Банките са по-страшни от нападащите армии. Това прозрение на третия американски президент Томас Джеферсън е актуално и днес. Това, което правят в момента банките във връзка с дълговата криза в Гърция, е чисто безсрамие.
От една страна финансовите институции твърдят, че са готови да се включат „доброволно“ в решаването на проблемите около дълговата криза. Но срещу това те настояват да получат нещо. Например – предимство при обслужването на кредиторите. Или пък държавни гаранции, както предложи напр. в интервю за Дойчландфунк главният икономист на Съюза на германските банкери Михаел Кемер.
Нужни са здрави нерви
И това е само върхът на айсберга. Да се чуди човек на спокойствието, което запазва германският министър на финансите Волфганг Шойбле при подобни искания! Докато останалите страни в дебата – ЕЦБ, МВФ и преди всичко правителствата на страните от еврозоната – се борят за намирането на решение, правейки едно след друго болезнени признания, частните банки-кредиторки се надпреварват в упражнения на думи.
Ще се продупчи ли еврото?
За всеки случай ни уверяват, че са наясно, каква отговорност носят. Когато обаче се стигне до нещо конкретно, напр. до техния принос за решаването на проблемите, те предпочитат да не поемат никакъв риск. Човек не знае, да се смее ли или да плаче, когато чува, че банките искат държавни гаранции за да се включат. Ако е така, то държавите могат и сами да се захванат с пасивите, и да се лишат от услугите на банките. Та нали смисълът на тяхното привличане е, цялата спасителна акция да не бъде единствено и само за сметка на данъкоплатците!
Наивни обяснения
Аргументът на банките, че те не отговарят пред държавата, а само пред своите акционери, е верен. Но ако от цялата тази работа се срине системата на еврото, което би повлякло към дъното и Португалия или Италия, тогава нали точно частните банки-кредиторки биха пострадали най-много от подобен фалит, тъй като няма да видят обратно парите, отпуснати им под формата на кредити. Излиза, че банките и застрахователните дружества са лично заинтересовани да не допуснат такива фалити, т.е. да останат активни и да поемат отговорност.
Наскоро стана известно, че много германски банки тайно са се освободили от „лошите“ гръцки държавни ценни книжа на стойност няколко милиарда евро – поведение, диаметрално противоположно на обещанията им, дадени от тях при създаването на първия спасителен чадър за Гърция. Едно истински отговорно поведение изглежда съвсем различно от това, което сега виждаме да демонстрират повечето банки.