Българинът по своя характер и наклонности, по проявяваните в попрището на живота тенденции и своите умствени особености е краен индивидуалист. Личното самосъзнание у него е достигнало до максималното свое развитие и с течение на вековете това качество до такава степен се е вкоренило у него, че за проявлението му сега той не прави никакви усилия. По тая причина българинът рядко може, па и не би желал, да се подчинява комуто и да било; неговото силно развито интелектуално самосъзнание не може да се помири с каквато и да било деспотическа власт. Българинът сам не е тиранин за никого, даже и за жената и децата си, но и не обича тиранията над себе си, независимо от това, дали тя е политическа или духовна. Българинът, без съмнение, е умен, методичен, предпазлив, а понякога до известна степен и лукав. Но именно облягайки се на своята хитрост и на своя здрав ум, той твърде често не може да предвиди и най-простите неща и остава излъган за голямо свое учудване и за учудването на другите. Като човек с трезв и рационалистически ум, той рядко се вълнува, когато му причиняват зло и рядко може дълбоко да се трогне при вида на стореното му добро; нито злото, нито доброто, обаче, той забравя, а това е именно и ценното у него.
При преследването на известна цел, той е търпеливо настойчив, а най-важното, несполуките не го отчайват, не убиват духа му. За нещастие, обаче, българската воловска настойчивост не е систематична, лишена е от разумна планомерност. Тая настойчивост у жителите на някои области, например, у софийските шопи, достига до феноменална упоритост, наречена с хубавата турска дума “инат”. Но някои автори съвсем неоснователно виждат в това проявление на шопския инат неговата некултурност и крайно скудоумие; нам се струва, наопаки, че не може да се обвинява шопът в умствена тъпота. Той е разумен и в своята разумност е безкрайно хитър и съобразителен. А причината на неговия феноменален инат твърде често е от желанието да не се остави да бъде лъган, с която цел понякога е готов да върши, от точка зрение на логиката, абсурдни постъпки.
Въобще българинът не е склонен към каквито и да било сърдечни и искрени душевни излияния и към откровеничене. Своите интимни, скрити мисли, желания, стремления и действия той рядко открива даже на своите най-близки хора. И радост, и скръб той винаги преживява сам и в тая му крайно целомъдрена сдържаност има известна доза подозрителна недоверчивост към другите, отчасти мощност на духа на интелектуалното съзнание да пренася всичко насаме, па ако щете и отчасти срамежливо целомъдрие, което не позволява никому да прониква в скритите кътчета на неговата душа.