Какво е общото между досегашните и вероятно бъдещи кметове на Варна и Велико Търново? Отговорът гласи: абсолютният отказ от дебат по градските проблеми. По-голямата част от месеца, предвиден за предизборна агитация изтече, а Иван Портних и Даниел Панов така и не сметнаха за нужно да вземат участие в пряк сблъсък с конкурентите си за поста.
Организираните диспути пък в повечето случаи не повдигат важни въпроси за градовете. Как да изглеждат те? Какви подобрения искат обитателите им? Колко зелена да е градската среда? Да се работи ли по определен изглед на населените места или всеки да строи точно както му хрумне? Да отиват ли част от данъците на избирателите за града, в който живеят? Все въпроси, които почти не се обсъждат. И това важи за почти всички общини.
Вместо да ни дадат разумни предложения за решения на актуалните проблеми, ние ставаме свидетели на безкрайно говорене в пространството, без цел и смисъл. А единственото усилие на повечето кандидати е насочено в скодоумни опити за личностни атаки към опонентите им. Но залогът е твърде голям, за да се говори прямо и прагматично. Та нали парламентарно представените партии трябва да доказват „реалната си тежест„!
Жадни за медиен интерес
И ето така се раждат предизборните трикове (по Божидар Лукарски). Няма особена разлика между това дали те ще бъдат във вариант „Проверка за наличие на наркотици в магазинче за цигари от група подпийнали депутати„, или ще бъдат представени като екзситенциално-политически размисли на партиен лидер дали да се кандидатира за президент.
И двата варианта осигуряват медиен интерес. Първият, разбира се, демонстрира арогантно престъпване на закона. Всъщност Волен Сидеров ни показа за пореден път, че веднъж добереш ли се до властова позиция, се озоваваш в отбора на ненаказаните. А оставаш ненаказан, защото можеш да се спазариш както да крепиш Орешарски, така и да прокараш съдебната реформа.
Далеч по-интересен обаче е казусът с Радан Кънев, който по средата на кампанията за местен вот обяви, че обмисля действията си за други избори – след една година. Ако пренебрегнем факта, че на първо четене подобни размисли показват силна незаинтересованост към районите и живота, извън творенето на „голяма политика“ в София, ще видим един далеч по-тревожен факт. Ходът с евентуалната кандидатура на Кънев за държавен глава някак покри важната тема за кандидатите на Реформаторите.
И тук изобщо не става дума за отчайващите кандидати на РБ в Хасково и Кюстендил, които ловко сменят подкрепящите ги, само и само да получат пореден кметски мандат. Става въпрос за меко казано странни ситуации като номинацията на коалицията за Свищов. Кандидатът там се оказа познайник на печално известните Величко Адамов, бивш ректор на свищовската академия, и Красьо Черния. Става въпрос и за още по-странната ситуация с издигнатия от РБ за кандидат-кмет на Приморско. Реформаторите в София говорят за съдебна реформа, а същевременно подкрепят бившия кмет на морското градче Димитър Димитров. По време на мандата си 2007-2011 той стана известен с това, че даде разрешителни за право на строеж като „крайно нуждаещи“ се на роднини на редица магистрати, сред които трима шефове на отделения във Върховния административен съд.
Всички залагат на трикове
Волен Сидеров със своите изстъпления и Радан Кънев с отклоняването на вниманието не са единствените, които залагат на предизборни трикове. И много други кандидати се опитват да добият партийна популярност преди вота, разсейвайки и без друго не особено концентрирания дебат за конкретните населени места. Достигналият до невиждани висини „фолклорен скандал“ с песента за Райна Княгиня не се различава особено от акцията на „Атака„, само че главни действащи фигури там бяха Патриотичният фронт и ДПС. Бойко Борисов пък макар и декларирал, че няма да се меси в кампанията, в последните дни обиколи страната от Добрич до Владая, където се разкъсваше между компресорни станции, системи за отпадъци и освещаване на храмове.
И така стигаме до тъжното заключение, че лидерските трикове, комбинирани с отказите от дебати на кандидати за областни градове, осигуряват поредните „успешни“ местни избори. Поредните избори, в които гласоподавателят не вижда реална политика, нито пък чува предложения за конкретни ангажименти, между които да може да избира. Всъщност българският избирател отдавна се е отказал от конкретиката, на него му се налага да избира между трикове. Трикове, които нанасят малки или пък по-големи щети.