Reading Time: 3 minutes

Българските политици бягат от проблемите на хората

Пандемията, образованието, енергетиката, инфлацията – важни теми като тези липсват в партийните програми. Политическото противоборство измести проблемите на хората.

Настъпи денят, след който политиците ще замълчат и повече няма да споменат как са обещавали да възродят, променят, оправят и стабилизират България. Поне до следващите избори. Избирателите чуха обещания, обвинения и оправдания. Кандидатите се кълняха в морал, честност и дълг към родината, патетиката отново замени прагматизма, а политическото противоборство измести проблемите на хората. Есенните избори дойдоха с нов пик на пандемията, поскъпнали храни, инфлация и изпитания за много бизнеси – за разлика от пролетната еуфория за промяна. Избирателите така и не чуха как ще се решат тези проблеми.

За пандемията и здравеопазването

Пандемията липсва в разделите за здравеопазване на предизборните платформи, така и непроменени от пролетта насам. Няма я и в тази на „Продължаваме промяната“ – най-новия политически проект, който дебютира на изборите днес. Сякаш не е напрегнала до крайност системата на здравеопазване, не е довела до бърнаут медиците, не е поставила България сред първенците по смъртност от Ковид-19. Политиците бягаха от този дневен ред, независимо че избирателите искат да знаят дали ако дойдат на власт, ще запазят зелените сертификати и от какво зависи отпадането им. Как ще се справят с най-слабия в целия Европейски съюз процес на ваксинация, чиито показатели са по-близки до африканските.

Наред с това гражданите на най-бедната в ЕС държава са сред тези, които доплащат най-много за здравеопазване, почти 50 процента. Има ли политическа воля да бъде наложен контрол чрез електронното здравеопазване на парите на входа и изхода на системата, за да спре източването на НЗОК чрез мними болни и фалшиви изследвания?

За държавните предприятия и дружества

Да, стотиците милиони левове, преминали през държавни предприятия и дружества без ефект за публичното благо, са шокиращо разхищение за бедна държава с лоша инфраструктура. Част от тези пари се оказаха и изтеглени кеш, без да реагира нито една институция. Но нито една партия не е обяснила какво смята да прави с държавните фирми – кои да останат и в кои сектори, кои да бъдат закрити, какво да се прави с Държавната консолидационна компания, прибрала доста от тях под шапката си.

Как да бъде подобрен контролът, така че дружества като „Ученически отдих и спорт“ да не фактурират безнаказано хиляди фалшиви почивки, а „Автомагистрали“ и „Монтажи“ да не раздават огромни аванси на свързани фирми. А може би е по-добре изобщо да ги няма, вместо да служат като сифон?

За образованието и неговото качество

Каква е връзката между „чипираните“ от фалшиви новини противници на ваксините, все повечето функционално неграмотни и качеството на българското образование? И тези теми не са сред любимите на политиците, особено преди избори не искат да гневят съсловието, едно от най-големите – педагозите надхвърлят 90 хиляди, само в училищата са близо 70 000.

Увеличението на заплатите на учителите не доведе до качествено по-добро образование. Какво да се прави тогава – партиите и програмите им не казват.

За енергийната сигурност

Енергийната сигурност на България е национален – и европейски проблем. Но и за това политиците не говорят. 

За какви количества газ ще се преговаря с Русия догодина, когато изтича договорът с „Газпром“ (и най-сетне влезе в действие интерконекторът с Гърция), за 10 години или наполовина по-малко, каква част от договореното ще е по клаузата take or pay – 80 процента като сегашния или… По темата „газ – Русия“ нито една от партиите с шансове за парламента не е изразила ясна политическа позиция. Също и докога Българският енергиен холдинг ще плаща дълговете на столичната „Топлофикация„, ще заработи ли на пазарни принципи Българската независима енергийна борса и каква работа може да бъде осигурена на над 15-те хиляди заети във въглищната индустрия и още няколко хиляди в съпътстващи дейности.

За хляба, олиото и инфлацията

Прогнозите на анализаторите сочат, че инфлацията, покачила се до 4,8 процента на годишна база – от септември 2020-а до септември 2021-а, догодина ще се успокои. Въпреки това цените на олиото, поскъпнало с 36 на сто за година, по-високите цени на хляба и основните хранителни стоки са проблем за поне една трета от българите – тези 33,6 на сто в риск от бедност и материални лишения, според Евростат.

Системата на социално подпомагане в България има нужда от осъвременяване, като се вземат предвид не само нуждите от храна и отопление, но и образователните и културните потребности.

Не остана много за култура. Но за нея политиците изобщо не говорят.

Три от шестте партии, на които социолозите гарантират участие в 47-ия парламент, искат да управляват – и ще им е за първи път. А не знаем какви политики ще предложат за острите проблеми (освен че имат съвпадения във възгледите си за главния прокурор и неговата недосегаемост). Липсата на смислени дебати плюс апатията и разочарованието на избирателите улесни политиците да избягат от отговорите и да прибягнат до казуистика.

Каквото и да кажат след 14 ноември, поне няма да се кълнат в почтеността на намеренията си.