Във виенската опера вече се влиза без маски, но всеки показва сертификат за ваксинация или преболедуване – просто, ефикасно и неограничаващо ничии права.
Вместо тези мерки, разбира се, можем да поръчаме водосвет, кадене с тамян, а и по екзотични методи от вудуто или наръчника на Агрипа Нетесхаймски. Но нито е нужно, а и едва ли те ще подействат. Макар че кой знае. Казват, например, че конските подкови носели щастие и на тези, които не вярват.