Reading Time: 3 minutes

Огласените експресни данни от преброяването в България будят основателна демографска тревога – само за 10 г. населението е намаляло с над половин милион души, като емигрантите вече надхвърлят милион и половина човека.

През миналото лято български учени публикуваха свои изследвания в сборник, озаглавен „Демографската катастрофа”. Георги Папакочев попита един от авторите – професорът-политолог от УНСС Трендафил Митев, дали данните на НСИ потвърждават техните резултати или демографската картина е дори още по-драматична? Отговорът на Трендафил Митев:

„В Центъра за демографски изследвания, неправителствена организация, в която имам честта да бъда член, по собствен път събирахме демографска статистика, и виждам потвърждение едно към едно на онова, което ние направихме като прогноза в собствените ни изследвания. България преживява уникална демографска криза, която някои вече наричат с известни основания катастрофа и която се развива с безпрецедентна скорост”, казва Трендафил Митев.

Къде е „сивото вещество“ на България?

Очертаващата се тенденция от експресните данни на НСИ е, че по-опасни са вътрешните демографски фактори, като отрицателен прираст, застаряване на населението, обезлюдяване на провинцията, отколкото изнасянето на българите в чужбина. Кои са най-тежките икономически последствия от тези процеси?

Трендафил Митев: „Смятам, че и в двете направления последиците от демографската криза са еднакво неприятни. Причината: в емиграция заминава „сивото вещество” на България, най-високо подготвените, най-интелигентната прослойка на младите поколения. Второ: ние забравяме, че броим само онези, които знаем, че са си купили билет за чужбина и са се качили на автобуса или на самолета. Но там, в чужбина, тези хора родиха по още едно-две деца. Реалната картина е двойно, дори тройно по-голяма от онова, което сме загубили като потенциал, който по принцип няма да се върне, особено онези, които са се устроили.

От гледна точка на бъдещото състояние е ясно, че най-напред пада общото ниво на онази маса хора, която остава в България. Ние губим специалисти, за които са инвестирани колосални средства. Нивото на аудиторията, общообразователното, културното равнище в университетите, непрекъснато и рязко се влошава.

Запустелите български ниви

Паралелно с това се обезлюдява и селото. Истинският „нефт” на България, истинските източници на БВП за богатството на страната са в българското земеделие. Едва 20 на сто от населението, възрастни хора над 50-години са в селото. Ние реално не можем да възродим основите на нашия икономически живот, на перспективите в икономическото ни развитие, на българското земеделие, при тази демографска ситуация в страната.

Да не говорим, че губим инициативата и възможността да продължим в онези направления на икономиката, където имаме „ноу хау”, където имаме все още живи специалисти, където бяхме най-големите производители в света. С други думи демографската катастрофа се отразява тотално неблагоприятно върху вътрешноикономическата перспектива на държавата.

Практиката показва, че за малки страни, които имат сложно историческо наследство, които се намират в много деликатна геополитическа зона, трябва да се извършат корекции по отношение социализирането на държавата. Тя, държавата, трябва да поеме повече ангажименти по отношение на някои чисто битови проблеми на българина, за да може да се стабилизира семейството и статута на отделната личност”, съветва Трендафил Митев.

Демографският срив като национална катастрофа

И все пак, възможна ли е абсурдно черната прогноза един ден нашите внуци да се окажат последните българи? На този въпрос Трендафил Митев отговаря така: „Прогнозата е, че след 15-20 години средната възраст в България ще бъде около 50 години. Върнали сме се в положението, в което сме били през 1946 г. с около 7 милиона граждани тогава, но при качествено различна вътрешно-етническа структура на обществото.

Изследванията предстои да покажат точната цифра, но имаме над 1 милион ромско население, което за първи път в историята на свободна България се оказва тотално неграмотно, население, което се увеличава с геометрична прогресия и същевременно върви надолу в културно отношение със същата тази прогресия.

Рязко се увеличава и контингентът на хората в пенсионна възраст. Възниква големият проблем как ще се осигурят пенсии на тези хора? Поради което е нужно да се разбере, че най-напред е необходимо разработването на консенсусна програма за национално спасение, в пълния смисъл на тези думи, програма, която да бъде формулирана на национална кръгла маса, в която да вземат участие всички национални политически сили. И основната задача да бъде излизането от българската демографска криза. Независимо от това коя политическа сила е на власт и е формирала правителство в момента, това трябва да бъде задължителна политика без никакви опозиционни хватки”.