Българската история

ByДругата гледна точка

23 януари 2012
Reading Time: 22 minutes

Фалшификациите в българската история и техния смисъл.

„Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне„

ВЪВЕДЕНИЕ

(Със звездичка са отбелязани историци и изследователи със специфични небългарски имена или такива с чуждо етническо самосъзнание, прокарващи зловонните идеи на тайни организации и сили, работещи срещу България!)

Обуначването на нацията започва с изопачаването и преиначаването на нейната история. Вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно, Обезличаването на народите чрез фалшифициране на историята беше дело на комуниститеинтернационалисти, но то е дело и на глобалистите-космополити – разлика в подходите и методите няма! Риба се лови в мътна вода – колкото по-мьтна, толкова по-добре; Разделяй и владей!,…

През всичките векове, българската история е била подлагана на нагли манипулации, безочливи фалшификации, кражби и директно унищожение (горене на книги, рушене на културни паметници и геноцид спрямо живите носители на историческата истина и традиция). В това отношение, най-големите вреди на българската история са нанесени от гърците, турците, евреите, руснаците и сърбите! В по-ново време грубата игра беше заменена с някои по-рафинирани средства и методи, но това не променя нещата. Например – Световната банка отпуска някаква жалка целева субсидия на Министерството на образованието и срещу това го обвързва с договор, нейни специалисти да изготвят учебните програми, по които ще учат българските ученици и студенти. И за да са нещата точни – в това не участват български експерти за да не объркат нещо. Точно и ясно!…

Наскоро четох, че в САЩ в училищата не се изучава предмет „История„. Това ме потресе, но същевременно ми стана ясно защо американската нация се състои от жизнерадостни идиоти, които вярват на всичко, което се каже по телевизията или е написано във вестник!…В Съветският съюз и неговите сателити от соц. лагера, по времето на болшевизма и тоталитарния комунизъм се учеше история. В България също. Но тази история беше така деформирана и изопачена, че последствията още личат в учебниците. Дали се е променило нещо у нас през последните две петилетки и нещо. Нищо подобно – главите на децата се тъпчат с все същите исторически сурогати и свободни съчинения, подплатени с комунизъм и марксистко-ленински постулати (20). Дори става и по-лошо, като например старите догми да се заместват с нови – когато политиката влезе с кални ботуши в покоите на науката, не очаквайте нищо добро!

Вземете например един от новите учебници по „История на България“ за кандидат-студенти и зрелостници (2001-2002 г.) под редакцията на чл. кор. проф. Васил Гюзелев (87) и ще видите познатата схема – Колко са велики славяните; с тях започва историята на България; дивашките и нискокултурни „прабългари„; траките липсват!? Защо да не липсват, след като указанията са да се разтягат повече локуми за Византия и елините. В същия „учебник“ Старата Велика България на кан Кубрат е сведена до едно малко петънце, намиращо се между Фанагория и р.Сал. Човек да се чуди защо точно чуждите хронисти са наричали тази българска държава „Стара“ и „Велика„. Че кое й е „великото„, след като според учебника на Васил Гюзелев там е имало едва ли не само няколко села!… В момента българските учебници по история продължават да са пълни антинаучна марксистко-ленинска и сталинска идеология, която трови душите и на новите поколения (20). Отделни автори правят някакви опити да променят нещата, но това са гласове в пустиня. Вредите, които са нанесени са толкова големи, че всичко се движи по инерция и старите клишета се мултиплицират непрекъснато. Редица изследователи и учени считат, че трябва да дойде едно ново поколение необременени историци, които да напишат истинската история. Проблемите тук обаче са два- Първо старите комунистически кадри продължават да обучават в познатия ни стереотип новите поколения студенти и ученици и ло този начин се „само възпроизвеждат„, както се изрази преди време един наш учен. Новите политически повеи започват да налагат и някои нови стереотипи далеч от обективната реалност. Тук по „принципа на махалото“ се отива в другата крайност което е също толкова вредно. В стремежа си да изгоним комунизма от учебниците по история. неговото място беше веднага заето от обезличаващия и безроден глобализъм и космополитизъм. Напоследък определени кръгове непрекъснато, упорито и садистично насаждат в обществото „либерално-демократични“ теории, според които „трябвало да се загърби миналото„, „да сме по-толерантни„, „етнически търпими„, „да не дразним съседите„, „да не се изтъкваме чрез историята„, защото това е „национализъм“ и т.н. А видите ли национализма и патриотизма са нещо много лошо и представете си, че объркат нечии планове!… Тази олигофренска политика вече дава горчиви „плодове„. От учебниците по история започват да изчезват цели раздели и децата получават някакви половинчати и осакатени знания. Полуистините обаче никога не са градивни и не носят нищо добро. Те не могат да заместят истината и съдържат негативен и разрушителен елемент. Това в още по-голяма степен важи за историческата истина и манипулациите, които я замъгляват. В новите учебници по история първо изчезнаха траките (по-нататък ще обясним подробно защо); след това турското робство стана „турско владичество„, а малко по-късно „турско присъствие на Балканите“. Както е тръгнало не бих се учудил след време турското робство и геноцидът спрямо българите и арменците в Османската империя да бъдат представяни като „хуманитарни операции“ на башибозука и редовните турски войски!… Във връзка с това научихме, че съвсем наскоро една учителка от гр. Лом – Клара Петкова*, в час по родинознание учела децата, че от „турско робство са ни освободили САЩ„, а който твърди обратното е „комунист„!!!… Коментарът е излишен. Същата учителка сега обаче е депутатка на НДСВ в Народното събрание!?!

