Благодарим Ви, г-н Борисов!
Ако Борисов дари на църквата половината от личното си богатство, значи е много набожен човек. Но ако просто така ѝ отпуска от парите на данъкоплатеца, някой може и да си помисли, че разглежда държавата като своя бащиния.
Закъснява ви заплатата? Имате спешна нужда от операция? Детето иска нови маратонки? Не звънете за бърз кредит, помолете Бойко Борисов. Не, това не е реклама. Но би могло да бъде.
Отдавна вече не живеем в онези времена, когато просителят се е хвърлял в краката на владетеля, за да измоли нещо – имот, титла, пари, живота си. Но ето, че в 21 век, в страна-член на ЕС, каквато е България, често се случва именно това – премиерът е молен лично, за да (се) свърши някаква работа. Единственото условие изглежда е молителите да не са случайни хора, така че удовлетворената молба да добави нова стойност към личния имидж на премиера.
За много хора в България тази “култура на контакта” не е осъдителна – разбират я. Тя действа, впрочем, още от времената на тоталитарния режим, когато дефицитът на стоки правеше познанствата с продавачки от магазините “Валентина” особено ценни – заради уреждането на стоки “под масата”. Обикновено срещу друг вид услуга.
Но днес в страната-член на ЕС има ясно разписани правила и механизми как се одобряват, отпускат и изразходват публични средства. А прескачането на тези правила, както и на институциите, които би следвало да ги спазват, обезсмисля и обезценява правовия ред. Разходването на публични средства трябва да се аргументира – и приоритизира. Ако приемем, че това става през държавния бюджет, значи всяка промяна на приходите и разходите на ведомствата не може да се случва по нечия приумица.
„Патриархът лично ме помоли„
Тези дни правителството отпусна допълнителни 5 милиона лева за Дирекция „Вероизповедания„, а аргументът даде самият премиер още в началото на заседанието: „Патриархът лично ме помоли за парите, които им се полагат, да им бъдат преведени по-бързо, за да могат да изплатят заплатите на свещениците„. Известно е, че Борисов винаги откликва на молбите на „синодалните старци“ – например за ремонт на манастири или църкви, а сега и за заплати. Богоугодно или рейтингоугодно дело е това? И защо го прави? Дали защото в представите на премиера Църква и Бог са едно и затова той с лекота раздава милиони от общите пари – тези на данъкоплатците. Или защото макар вяра и църква в България да не вървят ръка за ръка, 2,2 милиона българи, по данни на “Галъп”, все пак вярват в Църквата, която, впрочем, се ползва с особено голямо одобрение и сред институциите. В същото време е факт и това: преди няколко години, когато работещите в “Напоителни системи” излязоха на протест, тъй като месеци наред не бяха взимали заплати, премиерът не бе така реактивен.
Ако Бойко Борисов реши да дари на църквата половината от личното си богатство, това ще означава, че е много набожен човек. Но ако просто така отпуска от парите на данъкоплатците, човек може и да си помисли, че разглежда държавата като своя бащиния. В резултат благодарността е персонална, макар парите да са обществени. Или както пишеше на онзи плакат във Варна след отпускането на 1,4 милиона лева: “Благодарим Ви, г-н Борисов, че спасихте “Спартак Варна„!”. Умилен премиерът дори заяви как “можем да даваме по 1 милион лева годишно за детско-юношеските футболни клубове“. Тази щедрост не стига обаче до Националната астрономическа обсерватория в Рожен, която при люти зими остава без ток и чак сега получи обещание да ѝ бъдат осигурени 100 000 лева за генератор.
Към молбите на безименни групи от “малки хора” Борисов очевидно не е така отзивчив. Вероятно защото някои от тях излизат на протести, а други не са така значими като социална позиция и затова приносът им за рейтинга би бил незначителен. Пък и едно е да вземеш решение под външен натиск, друго – от “добро сърце”. А в краен случай може и да се пофлиртува популистки – както Борисов направи със смазаните от безпаричие и липса на перспектива металурзи от ОЦК-Кърджали: “Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. Но като изключим тази паметна реплика, с друго така и не помогна.
По разпореждане на Борисов през октомври 2010 правителственият самолет „Фалкон 2000“ излетя извънредно за Бургас, откъдето транспортира до София председателя на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, получил инсулт по време на снимки. В същото време тези дни след побой над фелдшерка оставки депозира почти целият екип на Центъра за спешна медицинска помощ в Горна Оряховица, обслужващ пет общини с около 60 000 души. И ако след преговорите тези хора не се върнат на работа, нека премиерът бъде така добър да остави телефонния си номер, за да му звънят при нужда.
„Благодарим на премиера„
“Благодарим на премиера за пореден път”, заяви Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод, по повод отпуснатите 5 милиона лева. И отбеляза колко значима е тази помощ най-вече за малките населени места – „за да има свещеници за построените църкви„. Църквите обаче стоят празни, в това число и голяма част от онези 140, които бяха обновени със средства от Програмата за развитие на селските райони. Няма официални данни какви заплати получават свещениците и какви осигуровки се плащат. А тъй като БПЦ не плаща данъци върху приходите си, преди да слушаме благодарствени слова към премиера, би било добре да научим как БПЦ разпределя милионите, които получава от свещоливницата, от имоти, от гробищни паркове, а и от наеми на ресторанти, паркинги и заведения към повечето големи храмове, които са и туристически обекти.