„Барселонагейт“ и прането на пари: защо в България няма нито една присъда за пране на пари от корупция?
Ако българската прокуратура си свърши работата по „Барселонагейт„, значи трябва да разкрие и обвини клептократи. Тоест – за да докаже пране на пари в Испания, най-напред трябва да докаже корупция в България. Но как да стане това, след като досега не го е правила? Ето това е въпросът на въпросите.
Голата истина в скандала „Барселонагейт„, избухнал през 2020 година, не е свързана с баналния случай на млада красавица, издържана най-вероятно от бащата на детето ѝ. Търси се произходът на средствата, с които са били закупени луксозната къща и бутика ѝ в Испания. А за тях има предположения, че са изпрани 5 милиона евро – това става ясно от доклада на испанските власти, изпратен на ДАНС, за който информира изданието „Сега„. И още: „според открити източници, чиято информация се съдържа в жалбата, се предполага, че средствата може да са свързани с недекларирани такива от висши служители на българското правителство, включително на министър-председателя Бойко Борисов„.
Разбуждането
Изглежда, че докладът, а и други фактори са разбудили спецпрокуратурата, която преди 7 месеца обяви, че се води „интензивно разследване“ и се работи по пране на пари в „Барселонагейт„, но после влезе в хибернация. Сега обаче е изпратила европейска заповед за разследване до Кипър за разкриване на банкова тайна и предоставяне на данни от Търговския регистър. На острова е регистрирана офшорка, през която са преминали общо 1.75 млн. евро на път към испанско дружество, осигурило бутик и порше в Барселона на бившата „Мис Бикини„. „Испанската фирма сменя собствениците си в кратък период, но всички замесени лица имат някаква пряка или непряка връзка с министър-председателя на България„, пише в доклада от Испания.
Спецпрокуратурата би могла да улесни работата си, ако се обърне към Националната агенция по приходите (НАП), където постъпва информация за имущество и доходи на български граждани в чужбина по линия на международен обмен. Но НАП може да изиска – заради разследване – данни за банкови сметки и доходи на български фирми и лица от 114 държави от Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси. В нея са и 40 държави с офшорни режими, сред които и Кипър.
КПКОНПИ също би могла да помогне, ако бъде включена. Антикорупционната комисия може да проверява имущество за 10 години назад, а и да извършва конфискация, ако разминаването между законни доходи и имущество е 150 000 лева. Къщата в Барселона е била апортирана в капитала на дружество, собственост на младата красавица, в началото на 2013 година от заможен бизнесмен. Е, значи КПКОНПИ все още може да провери и него, и бащата на красавицата – бивш водопроводчик, разполагащ със стотици хиляди евро, а и още неколцина, оплетени в „Барселонагейт„. Така ще облекчи прокуратурата, обследвайки дали бизнесът на тези лица и платените от тях данъци им позволяват да губят толкова пари в Барселона.
Противоречията
Изглежда, че е възможно България да е все така най-корумпираната държава в Европейския съюз, според индекса на „Трансперънси интернешънъл“ за 2021 година, и също така да няма нито една присъда за пране на пари от корупция. Преди години прокуратурата се провали в разследването за пране на пари срещу бившия депутат от ДПС Христо Бисеров. По времето, когато главен прокурор беше Сотир Цацаров, досъдебното производство срещу него бе прекратено.
Прането на пари е извън фокуса на българското правораздаване и при следващия и настоящ главен прокурор – Иван Гешев. В началото на 2019 година, в доклад за икономическите политики на страните членки Еврокомисията констатира, че в България „две трети от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване„, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия. Няколко месеца по-късно Брюксел коригира доклада си, заменяйки „две трети“ с „определен брой“ след „реакция на българските власти„. Но пък запази констатацията, че България не е отбелязала съществен напредък в изследване на пречките, които спъват такива разследвания и превръщането им в годни доказателства на прокуратурата.
Сега в ДАНС, където се намира същата тази дирекция „Финансово разузнаване„, разполагат с испанския доклад. Би трябвало да знаят дали в бройката местни политически фигури със съмнителни трансакции има и действащи лица в „Барселонагейт“. Дори и да са работили на празни обороти, информационните масиви пазят данни – както онези, които банките докладват на „Финансовото разузнаване“ съгласно задълженията си по Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Ще проговори ли Цветанов?
Така че ако прокуратурата възнамерява да разследва „Барселонагейт„, трябва добросъвестно да пресее определено количество информация. (Вероятно някаква информациясе намира и в ГДБОП.) Парите към офшорките все някак са влезли в Кипър – чрез банкови трансакции, което е проследимо, или пренесени кеш, което също може да се установи. Стига, разбира се, държавното обвинение да поиска помощ от БНБ.
А не е ли време Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи и дясна ръка на Бойко Борисов по времето, когато са се разигравали събитията в Барселона, да проговори…