Но нека бъдем последователни и да разкрием механизмите, чрез които се фалшифицира българската история. Настоящето изследване няма за цел да обхване цялата тази проблематика, защото става въпрос за огромен масив от информация, обработката на който в никой случай не е по силите на отделен изследовател. По-важното е да се сложи акцент върху начина, по който са фалшифицирани ключови събития и факти и да се посочат виновните лица – нещо, което до сега не е правено цялостно, но ние ще поемем риска, защото тук става въпрос за ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ! За това прошка няма да има за никого! Щом си си продал душата на дявола, ще трябва да повриш и в катрана, за да се пречистиш от греховете. Такъв е божия закон! Съд ще има за всеки […Националните предатели и българофобите трябва да бъдат разобличени.

МЕХАНИЗЪМ НА ФАЛШИФИКАЦИИТЕ

Когато се работи със старите автори (т.нар.“извори“) трябва да се има предвид, че в повечето случаи чуждите хронисти са били враждебно настроени срещу българите и не са били особено обективни при отразяването на събитията. Независимо от това, тези текстове са по-достоверни от по-кьсните интерпретации и преводи, особено тези, писани през последните сто години (88). И наистина, още от края на XIX век историческата наука в България започва да бъде използвана като политически инструмент и идеологическо оръжие за прокарване на различни идеи, вредящи на България. В началото това беше панславизма, после еврейския комунизъм и марксизъм, а в наши дни този комунизъм се трансформира в безреден и обезличаващ юдео-масонски космополитизъм и глобализъм!… Обективното отразяване на историята е труден процес, защото обикновено официалните историци са зависими от управляващите кръгове. Така е било през всички времена. Точно затова адмирирам „Българска Орда -1938“ и сродните на нея организации, че застъпват модела на интердисциплинарното българознание, което разбива монопола на официалните историци. Така неправителствените организации и независимите експерти могат да бъдат коректив на лъже-историците и да се отстоява историческата истина!

В по-новата ни история, Паисий е първият историограф, направил тази решителна крачка. След него обаче в нашата историческа наука са намесват външни сили, които и полагат жалените на най-големите фалшификации и манипулации на българската история. Ето какво пише по този въпрос големият наш изследовател-българист д-р Тачо Танев – „…На това отгоре, изграждането на делото на българската история се осъществява първоначално от чужденци, които прокарват в българската история своите небългарски концепции. А сетне мнозина българи заработват за изграждането на нашата история, но зауча Вайки А-Бе-то на съвременната историческа наука, те остават ученици на чужденците и следователно, техни епигони. Между тях се отделя до известна степен най-големият български историк проф. Васил Златарски…“ (който обаче е руски възпитаник и „щемпела“ си личи отвсякъде – бел. моя). И така, българската история, както днес е оформена след едно 100-годишно съществуване на нова България, е изградена в едрите си черти според представите и схващанията на чужденците. Най-главните й положения всъщност са предостатъчно явно оформени съобразно със съвременните политически интереси на чуждите народи…“ (54).

По-важните от тези чужди учени писали българската история са – Н.С.Державин (руснак); М.Сперанский (руснак); Константин Иречек (чех); Якоб Веис* (евреин); Карел Шкорпил; Херменгилд Шкорпил; ф.И.Успенский (руснак); Юрий Венелин; Павел Йосиф Шафарик* (чешки евреин); И.В.Ягич (руснак); проф.В.Томашек (чех, австроунгарец); Геза фехер* (унгарски евреин), и др. Наред с тези имена в по-ново време се появяват и цяла плеяда други чужденци и чуждоземни имена на „български историци“с небългарски произход. Най-накрая в тази печална редица се появяват и български историци слуги на „силните на деня„, към тях се причисляват и една особена категория „историци“ с привидно български имена, но с небългарски или смесен произход и с чуждо етническо самосъзнание! Тази последна категория „историци“ е най-опасна и вредна и трябва систематично да бъде разобличавана за фалшификации и подривна дейност насочени срещу България!… За да се ориентира читателят кои точно сили стоят зад фалшификациите на българската история, ще дадем един частен пример.

Когато д-р И. Д. Шишманов „доказва„, чесборникът „Веда Словена„на Стефан Веркович е „фалшификат„, веднага получава по-висока степен в масонската ложа, където членува. В обобщен вид се вижда, че основната българска история писана и преповтаряна през последните сто години е творена главно от чужденци и шпиони на чужди правителства. Сега вече на всички би трябвало да им стане ясно, защо имаме такава осакатена и накъсана история, пълна с бели полета и премълчани истини.

