Те бяха крайно изтощени, олюляваха се вече, но намериха сили да се изправят отново на крака. Германците станаха световни шампиони, защото го искаха по-силно от противника си.
Когато вече се бяха отдали на еуфорията и танцуваха радостни около скъпоценния трофей, всичко изглеждаше много лесно – сякаш нищо не е било. Щастливият момент беше отключил сили, които всъщност отдавна трябваше да са изчерпани след тази игра, наподобяваща същинско сражение.
Пътят към победата
В битката, продължила 120 минути, най-много пострада Бастиан Швайнщайгер, който на няколко пъти бе повалян на земята. Но винаги намираше сили да се изправи отново на крака. Малко след като Швайнщайгер се върна на терена със зашита рана под окото, на крака се изправи и целият германски тим. И започна да се бори с всички сили – срещу равностойния си противник, срещу заплахата от лотарията, наречена дузпи, срещу собственото си изтощение. В последните минути на продълженията германският отбор мобилизира всичките си сили и беше щедро възнаграден: пас на Шюрле, Гьотце поема с гърди, удар и гол! Това попадение беше краят за аржентинската единайсеторка – и най-скъпоценната награда за германския отбор, който в този мач даде всичко от себе си. Затова и победата му е напълно заслужена.
Дълго време мачът беше на кантар – и двата отбора допускаха груби грешки, от които обаче противниковият тим не успяваше да се възползва. В един момент беше вече пределно ясно, че първият гол ще реши мача. Вкараха го германците – защото желаеха победата по-силно от противника си. Германските футболисти показаха – и то в много по-голяма степен от аржентинците, че са твърдо решени да прекрачат границата на физическите си възможности. Това невероятно постижение – не само на тялото, но и на духа, заслужава огромно уважение.
Свалям Ви шапка, господин Льов!
Респект заслужава и треньорът на отбора Йоахим Льов, който неведнъж беше критикуван заради твърдоглавието си и странните си тактически ходове. Подобно на самия отбор, Льов претърпя огромно развитие, което невинаги вървеше праволинейно, но пък преследваше ясна цел: победата. От това изключително талантливо поколение футболисти Льов успя да създаде един истински отбор, в който няма място за егоизъм, в който един е за всички и всички са за един. Но най-голямата заслуга на Льов е друга – а именно, че се съгласи да преосмисли представите си за естетически футбол и в крайна сметка се реши да промени концепцията си в името на голямата цел: световната титла. Браво, господин Льов! Браво, момчета! Вие успяхте!