Панама пейпърс: това най-мащабно изтичане на данни освети клиентите на една от най-потайните адвокатски кантори в света – Mossack Fonseca. Журналистическото разследване по изтеклата информация разкрива как могъщи хора като руския президент Владимир Путин, футболната звезда Лионел Меси, сирийския президент Башар Асад и много други укриват парите си чрез подставени фирми. В схемите участват повече от 214 хиляди офшорни компании в над 200 страни и територии по целия свят.
2,6 терабайта информация – обем огромен, непосилен за разследване от сравнително малък журналистически екип, който обединява репортерски усилия от цял свят. Данни, които заплашват да разместят политическите пластове, да смутят елитите и в крайна сметка да доведат до генерална промяна на финансовото законодателство.
В документите фигурира и името на покойния баща на британския премиер Дейвид Камерън, както и имената на членове на Консервативната партия, на бивши депутати-консерватори и партийни дарители. Данъчните служби във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Австралия и Нова Зеландия вече проверяват някои имена от досиетата. Очаква се подобни проверки да започнат и на много други места по света.
А в България?
Панамските досиета, разбира се, достигат и до нашите географски ширини. От тях става ясно, че поне 50 компании, 6 фирми-посредници, 16 собственици и 78 акционери от България са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските Вирджински острови. Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят в България или притежават български паспорти, както и българи, които живеят в чужбина.
Единствен партньор на международния журналистически консорциум, който разследва Панамските досиета, се оказа вестник „24 часа“. От публичните обяснения до момента стана ясно също така, че седмици преди данните да разтресат световния информационен обмен, в България един журналист от изданието кротко и спокойно се е занимавал с огромния масив данни.
В деня на огласяването на разследването за България бяха известни само споменатите по-горе цифри. Суха статистика, без конкретни имена, които от своя страна биха могли да обяснят съвсем актуални родни сюжети. И тъй като липсата на конкретна информация води обикновено до спекулации и слухове, веднага започна разпространяването на апокрифни предположения, които в крайна сметка не доведоха до нищо.
Очакваният развой
Основният дебат около Панама пейпърс се разви по очакван начин: вместо да се говори по същество за проблема, се забърка каша от конспиративни теории. Според печално известните говорители на Русия в България, жертва на световния заговор е руският президент Владимир Путин, а в основата на комплота стои (разбира се!) Джордж Сорос.
Така центърът на темата се измести и докато Западният свят се вълнува дали Панама-лийкс ще доведе до по-рестриктивна регулация на офшорните зони, България сякаш остана встрани от дебата. Но пък аферата постави на дневен ред един много важен въпрос: Вярваме ли на българските медии? Краткият отговор гласи: Не.
Защо не им вярваме
По-дългият вариант на този отговор засяга остатъчното влияние на бившия репресивен апарат на комунистическа България, неясната собственост на медиите и съвсем ясната политическа и бизнес зависимост на информацията.
Веднага след огласяването на Панама пейпърс стана ясно, че единственият български гражданин с пряк достъп до документите е журналистка на свободна практика, която пък предложила текстовете си по аферата на вестник „24 часа“, тъй като изданието било последното ѝ работно място.
Липсата на конкретни имена и разкрития за страната ни веднага доведе до обвинения, свързани с факта, че журналистката е била навремето сътрудник на Държавна сигурност. Този аргумент за съмнения накара главния редактор на „24 часа“ да излезе с поредица от обяснения и текстове, а веднага след това изданието помести публикация, в която се твърди, че спорният бизнесмен Николай Банев и съпругата му са едни от българските имена, изплуващи в Панама пейпърс. Последва текст и за бизнесмена Петър Манджуков.
Засега медията не е стигнала до разкрития за политици. Затова пък блогър изнесе информацията, че свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски офшорка е регистрирана през панамската кантора Mossack Fonseca.
Данните, до които българският партньор на журналистическото разследване не е достигнал (все още) или няма да достигне (въобще), само засилиха съмненията за медийните зависимости в България. А разговорът, който се поде в медийната общност, умишлено или не отклони вниманието от съществените факти.
Сюжетът „Пеевски„
Впрочем, скандалът „Панама пейпърс” се случва в момент, когато в България един медиен олигарх, бивш следовател и настоящ депутат тъкмо беше решил да осветява бизнеса си, но впоследствие се отказа и отново потъна в мрака на офшорките. На този фон България би трябвало да е особено чувствителна към международната афера. Но нито официалните власти, нито т.нар. четвърта власт – медиите, не демонстрират особен интерес. Вместо да водят разговор по същество, определени издания се опитват да избутат дебата към конспиративни теории, обществени говорители омаловажават значението на темата, а имена на политици все така не излизат.
И това се случва в държава, в която почти официално се знае, че поне един депутат контролира огромен бизнес, без никъде да фигурира формално като собственик. Държава, в която медиите могат да бъдат подчинени и без офшорна компания. Държава, в която всякакъв вид разобличаваща информация се публикува с почти ъндърграунд прийоми. Държава, която по модел на Русия не се вълнува особено от подобен тип скандали, а начинът им на поднасяне пред публиката прилича на добре изчислена манипулация. И докато светът се тресе от панамските досиета, българските медии отразяват темата с акцент, който не би хрумнал никому – жертва или не е руският президент Владимир Путин.
Такова поведение няма как да не повдигне въпроса: не са ли контролирани медиите с всякакъв тип зависимости. Като офшорните такива дори са на последно място.