Нека видим по какъв начин се фалшифицира исорията и видовете фалшификации, които имаме

  • 1. Укриване и унищожаване на факти и документи (изнасяне на ценни ръкописи в чужбина).
  • 2. Манипулации и инсинуации (грешни внушения).
  • 3. Крадене на история.
  • 4. Премълчаване на важни събития и обстоятелства.
  • 5. „Редактиране“ на изворов материал.
  • 6. Откровени и нагли фалшификации.
  • 7. Репресии и физическо унищожаване на историци и хора от интелигенцията, отстояващи историческата истина.

Всички тези методи са прилагани и се използват и сега за фалшифициране на българската истозия под една или друга форма. Ще изброим и основните пунктове за фалшификация и след това ще дадем примери от съответниге трудове на „историци“.

ОСНОВНИ ПУНКТОВЕ ЗА ФАЛШИФИКАЦИЯ

  • 1. Произход и Прародина на българите.
  • 2. Етимологията на името „българин“.
  • 3. Понятийния апарат.
  • 4. Езиковия проблем и писмеността.
  • 5. Религия и приемане на християнството.
  • 6. Разцепване на българския суперетнос на десетки изкуствени малки етноси.
  • 7. Създаване на теории за „изчезналите“ антични народи на Балканския полуостров и липсата на приемственост между тях и днешните българи.
  • 8. Омаловажаване делото на изтъкнати историци възрожденци и такива в по-ново време.
  • 9. Чрез манипулации и инсинуации създаване на лош имидж на българите и насаждане на чувство на вина и други такива.

С произхода и прародината на българите („прабългарите„) е спекулирано безкрайно много. Общо взето до сега беше натрапена теорията, че „прабългарите“ са били някакво малко тюркско племе от състава на т.нар. „хунски съюз“ (т.е. някакви полудиви „номади монголоиди„), които, идвайки на Дунава, се претопили в „славянското море“ и станали „бели хора„!?… Прародината беше препратена някъде неопределено в монголските степи, с презумпцията, че щом там сега живеят монголци и тюрки, значи и „прабългарите“ са били такива!

Тази теза беше разработена главно от руски учени с намерението да отблъсне дунавските българи от „тюркския“ им произход, с оглед традиционната им непоносимост и неприязън към турците (въпреки, че „тюрки“ и „турци“ са две различни понятия) и те да се „припознаят“ като „славяни„!… Същата схема беше приложена и спрямо волжките българи, на които беше залепен етикета „татари„, за да се срамуват те от своите корени (въпреки, че нямат нищо общо с историческите татари) (44) и да им закрепи чувство на вина, комбинирано с комплекс за малоценност!

Ето какво казва по този въпрос д-р Тачо Танев Руската версия на българската история е изцяло изградена върху следното – От край време съществува една велика славянска общност, от която българите са се отделили още от времената на своята стара история. Тази относително малка група от южните славяни, нарекли се „българи„, в новите времена следва да се възвърне и приобщи към великата славянска страна – Русия“ (54).

Проводник на тази руска версия на българската история в България по време на Освобождението, и то проводник облечен с мантията на висшата историческа наука, се явява проф. Марин Дринов. Той налага в току-що излюпващата се българска историческа наука руската версия и почти всички наши историци, кога по-послушно, кога по-непослушно я следват ето вече над 100 години (54). Ето какво пишат за произхода на българите и други такива „историци“ – ибрикчии – Александър фол*, Васил Гюзелев, Николай Генчев, Константин Косев, Илчо Димитров, Андрей Пантев, Милчо Лалков и Костадин Петров – „Прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската езикова-племенна общност. Тяхната прародина се намирала в Западен Сибир, по долината на реката Иртиш…'(9). По-нататък същите автори подчертават, че историята на България започва със славяните, които се появили още в Ш-о хилядолетие пр.н.е.“ Империята на българите край Кавказ – Стара Велика България – е представена като „Прабългарски съюз Старата голяма България„, а за връзките с хуните и Хунската империя няма нито една дума. Тези българофоби представят българите като някакви номадски племена, ядящи конско месо и живеещи в палаткови лагери, състоящи се от юрти. За старите български владетели преди кан Кубрат не е казано нищо! Българите са представени като нискокултурни диваци и конекрадци, които с набезите си безпокояли Византийската империя (9).

В многотомната „История на България“ (т.2) на БАН, Васил Гюзелев, Станчо Ваклинов, Петър Петров, Димитър Ангелов, Борислав Примов*, Василка Тъпкова – Заимова* и др. пишат – „Проучванията напоследък утвърдиха схващането, че прабългарите са принадлежали към тюркско-алтайската езиково-племенна общност, към която спадали още хуни, хазари, авари, огузи, печенеги, кумани и др.“ (1). Отново се говори за „Прабългарски военно-племенен съюз Велика България„, „прабългарите-номади“, нищо не се споменава за българските градове край Кавказ и в Средна Азия, а противно на това се твърди, че „прабългарите живеели в юрти, землянки, надземни постройки“ и „номадски станове“. Историята на Дунавска България отново се започва със славяните. Българската държавност започва след кан Аспарух (681 г.). Древната история е орязана…

