Надеждите, че кризата ще върне в България голяма част от образованите емигранти, се оказаха напразни. Обратният brain drain така и не се състоя: завръщат се най-вече българите, неуспели да се реализират в чужбина.
Голямата ножица между средните доходи в развитите страни и в България е най-категоричното обяснение за прекършените надежди, че образованите българи ще се завърнат в родината си. Така смята ст. н. с. д-р Росица Рангелова от Икономическия институт на БАН. Основният мотив на българската трудова миграция е да изкара добра пенсия. Затова и напусналите страната предпочитат да преживеят кризата зад граница. Според икономистката Росица Рангелова глобалната криза прибира под родната стряха само част от нелегалните мигранти, както и хората, останали без реализация в чужбина. Д-р Росица Рангелова очаква пик на безработицата в България след средата на тази година.
Къде и защо заминаха българите
Проучване на тема “Миграция и вътрешна сигурност” от 2004 г. на Центъра за изследване на демокрацията с автор Денислава Симеонова сочи, че след 1989 г. 65% от българите, завършили университет, напускат страната. Наред с безработицата и ниския жизнен стандарт се очертава и един нов мотив за емиграция – повишената престъпност.
Първата голяма мигрантска вълна от България се насочва към САЩ и Канада. САЩ остават и до днес предпочитана дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади български семейства. Лесната интеграция, възможностите за реализация и високото заплащане СА основните предимства на САЩ. Западноевропейските общества се оказват не така гостоприемни. Но Западна Европа привлича с лесно достъпното образование, с по-добрите доходи в сравнение с българските, както и с географската близост до България.
Резултатите от всички проучвания на миграционните процеси от последните години сочат, че 1/3 от желаещите да напуснат България са на възраст между 20 и 29 години. Търсенето на работа доминира като мотив за емиграция, за разлика от началото на прехода, когато водещ е бил романтичният мотив. Нагласите на младите българи вече са твърде икономизирани – парите са универсалният израз на успех.
Германия – най-предпочитана за живот и работа
Най-голяма част от българите, избрали за място за живеене страна от ЕС, се насочва към Германия – около 23%. Според изследването на магистъра по международни отношения Денислава Симеонова, младите българи избират Германия и Австрия заради сравнително евтиното висше образование и възможността успоредно с ученето да работят. Половината от българските студенти там желаят да останат да живеят и работят в Германия.
Тази седмица от германската Статистическа служба съобщиха, че имигрантите от България са пети по численост, след поляците, румънците, американците и турците. През 2006 г. в Германия са се установили 7 500 души от България. За 2009 г. броят на „новите” българи е 29 000.
Как Европа гледа днес на българите?
Германия, Австрия, Италия и Гърция имат като цяло гъвкава политика за привличане на икономически имигранти и за легализиране на незаконно пребиваващите. За разлика от Белгия и Холандия, които запазват негативното обществено отношение спрямо българите. Между 2001 и 2002 г. двете страни дори заплашваха България с връщане на визовите ограничения. Но противно на очакванията, че източноевропейците ще „залеят“ Западна Европа, 2/3 от имигрантите в ЕС днес са мюсюлмани.