БСП: Никой не я иска, но може ли без нея?
Корнелия Нинова се втурна да обединява бивши и настоящи фигури на БСП. Но привличането на Татяна Дончева, Румен Петков и Георги Кадиев в обща коалиция може да докара на главата на Нинова непосилна тежест.
През годините БСП доказа, че обича да се явява на избори в коалиция с множество присъдружни малки партии, които с течение на времето ставаха все по-малки и незначителни. Целта на тези политически партийки бе да осигурят коалиционния етикет и депутатското място на лидера си. Корнелия Нинова обаче сега се е втурнала да разтваря ветрилото както по времето на Георги Първанов, когато Столетницата бе в съюз с още десетина партийки.
Бесепари от всички страни, съединявайте се!
Нинова стяга широк ляв фронт, събира стари червени отломки, все ярки имена в партията допреди 6-7 години: Татяна Дончева и нейното „Движение 21„, Румен Петков и неговото АБВ и Георги Кадиев, зад когото не е ясно има ли законна политическа формация в момента.
В края на 2013 г. Татяна Дончева, която бе един от най-острите критици на бившия лидер Станишев и на кабинета „Орешарски„, напусна БСП, за да основе „Движение 21„. През 2014 г. БСП изключи Георги Първанов и Румен Петков заради създаденото от тях движение АБВ. Георги Кадиев бе изключен през 2015 г., защото се яви за кмет на София паралелно с червения кандидат Михаил Мирчев и с подкрепата на АБВ.
Така приключи процесът на многообразието в БСП – през 1990-те тя обединяваше в себе си множество идейни течения и кланови групи, които после излязоха от нея като самостоятелни формации, за да се върнат сега обратно като не толкова външни партньори. Името на коалицията остава „БСП за България“ и тя действително би трябвало да придобие по-истински коалиционен облик, запазвайки и досегашните безлични и миниатюрни формации като „Комунистическа партия на България„, Земеделски съюз „Александър Стамболийски„, „Нова зора“ и „Екогласност„.
Електорални потенциали и рискове
Доколко по-широк спектър вляво ще обхване новата колиция „БСП+“ тепърва ще се види, сигурно е едно – че ще е по-многогласна. Не е ясно и дали новата левица ще надскочи сериозно електоралното ниво на БСП от априлските парламентарни избори. Новите присъдружни формации изглежда не разполагат с голям багаж. „Движение 21“ и АБВ се явиха заедно на парламентарните избори през 2017-а и спечелиха 54 000 гласа (1,59% от вота). На 4 април 2021-а АБВ сама събра под 15 000. Не е ясно какъв е приносът на формацията на Дончева в общите 150 000 гласа на „Изправи се! Мутри вън!„, която, макар и малка, бе многочленна коалиция. „Нормална държава“ на Георги Кадиев пък, която дори не бе регистрирана от съда, и всяка друга подобна формация вероятно би имала миниатюрен принос.
Електоралният ръст на новата „БСП за България„, разбира се, може да не е резултат от прост аритметичен сбор, нито от идеята за широкото ляво, а просто от повика „старите да се съберем„. Оживелите спомени за величието на Столетницата все пак може да я повдигнат от унизителното трето място в електоралната йерархия.
В този носталгичен ляв спектър обаче се появява и съвсем нов играч – „Лява Алтернатива“ на Жан Виденов. И не е ясно дали тя няма да занули плюса от напъна, отцепвайки традиционни социалистическо-комунистически гласове. Към кръвопийците на столетната снага може да се включи и „Възраждане“ на Костадин Костадинов, който със своето безусловно русофилство спечели над 78 000 гласа през април.
Ролята на БСП в новия парламент ще се окаже ключова
Акцията „БСП+“ обаче може да допринесе за нова патова ситуация в 46-ия парламент. „Изправи се! Мутри вън!“ е потенциален електорален донор на Левицата и на „Има такъв народ„. И ако няколко десетки хиляди гласа се отлеят както с напускането на Татяна Дончева, така и с преориентация към Слави Трифонов, формацията може да не влезе в парламента. Но така партиите на промяната стават само две, и макар и с по-голям потенциал, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ едва ли ще съберат парламентарно мнозинство. А техните червени линии към БСП са прекалено дълбоки, както тези към ГЕРБ и ДПС, за да припознаят Столетницата за посестрима дори с отвращение. Отделно, че в новия парламент най-вероятно ще попаднат националистическите формации, които преодоляха разединението си и ГЕРБ няма да са сами като в 45-ото НС.
Така БСП ще се окаже ключовият играч за властта. Което обаче трудно може да сбъдне мечтата на Нинова да е премиер – за целта все пак трябва да си първи. Но пък върху нея може да легне отговорността да се състави про-ГЕРБ или анти-ГЕРБ правителство, или изобщо да не се състави някакво управление. Сладко, но и горчиво е да си този, когото хем не искат, хем без когото не може.
С новата голяма коалиция „БСП+“ Корнелия Нинова се опитва да спаси главата си от евентуално затвърждаване на изборния провал на социалистите през юли. Но вместо това може да си докара на главата непосилна тежест, която да рискува бъдещето не на лявата коалиция, а на собствената ѝ партия.