С малки изключения почти същите тези преповтарят и Веселин Бешевлиев (5); акад. Димитър Ангелов (2); Ст. Младенов; Иван Шишманов; Станчо Ваклинов (4) и редица други автори, пишещи главно след 1944 г. и слугувайки на панславянските и комунистически идеологии. В писанията на всички тези автори, които залягаха в официалните учебници от комунистическо време, с фини манипулации българите трябваше да бъдат откъснати от хуните и другите сродни етноси и по този начин да се скъса връзката с древната ни история. По това време негласно на учените беше забранено да се занимават с древната българска история преди хан Аспарух (668-695Г.). Забрана наложена със седем печата!… Според д-р Тачо Танев – „Забраната се състои в това, че е прогласена веднъж завинаги неразбиваемата „научна аксиома“ – Най-древните далекоизточни хуни (по руски „сюнну„, но и „хунну„) нямат нищо общо с европейските хуни (по руски „гунну„), а европейските хуни нямат нищо общо с Испериховите българи (по руски „булгари“ или тюрко-булгари“, но не и „българи„, както руснаците определят дунавските българи след покръстването им) и, най-сетне, че Испериховите българи („булгари„, „тюрко-булгари„), нямайки каквито и да са предшественици, пристигнали на Балкана в нищожно на брой количество и взели та се претопили и безследно изчезнали всред ‘славянското море“, като необяснимо защо или по някаква неосъществена случайност, това „славянско море“ възприело да се назовава БЪЛГАРИ (по руски „болгарь!„). Така, че днешните „болгарь!“ нямат нищо общо нито с Испериховите „булгарь!„, нито с „гунни„-те, нито със „сюнну“ или „хунну„. Тази „научна“ логика, която търси само разликите, но в никой случай не и приликите и общото, спокойно може да се нарече „Разделяй, за да владееш чрез науката!…“ (54)

Тук специално внимание бих искал да отделя на автора Петър Добрев (36, 37, 38, 39, 40, 41), който отрича тюркската и славянската теория за произхода на българите, но заедно с това отхвърля и връзката с хуните, като доста агресивно защитава тази своя теза. Връзката с хуните обаче е безспорна и има редица документи и доказателства за това. Проблемът, който заобикалят Петър Добрев и споменатите по-горе комунистически автори е, че „хуни“ не е етническо понятие, а е събирателен термин за 26 народа обединени под единно ръководство в Хунската империя в III в. пр. Хр. Те не могат да бъдат определени като“ тюрки“, тъй като тюрките като държавна формация се появяват шест века по-късно. Тези 26 народа хуни не са етнически хомогенни, живеят на огромна територия и най-общо могат да бъдат разделени на две големи групи – източни (дунху или жун – монголоезични) и западни (хуили хунори – ираноезични). Българите като европеидни спадат именно към втората група! Въпреки разните спекулации, антропологически българите (в т.ч. и „прабългарите“, които ние наричаме „древни българи„) са определени като индоевропейци, кавказки тип от причерноморската група. По отношение на волжките българи Петър Добрев също има грехове, защото без да е направил необходимите изследвания твърди най-отговорно, че били изчезнали през ХІІІ-ХІV в., точно както тръбят и всички руски енциклопедии! След като се твърди това, трябва да се обясни и факта, защо след превземането на Казанското царство (Волжка България) от руснаците в 1552 г., цар Иван Грозни си присвоява титлата „Цар на руси и българи„. Това се повтаря и при всички следващи владетели и е отразено писмено в техните държави печати!… Също така към днешна дата в Руската федерация (републиките Татарстан, Чувашия, Башкирия, Кабардино-Балкария и др.) има над 20 млн. души, които се самоопределят като българи, независимо че в паспортите им пише друго. По тези въпроси са излезли множество книги (42-52) и всеки може да ги прочете, ако го пожелае… По въпроса дали в Руската федерация има българи, трябва да се питат самите българи, които живеят там, а не руснаците или руските възпитаници в България, които са женени за рускини и предават и продават българските национални интереси, маскирани като патриоти и загрижени „историци“!

В потвърждение на казаното по-горе е фактът, че през последните години руските учени ограничиха използването на термини като „тюркски народи„, „тюркски езици„, „тюркска култура„, и го заместиха с „алтайски народи„, „алтайски езици„, „алтайска култура“ и т.н. По отношение прародината на древните българи няма единно становище, независимо от записаното в школските учебници и дебелите томове на БАН. Напоследък все повече наши и чужди учени се изказват в полза на тезата, че българите са автохтонно население на Балканския полуостров и при черноморието. След катаклизъм – потоп в Черноморския басейн преди около 7600 години една част (т.нар. ‘траки“) са останали тук, а по-голямата част от населението мигрира на юг в Мала Азия и Месопотамия (по-късно известни като шумери), а друга част през Кавказ отива на изток чак до Тарим (Северозападен Китай) и съседни области (т.нар. хуни или хунори). След време българите се съсредоточават в Балхара (Бактрия) и около Кавказ, откъдето се завръщат отново в Европа и на Балканите, за да се слеят със своите родственици траките (28). Пръв е изказал подробно аргументирана теза за автохонност на българите на Балканите проф.д-р Ганчо Ценов още в началото на миналия век (25, 26, 27). В своите трудове той се опира предимно на сведения от старите антични автори и критикува някои български историци като – Васил Златарски, Ст. Младенов, Иван Шишманов, а също и Ватрослав Ягич, Голубински и Шафарик*, че укриват факти по тези въпроси и защитават славянофилски и българофобски теории вредни за България (26, 25)!

