Българският народ е мъдър народ. Най-разпространената форма на тази мъдрост е главата, сгушена дълбоко в раменете на масите, които са запомнили от бащи и деди възрожденската поговорка „преклонена глава сабя не я сече„.
Придържайки се към тази народна мъдрост, българите отдавна са си изработили съответни житейски стратегии и защитен рефлекс: публичното поведение на хората е покорно, наведено и предпазливо. Защо ли? Защото будителите – доколкото ги е имало, никога не са успявали да вдъхнат достатъчно самочувствие на хората в собствените им сили, така че те сами да повярват на себе си, да вдигнат глава и да не живеят според диктата на други.
България – в манипулиран предизборен хаос
В това е и най-голямото нещастие на българите. Критично мислещите, бунтарите и всички останали от категорията образовани просветители открай време разпространяват по-скоро смут и тревога, отколкото модели на поведение. Нещо по-лошо – доминиращият модел на поведение, практикуван и до днес от т. нар. българска интелигенция, е угоден, удобен, уютно услужлив. “Елитът”, пише Владислав Тодоров, “сивото вещество на нацията, призвано да мисли и създава, е загубил обществената си поръчка, останал е без мисия и без послание”.
Българският тунел на страха
Няма друго обяснение за предателското мълчание на иначе гласовити медийни експерти, политически анализатори и коментатори пред лицето на пълзящия сред хората страх в моменти, когато нацията е изправена пред избори. Страх, който обобщава опита на миналото и издава предчувствия за бъдещето. Страх от йерархии, страх от началници, страх от партийни метли, страх от собствено мнение, страх от социална ангажираност, страх от отговорност, страх от конкуренция, страх от самия страх…
„Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас?“
Живеем в съзнателно разбъркано предизборно време. Апаратните манипулации, добре изчисленият регламент за неравнопоставеност между кандидат-президентските двойки, както и нечистоплътното внушение, че в България съществува демократична медийна среда, са тенденциозно създаден хаос в страната. Примирението пред този факт е поредното предателство на българската интелигенция.
“Кога за последен път си казахме, че нещо зависи от нас? Кога за последно повярвахме, че ние, а не някой друг държи поводите на живота ни? Преди твърде много време…” А времето ни е ограничено, предупреждаваше Стив Джобс. “Не го губете, за да живеете чужд живот. Не влизайте в капана на догмата да живеете според очакванията на другите! Не позволявайте чуждите мнения да заглушават вашия собствен вътрешен глас.”