Не толкова важните обществени теми, а личните тревоги, свързани с бедността, вълнуват българите в празничните дни, които традиционно за тях са повече семейно-трапезни и по-малко религиозно озарени.
Коледата дойде по-просветлена подир безбройните спекулации, насаждани страхове и широко разгърнати психози за края на света. Е, след не-настъпването му вече имаме достатъчно поводи за общи и лични равносметки, за избор какви да бъдем оттук насетне, как да продължим напред и нагоре, кои ценности да следваме.
По традиция в България празникът е повече семейно-трапезен и по-малко озарен от религиозна вяра. В последните години той придоби още един висок смисъл: благотворителността. Още сме в началото на азбуката й, дарителските ни жестове искат непрекъснато медийно подсещане и тепърва ще усвояваме културата на състраданието и милостта. Но пък е факт, че всеки има шанс да се почувства по-щедър и по-добър, подкрепяйки едно дете.
В началото и на други азбуки
Май по-добри се почувствахме и когато се разгоряха скандалите около избора на конституционни съдии от квотата на парламента: казусът Марковска, последван от казуса Гугушева, вцепениха обществото с разкрития и факти, които съществуват изначално сякаш, но в аморфната и деморализираща форма на слухове и догадки. За недоверието, което мнозинството българи изпитва към съдебната система, има твърде много и комплексни причини – от обичайната нашенска всезнайковщина до печалния личен опит. Надяваме се, че проведените публично избори на конституционни съдии и главен прокурор са стъпки напред. Вероятно зад прозрачността съществува и втори план, но ако трябва да сме честни досега в употреба бе именно само вторият план, т.е. главният прокурор просто биваше назначаван.
Другият предстоящ избор, в който обществото е напрегнато вгледано, втренчено дори, е изборът на нов български патриарх. Неприлягащи на висшия клир страсти, жестове и изказвания вече създадоха нагласа за грубо и безогледно противоборство, за алчна властова жажда и дори безсрамие, но миряните още не са изгубили докрай надеждата си Българската православна църква да бъде оглавена от почтен, духовен и мъдър в смирението си патриарх.
Но надали важните обществени теми са тези, които изпълват празничните ни коледни дни. По-скоро личните тревоги, свързани с бедността, наличието или липсата на хипотетични и обговаряни до несвяст коледни надбавки, премии и награди, вълнуват българите. Ожесточено и страстно гори и не изтлява и дискусията за забраната да се пуши в заведенията, макар законово въпросът окончателно да е решен.
Нашенският дребнотемен гняв
Да си помогнем сами, че да ни помага и Господ!
Да си беден и да ти е забранено да пушиш в кръчмата, са двата взаимосвързани фундамента, върху които стъпва нашенският тъмен гняв, който несъмнено ще предизвика стотици битови инциденти и конфликти по празниците, ще отпуши пътя на малките зли духчета на шмекерлъка, псувачеството и отчаянието, спънати инак в ритъма на делника. Вчера, когато излязох да донапазарувам нещичко за Бъдни вечер, си го помислих, наблюдавайки последователно две сцени.
По отеснялата ни от паркирани скъпи возила квартална улица едва се разминаха джип и доста корпулентна лимузина, бавно и на косъм тъй да се каже. През отворените прозорци водачите се ругаеха с такъв каруцарски език, какъвто не идва наум дори в главите на истинските каруцари. По някакво чудо не се стигна до бой. Веднага след това в трамвая двама клошари така се скараха помежду си, защото единият мечтаеше на глас как ще си купи топъл хляб, ще си го поръси с чубрица и ще го изяде без да даде и залък на другия, че пак се стигна почти до бой. Боже, помислих си, няма разбирателство и доброта нито сред най-имотните, нито при най-окаяните.
Благопожеланията
Помислих си още, че в България си струва да си пожелаем здраве и разум, енергия и дух: да можем да си помогнем сами, та и Господ да ни помогне. Да успеем да направим правилния избор във всичко, от личното до общото, от ценностите до пътя, та да не се самоокайваме, самопрезираме и мразим после.
Честита Коледа!