Най-оригинална и точна формулировка за произхода на древните българи дава д-р Тачо Танев, който ни определя като древен народ със собствена идентичност – „Българите са един велик самостоен народ в историята на човечеството, и освен това, те са един от най-древните живи и до днес народи на земята, с богато собствено народно предание“ (54). Той ги свързва също така и с хуните (техния западен клон), с който нямат етнически различия. Фалшифицирането на произхода и прародината на древните българи е последвано и от манипулации и изкривяване значението и етимологията на името „българин“. Могат да бъдат изброени над 50 версии за значението на българското народностно име и повечето от тях не са верни. В това отношение най-злостно е определението на проф. В. Томашек, който „научно“ обяснява името БЪЛГАРИ, че то означава „боклук“ (от турското „буламач“ – т.е. „сбирщина от мелези“, „смес от много етноси“), с което име били наречени „останките от разбойническия боклук, побегнал и събрал се около бреговете на Азовското море след приключването на Великото преселение на народите“ (54).

На В.Томашек пригласят и редица наши учени, начело с проф. Стефан Младенов, проф. Васил Златарски и акад. Димитър Ангелов, които свързват името „българин“ с тюркския глаголен корен Ьи1д, което значи „размесвам„, „меся„. В такъв смисъл названието „българин“ се тълкувало като „смесен„, „нееднороден“ (т.е. „мелез„). Стефан Младенов дава интерпретация като „смесени скитници„; Павел Йосиф Шафарик* като – „крайниници“ (т.е. хора, обитаващи покрайнините), а унгарския тюрколог 1/1. Немет тълкува името „българи“ в смисъл на „метежници“, „бунтовници“ (2). Повечето от тези интерпретации са неверни и клеветнически и петнят светлото българско име. След като са залегнали обаче като постулати в българските учебници, подобни „научни теории“ дават основание на българофобите и мизантропитеглобалисти да ни атакуват с човеконенавистни теории, целящи да предизвикат у съвременните българи някакъв комплекс за малоценност. Плъзгайки се по тази логика, в редица чужди енциклопедии името „българин“ се тълкува в подобен „вулгарен“ смисъл, като му се придава значение на „варварин„, „човек от простолюдието„, „дивак-мелез“ и дори „содомит„!? Последното се използва във Франция във връзка с „бугрите“ (богомили, катари, албигойци и др.) свързано с верските борби и догми. В гръцка енциклопедия името „българин“ е залегнало като – „мръсна дума, с която се обиждат запалянковците на някои футболни отбори 6 Солун„!… Сърбо-македонистите използват същия претекст, за да ни наричат „бугари-татари“ и т.н. Наскоро във в.“Дейли телеграф“ една журналистка – Зенга Лонгмор* написа следното – „Българите са етническа смес от славяни, турци и гърци. Думата „болгар“ значи смесица и може би за това те са по-толерантни към външни хора* (81). На тази провокация българската общественост реагира остро и бяха отправени искания за екстрадирането на Зенга Лонгмор* от страната и обявяването й за „персона нон грата“ в България, както и британския вестник „Дейли телеграф“ да бъде осъден за обида на нацията (82)! Подобна клеветническа кампания беше подета и от един псевдополитик с говорни дефекти и умствен лимит – Любен Дилов-син*, който в едно интервю за сп. „Мобиклуб“ заяви следната „гениална“ мисъл – „...Ние не сме нация. Нация има тогава, когато има съвкупност от различни народи, които се изживяват като нация. Ние сме народ, който е съвкупност от представители на различни нации – турци, арменци, евреи, българи, гърци. Безспорно това в голяма степен се дължи на несвободата – т.е. на неизвоюваната от само себе си свобода…“ (90) Като отбележим в какъв порядък Любен Дилов* изброява „състава“ на българския народ по значимост (с българите на четвърто място след турците, арменците и евреите), можем спокойно да заключим какъв еничарин е станал въпросният субект и да го попитаме дали въобще е българин и на чий господ се кланя!…

