Следели за „вражеска пропаганда„. „Подслушвателният апарат“ бил в недостиг.
Полуграмотни до съвсем неграмотни, нелепи, трудно схватливи, с обща култура, клоняща към нулата – това са били „каскетите“ и „куките„, внедрявани от комунистическата ДС в храма на образованието.
Първите доноси за „контрареволюционната дейност на опозицията” в училища и университети постъпват в Дирекцията на народната милиция още през далечната 1945 година. В доклад от август 1946 г. се рапортува за дейността на 71 информатори и 10 секретни сътрудници в училищата. В университетите вече слухтят 30 щатни „разузнавачи”. Чекистите обаче се оплакват, че „подслушвателният апарат” се контролира трудно и искат ново подкрепление.
Апаратът на тайната комунистическа милиция по това време наброява близо 1000 информатори и 60 секретни сътрудници. Обекти на проследяване и неутрализиране са близо 600 „фашистки елементи” и голям брой привърженици на тогавашната опозиция сред младежите и техните преподаватели. Текучеството и незадоволителната обща грамотност тормозят редиците на току-що проходилата българска тайна милиция, оплакват се нейните началници.
Неграмотни, но бдителни
Слабата грамотност и липсата на обща култура сред значителна част от ангажирания с младежта агентурен апарат са тема в не един критичен доклад до ръководството на МВР. Следите на ниската писмовна култура на „каскетите” са видими впрочем и в почти всички документи, публикувани наскоро в сборник на Комисията за досиетата.
През 50-те години е създадена Висшата школа на МВР. Освен ресорното следене на „вражеския контингент”, приоритет в работата на ДС в училищата и университетите е следенето за опити за бягства на ученици и студенти на Запад. Въпросните млади „безделници и лентяи” подлежат на принудителни изселвания. Онези пък, на които им върви в учението и се готвят да следват, се подлагат на сериозна проверка за „политическата им пригодност” да влязат в университета. Подобен шанс не се предоставя на децата на т.н. „бивши хора”. Основна „профилактика” очаква и тези, които – според „доброжелателите” им – слушат западни радиостанции или просто пишат писма до Би-Би-Си, „Гласът на Америка” или „Дойче Веле“ с молба да им пуснат някоя нашумяла група.
Спорт, спирт и секс…
През 60-те години идва наред партийната повеля за „неутрализиране” на западната идеологическа „диверсия” и влиянието й върху морала на социалистическата младеж. „В Ямбол средношколци са основали група с красноречивото име „Спорт, спирт и секс”, а „осемнадесет гимназистки са регистрирани за проституция”, се тръби в анализите за „разложението” на българската младеж в периода между Унгарското въстание през 1956 г. и Пражката пролет през 1968 г. Ето какво може още да се прочете по темата за моралния упадък: „Някои преподаватели, включително и членове на БКП, системно злоупотребяват със служебното си положение, като установяват интимни отношения със студентките. По повод явявания на изпит си уреждат с тях срещи извън университета„.
Джихадът на ДС
Учещите в НРБ студенти от „братските” страни създават много грижи на шефове, ченгета и информатори от комунистическата тайна полиция. Над 400 щатни и нещатни „куки” постоянно слухтят какво става сред този „потенциално вражески” контингент. Най-проблемни се оказват студентите от Судан, Афганистан, Сирия, Ирак и Либия. През осемдесетте години ДС с ужас откриват, че някои от гостите вместо да се учат от умотворенията на комунизма, създават в София и други градове гнезда на „Мюсюлманските братя” , „Хизбула” и „Абу Нидал”. В доноса за един аспирант от Кипър е цитирано следното негово изявление: „Какво му е развитото на българския „развит социализъм”, когато тук няма дори ток!”