Брюксел няма да си затваря очите
Означава ли това, че в България вече всичко е наред? В последните си дни тази Европейска комисия най-вероятно ще отмени Механизма за сътрудничество и проверка за България. Но дали това е свидетелство за достатъчна стабилност на правовата държава?
Тази седмица се очаква да отпадне един инструмент, наложен единствено на България и Румъния като условие за членството им в ЕС – Механизмът за сътрудничество и проверка (Cooperation and Verification Mechanism), по-известен като мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред. Целта му бе двете държави да достигнат европейските стандарти на върховенство на правото – основна ценност за Европейския съюз, предвидена в чл. 2 на Договора за ЕС. Тогава в Брюксел все още вярваха, че това може да стане с помощ от тяхна страна, която да доведе до устойчиви практически резултати по отношение на нивата на корупция, медийната свобода, равенството пред закона в България и Румъния.
„Защото Юнкер обеща на Бойко…“
Но 12 години след въвеждането на МСП такива резултати няма. А българските управляващи очакват председателят на Европейската комисия (EК) Жан-Клод Юнкер да спази обещанието си, дадено през февруари 2016 г., че „по време на мандата на тази комисия България ще излезе от механизма„. До края на този мандат – 31 октомври, остава малко повече от седмица, а в това време ще бъде публикуван и последният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) – с изгледи да бъде сложен неговият край.
Какво би означавало това за България и българските управляващи в седмица, в която са насрочени два избора – на местна власт и на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев? Бившият правосъден министър и лидер на „Да, България“ Христо Иванов смята, че „властта ще обвърже отпадането на мониторинга не просто като триумф за избора на Гешев като главен прокурор, а за да го превърне в ракета-носител за още по-голяма репресивност, беззаконие, „пеевщина“ в медиите„.
В тази връзка той припомни промяната в хронограмата за избора, първоначално предвиден да се състои през ноември, след местния вот. Но през септември пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) насрочи изслушването и избора за 24 октомври – в седмицата, когато се очаква да бъде обявено отпадането на мониторинга. „Гешев е не просто избор на една персона за главен прокурор, Гешев е политическа програма за цялостно политическо затягане на режима в България„, заяви Христо Иванов. Бившият правосъден министър прогнозира, че България ще става „все по-несигурна членка на ЕС„, тъй като върховенството на закона не съответства дори на минималните европейски стандарти. В дългосрочен план това означава проблеми за ЕС, който по геополитически причини трябва да поеме гаранции върху общата си сигурност, смята Иванов и дава пример с блокираното от френския президент Макрон разширяване на ЕС със Северна Македония и Албания.
Отпадането на Механизма за сътрудничество и проверка бе обещано на Борисов както от Юнкер, така и от един от неговите заместници Франк Тимерманс, представител на другото голямо политическо семейство в ЕС – на социалистите. „Като част от този и подобни политически пазарлъци механизмът загуби всякаква политическа тежест и отпадането му бе предизвестено„, коментира Христо Иванов. Според него с отпадането на мониторинга Брюксел би демонстрирал отказ „да ни придърпва“ към себе си и България ще бъде изтласкана в някаква периферия.
Брюксел няма да си затваря очите
Ако видим „сваляне“ на МСП, то това няма да означава, че България е решила проблемите с върховенството на закона, нито, че Брюксел възнамерява да си затваря очите за тях, коментира Весела Чернева, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).
Чернева отбеляза, че сегашният механизъм ще бъде преработен в друг, свързан с бюджета на ЕС, който до няколко месеца ще бъде представен от новата Европейска комисия. Този нов механизъм ще направи косвена връзка с Копенхагенските критерии (критериите, на които трябва да отговаря всяка страна-кандидат за ЕС – б.а.). Това означава, че в случаи на нарушения на свободата на медиите, на независимостта на съдебната власт ще бъдат намалявани европейски средства за отделни страни-членки, обясни Весела Чернева.
„Ситуацията в Полша и Унгария и особено тоталитаризмът на Орбан доведе до желанието да се разшири механизмът, а не да бъде вдигнат„, посочи директорът на EСВП. Вариантът със спиране на евросредства би подействал като значително по-ефективна мярка при нарушения на върховенството на закона, в т.ч. при потъпкване на свободата на словото, отколкото годишните доклади по МСП.
Не реформите, произтичащи от тях, които София така и не извърши – или манкира, а прегръдките между Борисов и Юнкер ще помогнат за свалянето на механизма. А дори и с него, България пак стигна до една-единствена кандидатура за главен прокурор. Такава безалтернативност нямаше дори през 2012 г., когато бе избран настоящият – Сотир Цацаров, пред останалите двама кандидати Галина Тонева и Борислав Сарафов. (Макар че вече бе известен като „фаворит на управляващите„, а по-късно фразата на един прокурор към Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!„, разсея и последното съмнение за нагласена победа.)
Отпадането на мониторинга ще запази Данаил Кирилов на поста правосъден министър – с който той обеща да се раздели, ако механизмът бъде запазен. За ГЕРБ това едва ли би било проблем, те разполагат с достатъчно данаилкириловци.