От месеци знаем, че терористите живеят в Моленбек, както и в Андерлехт и Шербек – все квартали на Брюксел. А самоделците на бомби и самоубийствените атентатори биха могли да се крият и в други белгийски градове. Във всеки случай знаем, че брюкселската полиция е подчинена на шест ведомства, които трудно се спогаждат. И че в антитерористичната прокуратура има “само” 750 места, 150 от които са незаети. Достатъчно добре е описан вече и организационният хаос, дължащ се на разделението на страната на фламандска и валонска Белгия.
Няма 100% гаранция
Действително – със засилено видеонаблюдение, по-ефективна работа на органите и подобрено сътрудничество в ЕС един или друг масов убиец несъмнено може да бъде задържан и по-рано. Само че да бъдат издирени членовете на една тъй разклонена мрежа – това е по силите само на една държава на тоталния контрол. А и погледът към Турция или Русия показва, че подобен аргумент е просто късоглед: дори и в автократичните държави с огромни апарати за сигурност биват извършвани атентати, а не само в отворените западни общества.
Изявлението на израелския министър на сигурността и разузнаването, че белгийците не преставали да ядат шоколад и да се наслаждават на живота, вместо да се захванат както трябва с борбата срещу тероризма, може да предизвика само ехидна усмивка. Точно неговата до зъби въоръжена страна показва, че е невъзможно да се предотвратят едноличните актове на терор. Полската министър-председателка пък произведе следното интелектуално недоразумение: заради атентатите в Брюксел страната ѝ повече нямало да приема сирийски бежанци! Атентаторите от Брюксел обаче са най-вече белгийски граждани, бащите им са се заселили тук още преди десетилетия. Терористите живеят сред нас – от години.
Нула толерантност
Младежката безработица и социалното отчуждение също не дават задоволителен отговор на въпроса. Не бедността кара терористите да правят бомби – към това ги тласка изпълненият с омраза към Запада ислям, готов на насилие. Вече от няколко десетилетия този агресивен ислям необезпокоявано си съществува в Белгия, а в много джамии в Белгия се проповядва уахабитският салафизъм от Саудитска Арабия.
Дълго време католическа Белгия беше възприела формулата да не им се бърка на мюсюлманите и да ги остави да си живеят както искат. Което позволи на ислямистки проповедници на омразата напълно необезпокоявано да разпространяват отровните си послания. Възникна едно паралелно общество, в което омразата срещу свободното, западно общество се превърна в обединяващо и сплотяващо срещу държавата послание. В това паралелно общество се подвизават симпатизантите на терора, които пред очите на всички помагат на терористите да се укрият.
Да спрем проповедниците на омразата!
В Белгия, както и навсякъде, където живеят големи мюсюлмански общности, трябва да бъде сложен край на тази погрешна толерантност. Тя не е нищо друго освен страх от това, активно да се борим срещу неприемливите аспекти на исляма и да следим чии точно цели обслужва изповядваната религия. От политическа коректност никой досега не се осмелил да стори това, но е крайно време да започнем да мислим и действаме по този начин. Трябва да знаем какво се случва в джамиите, как да ефективно да предотвратяваме радикализирането в затворите и да преследваме всеки завърнал се от Сирия джихадист.
Всичко това са политически много оспорвани и трудни задачи. Но нямаме друга възможност да се противопоставим на терора. “Бог не желае убийци”, се казва много точно в коментара на един голям германски вестник. Това е посланието, което миролюбивите мюсюлмани би трябвало да разпространяват помежду си, а правителствата в Европа – да превърнат в своя програма.