Колко струва българският живот
Докато цените по магазините растат, човешкият живот в България се обезценява все повече. Явно задръжките на освирепелия от глад и простотия българин окончателно са паднали. Приноси за това има колкото и където щеш.
Порно с хлапета срещу два лева в нета – Из новините на в. “Монитор”
В България ни сполита масова евтиния, стана ясно броени дни, след като бюджет 2012 мина на първо четене – цената на поръчково убийство в София се срива на някакви си 15 000 лв., а само за 2,40 лв. можеш да гледаш в сайтовете за запознанства голи дечица, които мастурбират.
Живот на безценица?
Бюджет 2012 е консервативен, твърди и се обосновава министър Дянков. Рестриктивен е, твърдят и се обосновават други. За толкова десетилетия рестрикции, и преди, и след промяната, става видимо, че човешкият живот не просто престава да бъде ценност, но и поевтинява тотално, срива се до минусови стойности. Непрекъснато се натъкваме на случаи от различно естество, които потвърждават този факт и го илюстрират по-точно от всяко социологическо проучване.
Рожби на рестрикциите
Масови катастрофи по пътищата, синове и дъщери, които убиват родителите си за една пенсия или заплата, изхвърлени в контейнери и по входове здрави бебета…Явно задръжките на освирепелия от глад и простотия българин окончателно са паднали. Приноси за това – колкото и където щеш.
Ще се спра само на няколко от причините за горенаправените, и уви, много страшни констатации. На първо място процъфтяващото беззаконие. Но не липсата на закони, а незачитането и неприлагането им, което доведе до абсурдно разслояване на българските действителности.
Труднопредставимо е, че държавната машина не може да се справи с империята на Рашков в Катуница или подобните й феодално-олигархически и мафиотизирани образувания, осеяли и руинирали страната. Липсата на елементарно упование в работещия закон и правосъдната система деморализираха хората отвъд предела, изпълниха ги с мрачен и агресивен цинизъм. И те го проявяват всекидневно – естествено, според духовните си мащаби и мащабчета.
Едни убиват, други крадат
Кой за каквото е учил
Един краде, друг убива, трети руши. По един начин е безогледен висшият чиновник, който се занимава с еврофондове, по друг – селският кмет, по трети – децата в тийнейджърска възраст, които виреят в безутешността на жестоките си училищни миниобщества и фейсбуковото воайорство.
На второ място ще поставя пълното незачитане на личността и нейните качества – в обществото властва тонът на силния и безпардонен простак, налага се една войнстваща посредственост, която масово владее духа и поведението. Говоренето в неучтива форма, намусената нелюбезност, откровените заплахи са бульонът, в който ври и кипи всекидневието. И няма незамесени: от средния началник и продавачката в магазина, до ватмана и учителя или училищната директорка, паднеш ли му, всеки те мачка и омаловажава.
Накрая да прибавим и процъфтяващите икономически страхове, кожодерството на монополистите, невъзможността да се диша от беднотия и безперспективност – и ще ни стане ясно как българският живот наподобява джунгла в началото на второто десетилетие на 21 век.