България и нейните шегаджии
Съветникът на президента Румен Радев има снимка с хитлеристки мустачки и с изпъната в нацистки поздрав ръка. Но държавният глава отказва да го отстрани. Какво ни казва това?
„Много съжалявам. Всякакви шеги с нацизма, неговите символи или лидери са недопустими. Особено когато могат да бъдат приети като знак за търпимост или одобрение. Извинявам се искрено за необмислената си постъпка…”
Такива думи все още никой не е произнесъл публично. А можеше. Можеше така да завърши всеки от скандалите с лица от управлението, които видяхме на снимки с вдигната в нацистки поздрав ръка. Вместо това чуваме обяснения колко смешно можело да бъде това в определен контекст, колко незаменими на постовете си били съответните лица и как всичко това било плод на очерняща кампания, организирана от политическите опоненти.
Как не се намериха поне двама държавни мъже, които едновременно да се обявят против подобни „закачливи” намеци към хитлеризма? Намират се само когато са поотделно и когато са противопоставени по политически признак. Тогава стават загрижени, принципни и безкомпромисни. А няколко дни по-късно им минава. И това никак не е смешно.
Президентът днес и вчера
Най-новият случай е със съветника на президента Пламен Узунов, който бе и министър на вътрешните работи в последното служебно правителство. Очевидно театрално разкрасен, той позира с хитлеристки мустачки и вдигната в нацистки поздрав ръка. Снимката бе публикувана само седмици, след като един заместник-министър и един шеф на дирекция в министерство също „лъснаха” с изпъната в нацистки поздрав ръка. Павел Тенев подаде оставка като зам.-министър на регионалното развитие, а директорът от отбраната Иво Антонов излезе в болнични, извини се публично и все още е на поста си. И двамата, разбира се, се оказаха незаменими професионалисти – поне по думите на излъчилите ги „Патриоти”.
„Не приемам наистина подхода на властта с коментарите, при които те се измъкват с професионализма на хората”, каза тогава президентът Румен Радев и обърна внимание, че въпросът не е в професионализма, а в това осъждаме ли тези явления или не. Но няма и месец по-късно президентът защити своя съветник с мустачките, защото било абсурдно „окарикатуряването на Хитлер да бъде приравнявано с флирта с нацизма”. И добави как бил осъдил тези престъпления с позицията си от 9 май. Подобно поведение е несериозно. Колкото смешни бяха мотивите, че първите двама не могат да си отидат, защото били незаменими специалисти, толкова смешно е и обяснението на Радев за третия – че президентът едва ли не бил изкупил провинението му с изявлението си срещу нацизма.
По-страшното
Впрочем, уволненията или липсата на уволнения не може да са най-важното в случая. Кое е за предпочитане – уволнение без покаяние или покаяние с оставане на поста? Не знам верния отговор. Със сигурност обаче по-страшното от един пост е липсата на готовност за извинение, за осмисляне на случката, за поведение по едни малко по-високи стандарти от наложилата се байганьовщина. „Патриотите” веднага обявиха, че първите двама са жертва на целенасочена, предварително планирана и „подготвена отвън” атака. Третият пък тръгна да обяснява, че „този скандал е умишлено дирижиран и организиран с цел да дискредитира мен и президентската институция”. И всички взеха да обясняват как снимките били извадени от контекста. Уважаеми, коя снимка не е извадена от контекста?
В най-добрия случай нито един от тримата не изпитва ни най-малка симпатия към нацизма, а просто не е преценил адекватно с какво и доколко може да се шегува. Не го признаха обаче. И това е най-страшното. Отделни държавни мъже и жени в отделни моменти се държат адекватно и реагират остро на проявите на човеконенавист. Когато тези прояви идват от техните политически опоненти. Както управляващите се постараха да покрият своите хора, така и президентът се постара да покрие своя човек. В случая БСП има последователна позиция, която обаче веднага слиза при останалите, ако си припомним как на техни мероприятия се издигат портретите на други масови убийци от 20-и век.
В такава среда живеем българите през 2017 година. Среда, в която Хитлер и Сталин са просто различна гледна точка, а отделни групи граждани могат да бъдат наричани „човекоподобни”. И докато няма единна, еднозначна и масова реакция срещу тези прояви, ще продължаваме да не правим разлика между цивилизация и варварство.