България: гафовете в реда на нещата
Ако направиш гаф, бързо направи още десет, за да го замажеш. Това е максимата, от която се ръководи днешното управление. Най-нормалната, но и най-опасната реакция е да не обръщаш внимание на скандалите.
Миналата седмица бяха извършени няколко тежки катастрофи, но една от тях е твърде особена, за да мине под обичайния знак на новините за смъртоносния начин на каране по българските пътища. Особената катастрофа се случи в София, където на тротоара двама пешеходци бяха застигнати от препускащи луксозни автомобили и загинали от удара. Мъжът бил на 34, а жената – на 39 години.
За автомобилите, които са ги ударили, знаем малко повече – че единият е бил Ауди, другият БМВ и че са били управлявани от младежи на 21 и на 23 години. Шофьорите не са пострадали. Проверката е установила, че младежите не са били пияни.
Хаосът по пътищата: нещо нормално за българите.
Нередностите вече не правят впечатление.
Някои от медиите, които съобщиха за катастрофата, поясниха, че всяка нощ шофьори на луксозни автомобили си организират „гонки“ по широките булеварди, за да изпробват максималната скорост, която могат да вдигнат колите им. Проблемът на тези пояснения е в това, че те звучат като нещо напълно естествено. В една от публикациите дори се твърдеше, че среднощната надпревара е факт, широко известен на столичаните.
Самата полиция, която коментира случая, реагира спокойно на въпроси, свързани с „гонките“ и твърди, че се занимава с профилактика на лицата, увлечени в това занимание. Това означава, че полицията познава извършителите или поне част от тях и че провежда с тях предупредителни беседи, в които се опитва да ги накара сами да се откажат да постъпват така. Вместо да ги арестува, да им вземе книжките и да ги предаде на работещите безотказно прокурори, примерно. Които в един безотказно работещ съд да издействат присъди за непредумишлено убийство, да кажем. Или обратното – оправдателни присъди, след като въпросът е бил истински разследван и вече не е останало място за съмнение дори и в очите на близките.
Вместо да научим за някакво подобно усилие, четем във вестника за това, че подобни неща се случват редовно и че това е широко известен факт. А полицията, вместо да потъне от срам в земята и да се чуди какви думи да намери, за да се извини на близките и да ги успокои, съобщава, че е в течение на проблема и профилактира младежите.
Това не е резултат от някакво лошо управление. Това дори не е резултат от управление, на което никой не търси сметка заради това, че е лошо. Това е ефектът на снежната топка, търкулната надолу по пистата на безкрайните скандални събития. Нередностите са толкова много, че вече са спрели да правят впечатление дори и на тези, които имат капацитета да ги забележат.
Скандалът като ежедневие
Скандалите валят като дъжд…
В случая с убитите пешеходци обаче МВР не е само в ролята на престъпно бездействащ актьор, а и кандидат за ролята на съучастник. Това заключение е възможно след разкритията за това, че в МВР има списък от недосегаеми автомобили, които принадлежат на хора и организации, правили дарения за МВР. Полицаят, който разкри този класически случай на мафиотско омотаване на държавен орган, миналата седмица беше принуден да напусне и беше обвинен във впечатляващо количество прегрешения. Новината дойде няколко седмици след скандала в съдебната власт, породен от кадровото влияние на министъра на вътрешните работи върху дейността на съда.
С такова натрупване на скандални събития не би се справил дори и носител на Пулицър, понеже е свикнал да работи години наред, за да изрови с мъка скандалния факт, който да опише. Тук нещата са поставени наопаки – скандалите валят като дъжд, и никой не си прави труда да събира от земята капка по капка.