Българи – Този текст се превърна в тотален хит в социалните мрежи и се споделя от стотици българи. Ако се активен потребител, възможно и да сте го чели.
Нека го прочетем пак, защото има смисъл да се замислим върху това, което за което авторът пише.
„Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век. Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели? Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите? Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая. Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща. След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.“
Споделено от нета …..
BoJan дек 07, 2013
Това, което е написано и курсира в интернет от няколко месеца е миловидно и леко кичозно. Може би затова на всички ни харесва. Има един основен трик, който малко хора осъзнават. Когато пишем за миналото, особено ако то е било в мирно време, това минало е изпълнено със сигурност, защото вече е минало и всичко е преживяно, оцелели сме, някак си, но за да пишем за него, значи сме преди всичко живи. С бъдещето не е така, то ни изпълва със страх, страх от непознатото, какво ще дойде, добро или лошо и ще го преживеем ли. Поради тази основна разлика, всичко писано за миналото автоматически става приятно, мило, топло. Друго което искам да припомня е, че обществото такова каквото е развиваки се, не ни го налага някой от горе, а си го правим ние. Именно онези деца за които пишете по горе са го докрали до тук, именно те са направили компютрите, купували са ги, радвали са се на първия електронен часовник, на първия цветен телевизор, на първата западна кола, на килограма банани, които по-късно можеха да купуват свободно в магазините (няко ще си припомнят абсурда „показен магазин“). Естествено имаше качествена храна, защото тя идваше ако не от село, то поне от собственото стопанство, наричано по нашия кра „лозе“. От там бяха целогодишните ягоди, червените чушки, гроздето, прасковите, черешите, бадемите, доматите, касиса и т.н. За да се напълни едно мазе с лютеница се изгаряха доста дърва, който без съоръжение като комин се разлагаха в свободното въздушно простстранство, без оглед дали има някъде простряни дрехи и т.н., защото това се случваше на двора пред панелката. Та същите тези деца, които са копали на лозето, обръщали, поливали, брали, варили лютеница и компоти един ден създават това „ново“ общество, раждат деца и оплакват тяхното настояще. Купуват им компютри, таблети, а часовниците на ръката отдавна не са нужни, и дори не знам колко от съвременните деца на по 5-6 годинки познават изобщо механичния часовник, и нужно ли е изобщо? В моето детство собствените автомобили бяха рядкост и си спомням как 10 деца натъпкани в един автомобил, на човек от блока, който така им се радваше, пътуваха с него 2 км до гаража . Това в днешно време ще породи учудване, как би могло да е забавно? Естествено, автомобилът дори е вече досаден. Та същите тези деца, осъществяваки мечтите си, днес карат далеч по мощни автомобили, световни марки, с екстри, за които тогавашният руски автомобил дори не е сънувал, еърбег, АБС, електрически прозорци, парксензори, ДВД плеър, навигация и т.н. и т.н. Как да обясня сега на децата, че фунийките или чиликът на кото играехме бяха почти изключително основните ни игри, футболът не го споменавам, макар че още си спомням колко струва първата ми футболна топка тип „бразилка“ – цели 28 лева и как сме я купили – изпразнихме всички тавани в околността от излишни бутилки. Родителите ни нямаха пари за такава скъпа играчка. Трябва да спомена, че и двамата ми родители бяха инженери. Инженери, които нямаха пари за футболна топка на синовете си. Как си купих първия магнетофон също е интересна история, но нямам намерение да я разказвам и нея. Лесно е да погледне човек назад и да въздъхне – ееех, колко хубаво беше. А защо не се опита да погледне напред със същото добро чувство? И не, престъпността не се е увеличила, тя се институционализира (в случая на нашата държава), защото същите тези деца, днес са там някъде по етажите, те правят законите или се борят срещу тях. Те са онова общество срещу, което сега недоволстват.
КАРАГЬОЗОВА Митка дек 07, 2013
С голям интерес прочетох както материала, така и всички коментарии.Първата ми мисъл беше : Добре се е сетил някой да подхване тази тема, защото „всичко тече, всичко се мени“, но защо се променяме към по-лошо, към по-безчовечно… ДА ! ТАКОВА БЕШЕ НАШЕТО ДЕТСТВО !! И по-късно, ставайки майка на 1,2….5 деца, аз продължих да ги възпитавам в този дух, да им подсигурявам ПОДОБНО детство…Беше много трудно, не го крия… Сами можете да си представите какви епитети ми се слагаха от съседи, близки, приятели…, когато след 18часа в операционната , вместо да се оправдая, че съм уморена, поемах подадената ми топка и играех баскет пред двора… Много от съучениците на моите деца „израстнаха“/образно казано, у дома… За двама от тях казвам, че са ми 6-то и 7-то дете.. И в моето детство си имахме страховете ! Тогава даже повече се страхувахме, защото най-големият страх е страхът от неизвестното , а тогава знаехме МНОГО ПО-МАЛКО, нямахне почти никаква информация ит.н.За един политически виц – изчезваш безследно… Но пък БЯХМЕ МНОГО ПО-СМЕЛИ, ЗАЩОТО НИКОГА НЕ СМЕ БИЛИ САМИ !! ИМАХМЕ П Р И Я Т Е Л И !!!! И създавахме приятели много бързо, много лесно, защото бяхме с отворени и чисти сърца ! Никой не завиждаше на другия, че са му купили нова топка, защото бяхме ПРИЯТЕЛИ !!! Четейки коментариите, първата ми мисъл беше : „Типично по български !Ето , на ! “ Някой лепна етикета „кичозно“, други намесиха политиката , държавата, колко болни и гладни има сега…. ЗАЩО? Нима тогава нямаше болни и бедни ?Нима не общувате с приятелите, че дори и с близките си, защото ви тормози факта, че има много болни по света ? Нима тогава бабите ви не работеха на полето от изграв до залез слънце за 2 лева ? НИКОЙ НЕ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, КОЕТО СМЕ !! НИТО ЗА ТОВА, В КОЕТО СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ !! Не е лошо, че живеем в компютърен свят ! Лошото е, че не използваме информацията за нашето личностно развитие… И за това ПАК не ни е виновна нито системата, нито някой… И това е съвремения ФРОНТ, на който трябва ние, РОДИТЕЛИТЕ, да водим „ВОЙНА“ Ние сме тези, които трябва да насочим вниманието и интересите на нашите деца от самото начало, от първото им сядане пред компютъра…. СЪВРЕМЕННИТЕ ДЕЦА СА ТАКИВА, КАКВИТО НИЕ СМЕ ГИ ВЪЗПИТАЛИ !!! АКО ВИЕ СЛУШАТЕ ЧАЛГА, НЕ ОЧАКВАЙТЕ ВАШИТЕ ДЕЦА ДА СЕ ЗАСЛУШВАТ И ПРЕХЛАСВАТ ОТ МОЦАРТ …..