По Коледа из Европа
Кой как посреща и какво приготвя за коледната трапеза? Нашата малка разходка из няколко европейски държави.
Независимо дали вярват или не в тайнството на Христовото Рождество, милиони хора по света отбелязват Коледа като празник на радостта и надеждата, на красивите спомени от детството и родния дом. Желанието да се възпроизвежда раждането на Спасителя датира приблизително отпреди 2000 години. Според някои изследователи корените на този обичай се губят в най-дълбока древност. Първите, при това сравнително скромни доказателства за пресъздаването на Рождество Христово са открити в катакомбата на Присцила в Рим от края на II век. А първият, който се заел да възпроизведе на живо яслата за нуждите на християнската религия, е св. Франциск Асизки през XIII век. Кой как посреща и какво приготвя за коледната трапеза? Нашата малка разходка из няколко европейски държави. Англия Основното и задължително ястие в менюто е пуйката. Рецептите са много и в повечето случаи е пълнена. Всяка домакиня приготвя коледен пудинг, в който пъхва монета от шест пенса. Някои семейства предпочитат пая пред пудинга или пък маслени сладкиши от бадемово тесто с най-различни захаросани плодове. И разбира се, в менюто преди десерта е включена и знаменитата супа от костенурки. В навечерието но Коледа и на следващия ден по улиците могат да се видят многобройни карнавали и тайнствени пиеси в които играят маскирани актьори. По стар езически обичай костюмите им са направени от дълги, широки ленти. Нарастването на деня също се празнува на Острова. По няколко начина: преплуване на река на 25 декември и лов на лисици на 26.
Холандия От векове насам Sinter Klaas (Дядо Коледа) идва от Испания по средата на ноември. Всички, дори и кралицата, го посрещат на пристанището. Едва пристигнал, добрият старец тръгва да провери дали децата са послушни. Той разполага с три седмици – до 6 декември, за да прецени кой заслужава подарък и кой не. В деня на отпътуването му всички деца излизат на улицата, размахват знаменца, пишат му писма…. И всичко това при звъна на черковни камбани и оръдейни залпове. Приготвят се чифт обувки, пълни със сено и моркови за кончето на Дядо Коледа. Бисквити и бонбони, хвърлени в дворовете, предвещават минаването му през квартала. А постоянният му спътник е Черният Пиет – той носи подаръци за лошите деца. Дания Четири седмици преди Коледа датчаните украсяват венец от борови клонки, в който слагат четири свещи и запалват първата. И така всяка неделя до Коледа палят по една. Първата е неделята на запалването. Втората е посветена на приготвянето на сладкишите (непременно с канела). След това трябва да се украси елхата с червени панделки, датски флагчета и сърца от слама. Четвъртата неделя е денят на приятелството и обичта. Тогава се пият топло вино и ракия. Улиците и витрините са оцветени в зелено и червено.
В Дания няма Дядо Коледа, а червен дух на име Жул, който много прилича на снежен човек. Вечерята на 24 декември е традиционна . Обичайно херинги, патица или печено прасе с цветно зеле, карамелизирани картофи и компот. За десерт – ориз с бадеми и канела. След това всички пеят и танцуват в очакване на Червения дух. Италия На 24 декември италианците празнуват и Деня на дървото. Обичаите са много, но общото между тях е голямата козуначена кифла, която служи за коледен сладкиш. Тя се пази за постната вечеря на 24-и и е предшествана от различни каши и риба (най-често змиорка). Традиционната пуйка се сервира на обяда на 25-и.Коледните пазари затварят вратите си с невероятно шествие на 5-и януари вечерта, точно преди да си появи магьосницата Бефана, която раздава подаръците в по-голямата част на Италия. На непослушните деца се полага само по парченце въглен. Но то е захарно!
Швеция Там Коледа е нещо свещено. Свещено до такава степен че шведите са построили цял коледен лунапарк. Въпреки потока от туристи традициите се спазват стриктно. Например тази със свещичките, като в Дания. Коледните празници започват на 1-ви декември. На 13-ти декември, денят на Санта Лусия, момичетата обличат бели рокли, украсяват главите си с корони от по четири свещи и пеят фолклорни песни. Подобно на Дания, вечерята минава под знака на херингите и ориза с канела, сервирани върху червена покривка. Един дух, който определя и съдбите, е назначен да раздава подаръците.
