Безпрецедентна акция срещу шпионска мрежа насред кампанията: кой ще спечели от нея?
Шпионският скандал ще изостри допълнително отношенията с Москва и ще накара НАТО да се вгледа по-сериозно в допуските до секретна информация у нас, но той може да се окаже много подходящ за вътрешнополитическа употреба.
Сюжетът от последните дни може да предизвика основно срам и национално унижение: наши военни разузнавачи са изнасяли тайни на НАТО за Русия. А резидент на агентурната група е не руснак, а българин. Той не само е просъветски настроен, но и просталински. Шпионите му прибирали скромно, но регулярно по 2-3 хиляди лева.
Лесно можем да си представим ехидните коментари от Москва: „Няма нужда да ви придърпваме, вие сами си идвате при нас.“ И от Брюксел: „То бива, бива Троянски кон на Русия, ама дали да не ви дръпнем шалтера за всякакви натовски секрети.„
Колко ли още агентурни групи действат в България?
Този срам няма как да бъде компенсиран, въпреки че разбиването на групата е историческо за българския контрашпионаж. Стига, разбира се, нещата да не се окажат малко като „разбитата печатница за фалшиви пари„, които май се оказаха реквизит за сватби. Актуален при всички положения остава въпросът: Колко ли още руски резиденти с по-добре прикрити агентури действат в България?
И за най-големите русофили трябва вече да е ясно колко лесно Русия може да се добере до секретна информация на НАТО чрез България, след като арестуваните са снимали документи поне 6 месеца от кабинетите си във военното министерство – близо толкова време са били наблюдавани от нашите служби. Списъкът на българския резидент, предоставен му вероятно от руските му поръчители (той е на български език, но една дума – „немецки„, издава, че е превеждан от руски или писан от руснак), показва колко широко е било полето за работа.
Продажните български служители е трябвало да събират информация за координационния център на НАТО във Варна, за решения от заседания на различни комитети на пакта, за плановете му в различни региони, за политиката му към Русия, Украйна и Беларус, за проектите за модернизация на българската армия, за пребиваващи у нас или посещаващи страната ни хора от партньорски служби и пр.
Какви ще са последиците?
След разбиването на агентурната група НАТО вероятно ще се вгледа още по-сериозно в допуските до класифицирана информация на пакта у нас, а българското държавно ръководство ще трябва да затегне кадровия подбор и контрол в структурите на Министерството на отбраната.
Шпионският скандал няма как да не изостри дипломатическите ни отношения с Москва, влошени след серията руски дипломати, изгонени от България именно за шпионаж. Той гръмна броени дни след като новата руска посланичка Елеонора Митрофанова връчи на президента акредитивните си писма. Митрофанова е бивш първи външен заместник-министър и бивш председател на Русия в ЮНЕСКО. Тя също така е отговаряла за връзките с руснаците зад граница и за международното хуманитарно сътрудничество. Но вместо със своя кариерен опит и познания в областта на международното сътрудничество да даде нов ракурс на двустранните отношения, новата посланичка още с встъпването си в длъжност влиза в шпионския коловоз, колкото и посолството ѝ да призовава да не се търси руска връзка в скандала до произнасянето на съда. Тепърва ще стане ясно дали ще има ново експулсиране на руски дипломати или с разбитата шпионска група обираме вересиите от последните изгонени през септември двама руснаци с дипломатически имунитет.
Разбиването на българската проруска агентура ще поукраси имиджа на прокуратурата и правителството. Намиращият се под непрестанен граждански и политически натиск главен прокурор Гешев, който е само декоративната черешка върху тортата от свършена главно от ДАНС и служба „Военно разузнаване“ работа, се кипри като пръв защитник на националния интерес и последовател на ген. Иван Колев, гонил руските казаци от Добруджа. Лидерът на ВМРО и военен министър Каракачанов ще може да поизчисти русофилския си образ под девиза „Русия ми е мила, но България ми е свидна“ и да напомпа мускули за скок над 4-процентовата бариера на предстоящите парламентарни избори на 4 април.
Мащабна акция в средата на предизборната кампания
Премиерът Борисов, без чиято благословия все пак нищо подобно нямаше да се случи, ще препотвърди заявката си пред Вашингтон, че тъкмо той е техният човек в България. Защото нали Америка се интересува от нас главно от гледна точка на сигурността – затова и Държавният департамент обяви, че „САЩ подкрепят силно суверенитета на България„, останалото е на заден план. Толкова заден, че Чичо Сам да продължи да преглъща всякакви далавери и антидемократични залитания – нали е търпял и къде по-големи диктаторчета.
Това, че шпионските арести бяха извършени в средата на предизборната кампания вероятно не е случайно. Щом заподозрените са били наблюдавани толкова време и едва сега обявени, явно не е имало опасност да предадат особено важна информация. Но пък новата агентурна тема разведрява публичния дневен ред, смрачен от несправянето с коронавирусната криза и поредното затваряне.