България и възходът на национализма
Отсега е ясно, че както и да приключат изборите, в следващия парламент ще има две групи – на проруските националисти и на обикновените националисти. Различават ли се изобщо? И докъде ще доведе това развитие?
Всички са в разнобой. С изключение на националистите. Това е голямата разлика между тези и всички предходни избори. На 26 март българите ще избират между поне две леви партии (БСП и АБВ), поне три десни (ГЕРБ, РБ, НР), а за първи път ще има и цели две “турски” (ДПС и ДОСТ). Навсякъде цари разкол, освен сред националистите. „Атака”, НФСБ и ВМРО решиха да отидат заедно на избори и така да проверят дали ще получат повече гласове, отколкото ако се явят поотделно. Накратко: предстои тест – колко хора харесват динковщината в чиста форма?
За силата на националистическите послания
До този момент трите партии са се явявали сами на избори само веднъж – през 2013 година. Само тогава всяка от тях се кандидатира поотделно, без да влиза в коалиции с други формации. Механичният сбор от подкрепата, която получиха тогава, възлиза на близо 460 000 гласа.
Този успех не се повтори на следващите избори, когато една от тях (ВМРО) реши да влезе в коалиция с партии от несистемен характер, което замъгли картината на националистическия вот. През 2014 механичният сбор от гласовете за трите формации осезаемо спадна до малко над 370 000 гласа, без да е безспорно установено на какво точно се дължи отливът. Основната хипотеза гласеше: спадът в подкрепата е само привиден. В действителност националистическият вот е мигрирал от открито националистическите формации към множество традиционни партии, които от време на време изпращат и националистически послания. С други думи: много хора са започнали да харесват ГЕРБ или БСП, когато те по нещо са им заприличали на националистите – или по омразата към ромите, или по възгледите за бежанците, или по реваншисткия прочит на историята.
Едно изключение и половина
Ако тази хипотеза е вярна, предстоящите избори са истински рай за социологията. С едно изключение и половина изборът на 26 март ще бъде между проруския национализъм и обикновения национализъм. ГЕРБ е партията, която поощри “ловенето на бежанци с голи ръце”, БСП призовава към патриотична любов към Русия, ДПС обвързва интересите на Москва с националните интереси на България, обединението на Марешки разглежда ромските гласове като неприемливи, а РБ направо си влезе в съюз с БДФ, който е наследник на българските легионери. Изключението, посочено по-горе като “едно и половина”, се отнася до “Да, България!”, която е в коалиция с правозащитната ДЕОС, и донякъде до “Нова Република”, за чийто лидер Радан Кънев обаче знаем, че беше влизал в коалиция с националистите от НФСБ и ВМРО.
Цялата сметка води до един извод – че в следващия парламент едва ли ще има съществена политическа сила, която да е чужда на омразата към една или друга група хора. А коалициите, които могат да се очакват, са две – между партии, които громят бежанците, ромите или европейците, минавайки през Москва, или между партии, които громят почти същите групи хора, но без да мърдат от София. Е, и с Марешки, който, ако се наложи, е готов да участва и в двете.