По-нататък ще обясним част от каква кампания срещу България са подобни изказвания и твърдения, почиващи на „обекттивната българска история„… Истината за българското име е съхранена в старите хроники. В своите пътеписи за посещенията си във Волжка България, арабският пътешественик норм. Абу Хамид ал-Гарнати (1135 г.), пише, че в град Болгар (столицата на Волжка България) той прочел книгата „История на България“ („Булгар Тарихи„), на чиято първа страница се обяснявало значението на името „българин„. То е следното – „БЪЛГАРИН“ значи „МЪДЪР ЗНАЕЩ ЧОВЕК„, „УЧЕН ЧОВЕК“ (44)! Това е точното значение на думата и всякакви други спекулации се неуместни и вредни. В допълнение на горното, името произхожда от верния корен ПАЛК и БЪЛГ- (от „бАлкари“ и „бЪлгари„), който корен като име на народ, означава „светлите„, „силните„, „сияйните„, „синове на светлината“ (т.е. носители на светлината и знанието). Нека не забравяме и факта, че редица български племена кутригури, уногури, утигури и др. носят наставката „гури„, а думата „гуро“ на санскрит значи „Учител„, „Висш духовен наставник„!… фалшифицирането на понятийния апарат и терминологията е също голям проблем, защото това дава погрешна посока на всички по-късни интерпретации на българската история. Най-големи спекулации са направени с въвеждането в нашата историография на фалшиви термини като „прабългари„, „прото-българи„, „хунобългари„, „първобългари„, „тюркобългари“ и други такива, които е уместно да бъдат заменени с „древни българи“ – термин възприет от специалистите на „Българска Орда 1938“ като най-точен. В хрониките и изворите българите никога не са наричани „прабългари“ или с някои от горните епигони. Освен българи, чуждите хронисти са ни определяли също като „скити„, „мизи„, „траки„, „хуни„, „уни„, „пелазги„, „бурджани„, „готи„, „булхи“ (с вариант „буши„) и др. Освен това за идентификация на българите са използвани и племенните имена като – „оногури“ (уногури), „утигури„, „кутригури“ („кутии“ или „Българската история. Фалшификациите в българската история и техния смисъл. „Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне„), „котраги„, „уногундури„, „купи-булгар„, „дучи-булгар„, „огхондор-булгар“ (българ), „българи-хайландури„, „чдар-болкар“ (чадър-булгар), „кучи-булгар„, „орхон-булгар„, „барсили“ (варсаци, берчул, берзити), „хазари„, „буртаси“ и др. Според авторката фаина Гримберг, въвеждането на термина „прабългари“ и подобните на него, е направено целенасочено, за да се разцепи българския суперетнос на множество други по изкуствен начин. Така Дунавските българи се отделят от Кавказките и Волжките българи. Тази схема се допълва от създаването на цяла серия изкуствени етноси като – „татари„, „македонци“, „мизийци„, „тракийци„, „шопи„, „башкири„, „помаци„, „балкари„, „чуваши„, „каракачани„, „власи„, „южни славяни„, „казаци„, „гагаузи„, „мишари„, „хайна„, „нукратлийци“ („сребърни българи„), „покръстени“ (в Сибир), „тептяри„, „българи-тамтайци„, „родопчани„, „славяноговорещи елинизирани траки„, „астраханци„, „осетинци“, „чеченци“ и др. Всички те са български народностни групи, но внушението е, че са различни етноси! В това отношение най-големи прегрешения има комунистът акад. Димитър Ангелов, който в капиталния си труд „Образуване на българската народност“ (2) се опитва да ни внуши, че всъщност дунавските българи са някаква механична смес от над 100 етноса, и че всеки който е минал през Балканския полуостров си е хвърлял семето и за това сме станали „куче-марка“ (т.е. нещо като „помияри„)! На тази провокация и фалшификация на българската история, достойно и аргументирано беше отговорено от покойния Димитър Съсълов (53), който обори всичките твърдения на академика и го заклейми за вечни временакато фалшификатор на българската история! Към това мога само да добавя, че истинските помияри, които са газили по земята ни българска, най-често са си оставяли костите тука, а не семето и позорно са били ритани в задниците от българския ботуш!…

Във връзка с етническите инсинуации е много важна ролята на медицинската антропология. След 1944 г. тази наука беше изцяло подчинена на комунистическата върхушка и всеки, който се опиташе да отстоява истината биваше изпращан или в затвора или му се отнемаше правото да упражнява професията си. Дори такива корифеи като акад. Методи Попов биваха принуждавани да сътрудничат и да прокарват комунистическите теории в науката. Неотдавна, един такъв „академик- историк“ на въпроса ми как навремето (преди 1989 г.) се е пишела българската история ми отговори – „Пишехме каквото ни наредят отгоре„!…

Медицинската антропология е точна наука и за това фалшификаторите използваха различни прийоми за да променят данните при изследванията. Измислиха например, че траките и славяните били погребвани предимно чрез трупоизгаряне и затова липсвал костен материал, което не е вярно. Въведоха отречената методика на проф. Герасимов за възстановяване на черепа и главата (чертите на лицето), при която всеки череп може да се превърне в монголоид или в каквото си щете, с малко повече напластяване на пластелин на съответните места.

