Да не би България да заменя Брюксел с Анкара?
Премиерът Борисов съвсем осезаемо залита към Анкара – и на думи, и на дела. Защо предприема тези маневри, след като добре знае, че те го правят силно уязвим вътре в България?
„Не виждам в Европа перспектива за решаване на проблема с мигрантската криза“. Това изречение на премиера Бойко Борисов, произнесено по време на последното заседание на Министерския съвет, не казва нищо ново – много хора в Европа не виждат ясна перспектива по този въпрос. Но за първи път българският министър-председател започва да говори като унгарския си колега Виктор Орбан, като открито използва толкова популярния напоследък антибрюкселски език. Европейската бъркотия даде основания на Борисов да се мотивира с това, че „държава след държава се спасява поединично“, в това време в Сърбия „изкараха армията“, в Гърция „нещата не стоят добре“, а „България започва да се харесва на мигрантите“. И заради всичко това „ни остава да търсим партньорство с турската страна“.
Карикатуристите започнаха да добавят турски детайли към образа на Борисов и да го рисуват в компанията на Реджеп Тайип Ердоган. В социалните мрежи се появиха закачки с турцизми по адрес на премиера, а въпросите започнаха да звучат така: Сега да не заменяме Брюксел с Анкара? Добрите отношения със съседна Турция безспорно са важни за България, но подобна демонстративна смяна на посоката носи огромни рискове в едно общество, което традиционно вярва на Европа и още по-традиционно не може да повярва на наследника на Османската империя. Рисковете за Борисов дори се умножават по две, защото позитивните знаци към авторитарна Анкара могат да възпламенят поне два фронта срещу него – от консервативно националистическите кръгове и от проевропейската либерална общност.
„Философи много…„
„Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало. Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови, да се финансират, разбира се“, продължава премиерът, според стенограмата от последното правителствено заседание. Посланието е ясно: става страшно, Европа не ни помага, трябва да се оправяме сами, само Турция ще ни спаси…
И МВР влезе в режим на всекидневни съобщения за повишения миграционен натиск. Топ-полицаи дори призоваха хората да избягват „агресивните мигранти“. През ден се правят извънредни съвещания в пограничните градчета. Отчитат се повече заловени мигранти. Цялата държава се е заела да убеждава хората как става все по-страшно. На този фон главният секретар на МВР – умишлено или не – съобщи, че опитите за нелегално проникване през границата са с 60% по-малко в сравнение с миналата година, а заетостта в центровете за настаняване е 57%. Разбира се, пикът е налице – всяка година през август броят на преминаващите е по-висок в сравнение с други месеци от годината. Тоест, проблем има, но извънредна ситуация – не.
Защо тогава е тази олелия?
Когато премиер на страна, която е външна граница на Европейския съюз, отива на среща в Турция, а веднага след това се отправя към Берлин, неговата роля няма как да бъде подценена. Бойко Борисов е в тази ситуация и лидерите, които Ангела Меркел събира в петък и събота, със сигурност ще очакват да чуят от него новини от държавата на Ердоган. Първо възможно обяснение: престараване в изненадващо значимата роля в рамките на ЕС. Във вътрешен план позитивните знаци към Анкара са в контекста на политиката на насаждане на страх, която ГЕРБ избра за предстоящия политически сезон. Заплахата ще бъде все повече засилвана на думи, Борисов ще насища все повече образа си на пазител на дома, а в очите на хората помощта от Турция ще изглежда все по-необходима. Това е второто възможно обяснение.
Има и трето: България може да получи конкретни обещания от Турция за сигурност по южната си граница, но обещанието и гаранцията са две различни неща. Сделките на парче – като например предаването на гюлениста Бююк или разчистване на друго влияние на проповедника в България – са нищо повече от сделки на парче. Те могат да бъдат спазени, могат и да не бъдат спазени. Но със сигурност правят Борисов уязвим вътре в България. В момента единствената критика срещу новата му линия идва от Радан Кънев, според когото българският интерес може да бъде защитен в рамките на ЕС, а не в рамките на двустранни отношения с Турция.
Разбира се, че Борисов по никакъв начин не е развалил отношенията на България с Европа – историята на ЕС показва, че можеш да говориш колкото си искаш срещу Брюксел и въпреки това да си останеш ефективен и лоялен член. Но откритото говорене срещу Европа трудно може да бъде простено, когато е гарнирано със звучни симпатии към Турция. Това отваря поле за многостранна политическа атака срещу Борисов. Всичко това е толкова очевидно, че Борисов вероятно първи се е сетил. Точно заради това маневрите му от последната седмица трябва да бъдат приемани като краткосрочна игра с краткосрочни ползи. А ако ги продължи, той сам ще добави още един риск – да събуди съмненията за някаква неизвестна за обществото зависимост.