Кои са половинчатите истини за АЕЦ „Козлодуй“ и Белене„? Какво трябва да знаем за споровете между София и Букурещ? Доколко уязвима е България със своите икономически дисбаланси? На тези въпроси отговаря Меглена Кунева.
С Меглена Кунева разговаря Георги Папакочев
Официалното прекратяване на проекта „Белене” даде вече яснота по проблема за Русия, но дали това се отнася и за България? В тази връзка Меглена Кунева казва: „Половината истина обикновено е цяла лъжа” и припомня, че по тази сделка не всички детайли са изяснени. Кунева добавя: „По отношение на „Белене” страната имаше критерии както за безопасност, така и за нуждите на българската икономика – за какво ни трябваше съоръжението, къде щяхме да изнасяме тока, колко безопасна щеше да бъде централата за нас. Спомням си когато започвахме присъединителните преговори с ЕК по „Козлодуй” – тогава нямаше нито един разумен глас от страна на политиците, включително и подписалите споразумението за извеждане от експлоатация на руските реактори там, който да постави безопасността като основен въпрос, както и въпроса за енергийната зависимост от Русия. Помня това, защото тогава носех цялата тежест на този процес и не получих подкрепа от никой от тези политици, които днес така гръмко заявяват своята прозападна принадлежност по отношение на енергетиката. Все повече вярвам на делата, отколкото на думите, а тези политици смятат, че хората имат къса памет. Ако става въпрос за мен, аз съм тук, за да припомням!“
И все пак бившият министър-председател и съпредседател на „Синята коалиция” Иван Костов хвърли в българския парламент отговорността за решението за възстановяване на проекта АЕЦ ”Белене” върху правителството на НДСВ през 2002, когато по това време, по думите му, „министри са били Меглена Кунева и Даниел Вълчев”?
Една от многото половинчати истини
„Има още много за изясняване„“Твърденията за мое участие в съживяването на проекта Белене се покриват със споменатата „половин истина, която всъщност е цяла лъжа”, отговаря Меглена Кунева. „През първата половина на 2002 година, както твърди г-н Иван Костов, аз не съм била министър, Даниел Вълчев – още по-малко. По-късно станах министър, а тогава бях само главен преговарящ. Това, което се случи през 2002 беше приемането на енергийна стратегия, в която имаше срок за извеждане от експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй” и прякото ангажиране на страната да развива ядрената си енергетика. Тази стратегия беше разгледана обстойно в парламента, но тогава г-н Костов не спомена думичка за енергийната зависимост от Русия, както и не каза нищо, когато по-късно като премиер реши да вложи 350 милиона евро през съответни фирми в 3 и 4 блок за тяхото усъвършенстване, след като беше заявил и подписал чрез своя външен министър г-жа Нейнски, че тези блокове ще излязат от експлоатация предсрочно. Защо въпросните 350 милиона бяха подарени за едно съмнително усъвършенстване на двата блока за мен остава само да гадая„, казва първият български еврокомисар.
В очакване на решението за влизане в Шенген, България и Румъния успяха да влязат в спор за незначителна черноморска акватория и, което е още по-странно, за своите малцинства в съседната държава. Какви опасности крие подобна разправия? И трябва ли спорът да се води в дипломатическия „свят на мълчанието„, както апелира външният министър Младенов, след като румънският му колега Дяконеску го започна в медиите?
Какво трябва да знае българинът?
Меглена Кунева припомня, че такъв спор въобще не е съществувал по време на присъединителните преговори на България и въпросът не е бил повдиган от нито от една от страните пред ЕК. „За мен беше изненада както реакцията на румънския първи дипломат, така и на българския му колега, тъй като това не беше реакция по същество, а по-скоро имаше за цел да съобщи на българското общественост, че спорът е стар и вече над 20 години той съществува. Мисля, че българският гражданин има право да знае, а не просто да научи, че проблемът е наследен от предишни правителства, да бъде информиран какво е развитието му днес, как го оценява сегашното ръководство на българската държава и какви ще бъдат следващите стъпки за затваряне на възникналия въпрос. Твърдението единствено, че той съществува от 20 години не помага на никого. В този смисъл е твърде важно да знаем какво всъщност съдържа дори и изразеният намек за акваториални претенции. Естествено, не става въпрос медиите да предават пряко заседанията от двустранните консултации, но дали има или няма напредък, с какво приключват те, какви са резултатите от всеки кръг, ако има такива, да, това трябва да се знае публично„, подчертава Меглена Кунева.
Тези дни вицепрезидентката Маргарита Попова подчерта в Брюксел, че разговорите за промени в Шенген не трябва да се водят без България и Румъния и дори спомена за опасност от „дефицит на европейска солидарност„, ако те не бъдат включени в обсъждането. Дали някой не слага шенгеският тиган на огъня преди да е уловил рибата?
„България и Румъния определено трябва да бъдат активни по тази тема, защото тя е част от т.нар. Стокхолмски процес. В този смисъл г-жа Попова е права – да, ние трябва да участваме така, както участваме в разговори, свързани с еврото и с европейската икономика, макар че не сме членки на еврозоната. Въпросът е да се дават доказателства защо по тази тема България има мнение, да се знае какви са последиците от всяка стъпка за страната при промяна на геометрията и правилата на държавите-членки на Шенген„, смята Кунева.
„Само с икономии няма как да се постигне растеж“
„Икономиката ни наистина върви надолу“ Спорно или не, но през февруари ЕК постави България в т.нар. „сив списък“ на икономически уязвимите европейски членки по Механизма за ранно предупреждение на макроикономическите дисбаланси. И отново предстои твърде специално наблюдение. Тези дни страната официално коригира надолу прогнозата за икономически растеж през 2012 г. на 1.4 на сто, която беше дадена преди това от ЕК (МВФ прогнозира дори 1.3%). Само кризата ли е причина за ниския растеж след като Европа излиза вече от нея?
Според Меглена Кунева кризата се отразява по различен начин на отделните държави и те влизат в нея и излизат по различен начин. „За съжаление България не е част от държавите, които взеха бързи мерки за подобряване на своята бизнес среда, за стимулиране на бизнеса по правилен начин. Това не се случи. Единствената мярка, която се практикува в страната, е затягане на коланите, а само с нея няма как да се получи икономическият растеж. ЕК е напълно обективна, критериите са точни и да се спори с числата и техния анализ е доста трудно и аз не виждам никакъв успех от наша страна в посока промяна на споменатата негативна оценка„, констатира бившият еврокомисар.
„Икономиката ни наистина върви надолу. А няма по-важна тема от растежа. Каквито и затягания да се правят, без структурни реформи рискуваме да изпаднем в състоянието на онова магаре, което тъкмо го научили да не яде и то взело, че умряло. Без промени в начина, по който функционират икономиката, публичната администрация, управлението на публичните разходи, които при нас са много големи, при сегашните системи на здравеопазване, на социална политика, няма как страната да изпълни бюджета. Сега с изземването на Сребърния фонд, който всъщност е един от най-важните стимули за хората, отново се отива към пълна зависимост от държавата. Просто това не е тази България, към която хората се стремяха в началото на 1990-те, не е това, което искахме„.