България не би приела да се присъедини към еврозоната в сегашното й състояние. Това заяви българският министър на финансите Симеон Дянков в интервюта за световните медии CNN, Reuters, BBC World Service, Sky News. Финансист № 1 бе откровен, че, когато става министър преди две години, голямото му желание е било България да приеме по-скоро общата европейска валута. Днес обаче, „кризата в Гърция и други страни ни накараха да се отнасяме предпазливо към клуба, към който искаме да се присъединим и към последиците от това присъединяване“ – коментира ситуацията. Той акцентира, че предпазливостта на България е свързана не само с монетарната политика, но и с фискалната: „трябва да знаем какви данъчни правила ще бъдат въведени, а идеята за данъчна хармонизация не ни харесва”. Не без чувство за гордост Симеон Дянков заяви пред CNN, че страни като България и Естония могат да дават урок на някои западни държави, „които вече са забравили какво значи бюджетна дисциплина”. Пред Reuters финансовият министър обяви, че страната ни отлага приемането на еврото, докато не се изясни картината с дълговата криза на слабите икономики в еврозоната. Най-реалистичният срок за влизане на България в монетарния съюз е 2015 г. На въпрос, защо страната ни се стреми да се присъедини към този „клуб, който се провали”, Симеон Дянков изтъкна българските аргументи – „да се възползваме от консервативните фискални принципи, върху които се гради еврозоната, въпреки че последните събития показват, че и тези принципи се влияят от политиката.” За коментар по темата потърсихме мнението на икономическия анализатор Георги Ангелов.
Защо финансовият министър промени позицията си, а беше най-ревностният привърженик на влизането на България в монетарния съюз?
„Еврозоната започва да се променя, има известна несигурност за това, какво точно се случва и докъде ще се стигне, както по отношение на идеите за хармонизация на данъците, което би било в ущърб на България, така и за спасителния фонд, в който страната ни ще има твърде голяма вноска за спасяване на по-богати от нея държави – каза в интервю за Радио България Георги Ангелов. – Все пак, ако бедна България трябва да спасява Италия с 2 трилиона долара дълг, не е много сигурно, че ще ни се вържат сметките. Затова е добре да видим накъде отива Италия или спасителният фонд, какъв ще бъде нашият дял в общата помощ и тогава да вземем окончателното решение.”
Балансът се промени – преди България имаше силна мотивация за бързо влизане в еврозоната, сега мотивацията е да изчакаме да се разчистят проблемите и тогава да решим. Всъщност още ли е изгодно да влезем в монетарния съюз?
„Целият проблем е, че още не знаем какво е станало в еврозоната. Не можем да кажем дали след 10 г. ще имаме силно евро, което да е стабилна световна валута или пък след 10 г. еврото ще се разцепи на два лагера – на силно северно евро и слабо южно евро или пък изцяло ще се разпадне – коментира ситуацията с европейската валута икономическият анализатор. – Като прибавим и спасителния фонд, в който всяка страна-членка ще трябва да внася все повече и повече в зависимост от това, колко страни са фалирали, се добавят негативи към сметката за ползата от еврото. Т.е., докато преди все пак имахме ясни ползи от влизането в еврозоната, сега те са неясни, защото не е известно доколко еврото е стабилно, а в същото време имаме и големи разходи.”
Какви ще бъдат все пак ползите на България ако приеме европейската единна валута?
„Основната полза е влизането в голям и стабилен паричен съюз, който ще доведе до по-голямо доверие към страната – обяснява предимствата от членството в еврозоната Георги Ангелов. – Да се прикачиш към силен и стабилен паричен съюз добавя още една степен на стабилност за съответната страна, а оттам повече инвестиции, повече търговия, повече икономически растеж. Никой не би спечелил обаче от слаба и разпадаща се парична зона. Точно това е въпросът в момента. Дали политически еврото ще оцелее, т.е. дали политиците в еврозоната ще устоят на натиска и ще стабилизират валутата или по-силните държави ще вдигнат ръце и ще излязат от евроклуба. Оттук идва и неяснотата дали има полза или не за България.”