България и бежанците: как се справя Борисов?
В момента Борисов маневрира в доста сложна обстановка. Тича от граница на граница и от столица в столица, за да ни предпази от разпространението на зарази и бежански вълни. И като цяло се справя добре.
След вируса ни удариха и бежанците. В едно катастрофично масово съзнание, което е програмирано да се замайва и паникьосва от реални и виртуални опасности, последният месец изглежда като изваден от холивудски екшън за края на света. И, разбира се, в този сценарий българският министър-председател Бойко Борисов изпъква като един международен добър герой. Тича от граница на граница, от столица в столица и със смелост и ум (а дори, казват, и с аура) ни брани от разпространението на зарази и бежански вълни.
Скептиците ще кажат, че тъй като във вътрешен и най-вече в барселонски план нещата изобщо даже не изглеждат добре, Борисов няма друг ход, освен да се развихри на международната сцена.
В случая опасностите, от които премиерът ни брани, са по-скоро реални, отколкото виртуални. И коронавирусът, и политиката на Ердоган по отношение на бежанците представляват риск за България. В този конкретен контекст действията на правителството и на самия Борисов като цяло са добри.
Дотук добре
По отношение на коронавируса е рано да се каже каква е ефективността на институциите ни. И дано не се налага да я тестваме. Но поне подготвителната работа е налице – сформиран е екип с ръководител в униформа, медиите отразяват денонощно действията му. Като изключим прекомерния драматизъм, граничещ почти с разочарование, че още нямаме установен заразен, нещата изглеждат под контрол. Има и тревожни сигнали – бързо изчезнаха маски и дезинфектанти. Също така стана ясно, че в много градове на страната обикновеният сезонен грип вече е изчерпал капацитета ни за справяне със зарази. Но въпреки тези забележки – дотук добре.
Казусът с бежанците в близост до южната граница е по-сложен. Турция наистина носи сериозно бреме – около 4 милиона души на нейна територия. Но пък ЕС постигна с Ердоган споразумение за значителна финансова подкрепа – досега 3 милиарда евро са преведени, 1,5 милиарда са вече договорени и още 1,5 милиарда предстои да се отпуснат като бежанска помощ. Освен това през 2015 Германия пое около 1 милион бежанци от Близкия Изток (и не само). Може да се спори дали тези мерки са оптимални и как могат да бъдат евентуално подобрени. Но е ясно, че този модел проработи и за двете страни и следователно трябва да бъде запазен.
Вместо това в момента Турция използва бежанската карта, за да принуди ЕС да я подкрепи в конфликта ѝ с Русия в Сирия. В този конфликт вече е невъзможно да се каже кой е крив и кой е прав. ЕС отдавна няма реален партньор в региона, с когото да работи дългосрочно. А турската кауза трудно може да стане и кауза на ЕС: проблемът с кюрдите и неоосманистките амбиции на страната са сериозна пречка. В тази ситуация Ердоган може да получи от ЕС най-много някакви тактически предимства.
Това е голямата картина, в която Борисов маневрира и провежда срещи в Турция и в Европа. Политиката му следва няколко принципа, които към момента изглеждат солидни:
1) България не бива да се превръща в сцена на провокирана от Турция ескалация на бежанската криза. По ред причини страната ни е заплашена в по-малка степен от Гърция от такова развитие. Не членуваме в Шенген, пътят към Германия през наша територия е по-дълъг, регистрираме бежанците, развили сме си слава на враждебни и дори жестоки към тях и т.н.;
2) България действа като част от ЕС. Борисов добре разбира, че без подкрепа от останалите държави в Съюза нито един от гореизброените фактори няма да ни спаси от наплив на мигранти. Вярно е, че България не е особено атрактивна за миграция, но тръгне ли масова вълна, при нас също ще дойдат (и ще останат) много хора. Затова решенията, макар и с възможни нюанси, трябва да са общоевропейски;
3) Основното решение е в посока на договореностите, които ЕС вече има с Турция. Разумна финансова помощ срещу ангажимент на турската страна да не стимулира миграцията;
4) Външните граници на ЕС трябва да се охраняват добре чрез подсилване на националните и общоевропейските гранични служби;
5) Разликата между бежанец и мигрант трябва да бъде удържана. Всеки има и правно, и морално задължение да помага на бежанците. По отношение на икономическата миграция трябва да има прагматична политика на привличане на хора с квалификации. Заради демографските проблеми в Европа трябва да развиваме инструменти като точкови системи, сини карти и прочие. Средната възраст на нашия континент е 45 години, докато в Африка е 24. Тази разлика обяснява и бъдещата динамика на миграционните процеси;
6) От изключителна важност е, че в говоренето си Борисов не прибягва до дехуманизиране на бежанците и мигрантите. В изказванията му има дори симпатия към дечицата в лагерите, има разбиране на хуманитарната сложност на проблема. Всичко това може и да изглежда тривиално, но е в огромен контраст с изказванията и отношението на много от коалиционните му партньори. В една медийна среда, свикнала да насажда омраза, Борисов по-добре от много други успява да удържи мярката.
Видения и факти
Разбира се, в последните дипломатически воаяжи на премиера в Анкара и в Европа има немалко преиграване, перчене и излишни прегръдки и целувки по време на грип. Но това е въпрос на вкус и стил. Особено проблемна бе ситуацията, в която за да благоразположи Ердоган, Борисов незаслужено обиди ЕС и в частност Гърция, че не изпълняват задълженията си и дори стрелят срещу мигрантите. В една сложна и неясна обстановка такива приказки не са съвсем на място. Но това са само детайли, които не развалят общото впечатление, че в създалата се ситуация България действа конструктивно.
Епизодът с ескалацията на бежанската криза трябва да ни изпрати едно важно послание. Цели партии в България преживяват от раздухването на страхове и апокалиптични видения. Бежанецът беше превърнат в чудовище, от което трябва да се пазим като от убийствен вирус. Тези видения имат една цел: да убедят хората, че само нечуван юнак, само един съвременен Крали Марко може да ни спаси.
Впрочем, Крали Марко не е бил особено ефективен. Това, което е спасявало народите, е трезвата преценка, добрата организация и сътрудничеството с приятели и партньори. Потенциални кризи във връзка със Сирия и Близкия Изток ще има и в бъдеще. А решенията не са в някакви бомбастични юнашки изхвърляния или в илюзията, че ще си живеем в ненарушима изолация спрямо останалия свят. Бежанци и мигранти има и ще има. И е необходимо да подхождаме към тях разумно и с човещина.