Между впрочем, през тоталитарния период са извършвани и истински проучвания, които показват, че делът на славяните в съвременния български народ е едва 12-15%. Естествено тези изследвания са дълбоко засекретени (56). Тези факти са очевидни за всеки един професионалист. Те обаче не попречиха на проф. д.м.н. Йордан Йорданов преди две години да обяви, че – „спорът славяни ли сме или прабългари е излишен“ (79). Въпросният професор отново ни пробутва теориите за „етническа пъстрота“ и „получила се метисация, 6 която от антропологична гледна точка доминират белезите на европеидните антропологични типове“ и преповтаря шаблоните останали от близкото ни минало. Човекът просто не може да избяга от комунистическата си закваска. Като ловък манипулатор проф. Йорданов се опитва да се скрие зад тежки научни термини, но така или иначе онова, което е писал в едни други времена е останало (6) – доклади от симпозиуми, конгреси, научни трудове и статии във в. „Работническо дело„. Той лесно може да бъде разобличен от всеки необременен специалист. Друг е въпросът, че този фалшив професор продължава да оглавява „Института по антропология и морфология“ към БАН и да тероризира подчинените си с тоталитарен садизъм и липса на научен морал. Май му е време да се маха оттам!… На такива трябва да бъдат отнемани и академичните титли, за назидание на идните поколения! Чест похват на фалшификаторите е при превод на текстове да се спестяват някои пасажи или да се „редактират“ изворите. Гърците, например, освен че са унищожавали български книги, са прилагали и друга тактика. Някои ценни български съчинения са били преписвани първо на гръцки език и след това оригиналите са били изгаряни. През средновековието, особено по време на византийското владичество, много български автори са пишели и творили на гръцки език. След съответната „редакция“ гърците са представяли всички тези произведения като гръцки творби. Тук можем да споменем например хрониста Йоан Цеца и учения енциклопедист Йоан Продромос (Предтеча), които се представят за гърци, а те са българи. Българските преводачи от по-ново време (194489 г.) също са „редактирали“ съответните текстове, в някои случаи драстично променящи смисъла на казаното.

Изхождайки от горното, нашият изследовател Димитър Табаков в статията „Историята на българите в ръцете на славяно-маниаците“ (88) разобличи като фалшификатори на българската история цяла група такива лица, сред които – акад. Иван Дуйчев, Д. Дечев, Любомир Йончев, Станимир Лишев, Михаил Войнов, Р. Григорова – Златанова, Т. Цанкова – Петкова, П. Тивчев, проф. Василка Тъпкова – Заимова*. В заключение Табаков определя проф. Василка Тъпкова – Заимова* като „една от най-наглите славяно-маниачки“ и фалшификаторки на българската история и призовава БАН да отнеме на всички горни лица академичните титли. Това обаче едва ли ще стане скоро, тъй като и БАН е окупиран от „еничари“ и ръководители с чуждо етническо самосъзнание!…

При преводите и трактовките Хунската империя и Българската империя, както и държавата Стара Велика България се представят от „редакторите“ (разбирай комунистическите цензори) като „Хунски съюз„, „Първа българска държава„, „племенен съюз Стара Велика България“. Книгата на лорд Стивьн Рънсиман е преведена на български съответно като „Първата българска държава„, независимо, че на английски изрично е употребен израза „империя„.

Езиковият проблем и писмеността също са предпочитан обект за фалшификация и спекулативни манипулации. За да се подправи същността на делото на светите братя Кирил и Методий (обявени от църквата за светци и покровители на Европа) бяха въведени термини като – „черковно-славянски език„, „старо-славянски„, „славяно-български„, „българо-славянски„, „славянски език„, „славянска азбука„, „книжовно-славянски език„, и други такива, които да въвеждат изследователите в заблуждение. В същност във всички тези случаи става въпрос за „старобългарски език“ и писменост, което е признато от повечето познавачи на проблема. Древните българи са разполагали с писменост още пр.Хр. (54, 55) и според някои изследователи, като например Димитър Съсълов и арх.Слави Дончев, те идват на Балканите с богата писмена традиция и няколко азбуки, които по-късно биват трансформирани в „глаголица“ и „кирилица„. Руйното писмо обаче също се запазва в рабошите-календари и тамгите чак до XIX век. Кирил и Методий и техните ученици не създават „славянска азбука„, а „старобългарска“ и като такава тя се налага в редица славянски народи и най-вече в Русия. Доказан факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски. Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото „се претопил в славянското море„. И къде е това „славянско море“ след като установяваме, че антропологически славянски черти притежават едва 15% от съвременните българи (56). В допълнение на това имаме сериозни данни, че големи групи българи са населявали Балканския полуостров и Мала Азия още пр.Хр. Векове преди кан Аспарух, Мизия се е наричала България и това е отразено в географската карта на Св. Йероним (331-420 г.), който е ползвал още по-стари данни от картите на Евсевий (270-338 г.). „Анонимният РаВенски Космограф“ (375-376 г.) потвърждава, че на юг от р. Дунав (в Мизия, Тракия и Македония) от векове „само българи живеят“ (38)!!!…

Има доказателства също, че кан Аспарух е дошъл отсам Дунава с не по-малко от 800 хиляди души, за да освободи българите от византийско иго! Някои от тези доказателства (каменна плоча с надпис от Плиска) бяха унищожени от руски учени! Това даде възможност на българските им слуги и клакьори да говорят за „езикови остатъци и език на първобългарите“ (5) и че в съвременния български език били останали едва десетина думи от този на древните българи. Петър Добрев (41) дори обяснява в захлас как бил разчел и разгадал „езика на Аспаруховите българи“ с изсмукани от пръстите си доказателства!… Същото прави и Веселин Бешевлиев (5). Истина , е, че старобългарския език (езика на древните българи) се е променял през вековете, но не и дотолкова, че чак „да изчезне„. Достатъчно е да отворим някои енциклопедии и речници от миналия век, етимологичния речник на Кузман Шапкарев, речникът за редки и остарели думи на БАН, да се поразходим из провинцията и в Македония за да разберем, че нищо не е изчезнало. Ако нещо е изчезнало то е съвестта и морала на някои български учени и „историци„. Отродяването и националният нихилизъм на някои „космополити“ от другата страна, доведоха до абсурди, като например да се твърди, че Кирил и Методий „не били българи, а византийски шпиони„. Ако развием тази мисъл вероятно са шпионирали за да ни вземат азбуката?! Това просто няма да го коментирам – облъчените от Чернобил са много, а за психопатите-политолози и социолози си има специални заведения!…