Испания Коледа в Испания е предимно семеен празник. След 22 часа на 24 декември всички ресторанти са затворени. Хората се прибират в къщи и чакат рождественската литургията в полунощ. Угощението започва след това: моруна, кестени и пуйка в Южна Испания, бадемова супа и гъска – в Северна. Общото и на двете места е обилното, хубаво вино. Десертът е бадемов сладкиш с мед.
Германия Приготовленията за Коледа започват още през ноември. Пешеходните зони и магазините са с пищна украса и светлини. И в Германия Коледата е преди всичко семеен празник. Събира се цялото семейство. Младите отиват при старите, колкото и далече да живеят. Всички заедно сядат около богата трапеза, за да хапнат от традиционните немски специалитети – гъска с ябълки, пфеферкухен и лубкухен и не на последно място щолен, който се прави поне месец преди това. Франция Всяка област тук е добавила по нещо типично свое към коледната традиция. Още на 1-ви декември всяко дете получава шарен, картонен календар с 24 прозорчета. Зад всяко прозорче има изненада – малко лакомство На 24-ти декември се отваря последното и най голямо прозорче. В празничната вечер около искрящите светлинки на елхата семейството похапва пуйка с кестени и различни изискани специалитети, закупени специално за случая – миди, охлюви, сьомга и разбира се, прочутият гъши пастет. В Елзас, област която в последните столетия е била ту част от Франция, ту от Германия, традицията гласи : печени кестени и греяно вино.
Гърция Гръцките коледни и новогодишни традиции са особено тясно свързани с религията. Елхата се подрежда на 24 декември и си разваля 12 дни след това, точно след Йордановен или Фота, както го наричат гърците. На бъдни вечер се яде също както у нас постно – ошав, баница, щрудел, боб. Почти същия е и обичаят – коледуване. И в Гърция Коледа е семеен празник – всички заедно отиват на църква, всички заедно хапват от свинското, печената пуйка със зеле и изключително вкусната баклава със сусам, канела и портокалови кори която не липсва в никоя къща. Подаръците се раздават на Нова година. Свети Василис е любимият светия на гръцките деца. Той е техния Дядо Коледа.
В България Празникът започва на 24 декември – Бъдни вечер (Малка Коледа). Из цяла България тръгват коледарите. В коледуванията участват само момчетата. Малките коледарите обикалят през деня на 24 декември. Въоръжени с дрянови пръчки – коледарки (сурвакници) и с торбички те тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: „Бог се роди, Коледо!“. Домакинята ги дарява с кравайчета, орехи, парче сланина или кървавица. Възрастните коледари тръгват след вечерята. Събират се на дружини от по десетина души. Един е предводител – четник или кудабашия, друг е определен за носене на даровете – той е с дисаги на гърба. Водачът се избира доста преди Коледа. Не може да е кой да е. Трябва да е опитен, да знае коледарската благословия и всички коледни песни, които на места са до 80 на брой! Коледарите ходят през нощта – „не бива слънцето да ги свари по пътищата„. Те изпяват „песента за къщата“ – величаят благосъстоянието на дома, голямата челяд, пожелават здраве. Стопаните ги даряват с коледарски кравай и пари, а също сланина, сирене и други благини. Водачът приема даровете и изказва своята благословия. Разказва за трудния път на дружината до дома, хвали богатата трапеза и даровете и пожелава: „Да му дойдат от три страни три бъклички-калеснички:една – деца да кръщава друга – булка да венчава трета – булка да прощава.,“ И винаги: „Речете, дружина, амин!“ дружината отвръща: „Амин!“ Благословията завършва с пожеланието: “ Колко звезди по небето, толкоз здраве в тази къща!“ Но ако в някой дом не посрещнат добре коледарите и не ги даруват както подобава, те си отмъщават! Най-често задигат вратницата на двора или някоя кокошка… Девет постни ястия трябва да има на трапезата на Бъдни вечер, когато според библейското предание са почнали мъките на Дева Мария. Главата на семейството разчупва хляба и го раздава на всички. Първото парче е за къщата, второто за домашните животни, останалите се раздават по старшинство. Комуто се падне парата, ще изхранва домочадието през цялата година. Някога на Бъдни вечер в огнището се е слагало дебело дърво, бъдник, който трябвало да гори през цялата нощ. Коледните празници продължават до Стефанов ден – 27 декември. През тези дни се смятало за грях да се работи.