Важен въпрос е ранното покръстване на българите в Христовата вяра, което е умело прикривано и заобикаляно от редица автори, за сметка на натрапеното вторично покръстване при цар Борис I (852-889 г.) Този въпрос е детайлно разработен от д-р Тачо Тачев (54), проф. д-р Ганчо Ценов (25) и д-р Илия Илиев (86), и може би трябва да бъде разгледан и коментиран отделно в светлината на православния канон. Така или иначе това е работа за една отделна студия или монография. Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях

  • 1. В 1825 г. в манастира „Зограф“ (в Атон) са изгорени български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези „подпалки“);
  • 2. В Атон отново става масово горене на български древни книги (пергаменти);
  • 3. В манастира „Св.Наум“ на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;
  • 4. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;
  • 5. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;

С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли – „Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете…„

Гърците не са единствените, които са действали по този начин. Руските евреи са другата напаст, която осакати историята ни. По заповед на болшевишкото Политбюро, във Волжка България бяха унищожени стотици хиляди български книги писани на арабица (исторически съчинения, трактати, научни книги и всякакви други). Преди време беше съобщено, че някакъв „психично болен“ бил проникнал уж случайно в книгохранилище в Русия, където се съхранявали старобългарски ръкописи и ги залял с киселина. По-късно пък стана пожар в библиотеката в Санкт Петербург и май пак изгоряха български книги. Има и по специални случаи. На 09.09.1944Г. в България пристига специалният пълномощник на НКВД (по-късно КГБ) „другаря“ Бачи Зеев* той е натоварен с три задачи от отговорните другари

  • 1. Да ликвидира министрите, регентите и депутатите от Народното събрание.
  • 2. Да събере и унищожи старобългарски книги на глаголица, исторически книги и религиозна литература в това число и книгите и беседите на Петър Дънов.
  • 3. Да ликвидира духовния Учител Петър Дънов и да репресира последователите му.

Бачи Зеев* успешно се справя с функциите си на палач. Той организира ликвидирането на правителството и депутатите на България (с две картечници в една изровена от бомбите яма на Централни гробища в Орландовци); организира унищожаването на осем вагона старобългарска литература, но не успява да убие Петър Дънов (заб. в третото пророчество на фатима се казва – „Да се Внимава да не бъде убит един епископ в бяло от България!„). Дънов, предусещайки края, сам взима решение да напусне физическото си тяло и за да предпази българите от лоша карма!…

По-късно „другарите“ от КДС и МВР по указания от Москва провеждат няколко кампании по унищожаване и претопяване на стари редки и по-нови „неудобни“ български и други книги. Българската история се унищожава не само тук, но и на други места. В Китай, например, по сведения на френски археолог работил там, по заповед на китайските власти са унищожени изключително ценни бронзови съдове с надписи и предмети от династиите Джоу (ХІ в. – 221 г. пр, Хр.) и Цин (221-207 г. пр. Хр.). Това е било направено съвсем наскоро, тъй като тези находки са свързани с хуните и „противоречали на официалната китайска история„. По същата причина, от години се бави и отварянето на огромната гробница на първия китайски император Цин Ши Хуан Ди, за когото се счита, че е от хунски произход (китайците го считали за „варварин)“. По ирония на съдбата, той също е горил книги и философски съчинения, само че китайски. В руските и украински музеи правени в тоталитарно време има хиляди старобългарски находки и съкровища, които умишлено не се определят етнически, а носят безличния и обиден етикет – „кочевь/е“ (номади, чергари), който въобще не отговаря на историческата истина. От Афганистан руските археолози разграбиха съкровищата на Кушанската империя, която беше създадена от българи, със столица Балкх и владетели от древния български род Дуло. Тези съкровища и до сега стоят в сандъци в подземията на Ермитажа и едва ли скоро ще излязат на бял свят. Пак в Афганистан, американските бомбардировки и „хуманитарни операции“ доунищожиха от българското наследство онова, което не успяха руснаците и талибаните!..

ЗАЩО ТРАКИТЕ „ИЗЧЕЗНАХА“ ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките „изчезнаха“ от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталинските концепции „изчезваха“ от историята. Тази руска теория за „изчезналите“ народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – „Има народ – има проблем, няма народ няма проблем„. В по-ново време проводници на тази теория в Русия са – С. А. Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И. Зрдели и някои други (91). Естествено сред „изчезналите“ народи на първо място са тези с български произход или генетически свързани с българите скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци), анти и авари. Траките трябваше да „изчезнат„, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!

Проф. Крум Балтаджиев

Подобни публикации

България: нова „сглобка“ или нови избори?

А кого всъщност пази МВР

Пред Народния театър