Най-известният дневник в света

Младият й живот е прекъснат, когато е само на 15 години – Ане Франк загива в концентрационен лагер. Оцелява нейният дневник – разтърсващо свидетелство за Холокоста и незаличимата следа на един необикновен талант.

Този наглед обикновен дневник на едно дете разкрива ужасния лик на фашизма много повече, отколкото всички протоколи от Нюрнбергските процеси, пише преди 60 години един нидерландски историк. Дневникът на Ане Франк е преведен междувременно на 70 езици и продаден в над 30 милиона екземпляра.

Сред най-четените книги в света & Anne Frank – The Diary Of A Young Girl

Ако след края на Втората световна война баща й не беше публикувал нейния дневник, Ане Франк щеше да остане просто една от безбройните безименни жертви на нацизма. С публикацията младото момиче, загинало в концентрационния лагер Берген-Белзен, става известно в цял свят. На 12 юни се навършват 80 години от рождението на Ане Франк.

Публикуван за пръв път през 1945 година, дневникът е разтърсващо свидетелство за Холокоста. Той е преведен на десетки езици, по него е заснет и филм, отличен с наградата „Оскар„; върху основата на вълнуваща история на Ане Франк миналата година беше поставен и мюзикъл.

Родена в семейството на еврейски търговец, Ане Франк е едва на 11 години, когато след идването на националсоциализма на власт в Германия емигрира с родителите си в Амстердам. След нахлуването на Вермахта в Нидерландия и започналите депортации на евреи семейството се укрива в една задна пристройка на „Принсенграхт“ 263. Ане Франк описва в дневника си събитията. Пише на холандски език. Скривалището бива издадено, укриващите се в него – арестувани и депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани най-напред в концентрационния лагер Освиенцим, след това в Берген-Белзен. Единственият оцелял от семейството, бащата публикува след Втората световна война дневника на дъщеря си.

Разтърсваща изповед

Бъди Елиас, братовчедът на Ане Франк дори и не подозира за писателските й умения. До 1933 година нейното семейство често гостува в Базел, където живеят родителите му. Ане и Бъди прекарват заедно ваканциите в Енгадин. Бъди мечтае да стане актьор, Ане с удоволствие гледа неговите „представления“ – преоблечен в дрехите на баба си, той изпълнява малки сценки.

„Тя беше съвсем обикновено, весело, живо момиче. Разбирахме се чудесно и вършехме заедно много щуротии. Много хора мислят, че Ане е била дете-чудо. Не, тя беше обикновено дете. Големият й талант се развива едва по-късно, когато се укрива със семейството си. Пишеше, наистина, и преди това, но това бяха по-скоро обикновени писма, каквито всички деца пишат. Когато прочетох дневника й, просто не можех да повярвам какъв невероятен талант е имала Ане. Това не е книгата на дете, а разтърсваща изповед. Нещо много дълбоко, истинска литература.“

Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

12 юни 1929 – Ане Франк се ражда във Франкфурт в семейството на Ото и Едит Франк.
14 юни 1942 – първият ден от дневника й.
4 август 1944 – полицията арестува Ане, семейството й и останалите четирима души укриващи се заедно с тях.
Март 1945 – Ане Франк умира в концлагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия.
2010 – музеят на Ане Франк, намиращ се в къщата, където се е укривала, приема рекорден брой посетители (1 050 339) в петдесетгодишната си история.

Историята на едно еврейско момиче, родено в Германия, но прекарало по-голямата част от живота си в Холандия, е пленила хората от цял свят. Ане Франк пише своя дневник в продължение на две години, като се укрива в Задната къща. Интелигентното и чувствително момиче е описало по незабравим начин двете години, които прекарва в тайното скривалище. Публикувана в 55 страни, в тази книга детето споделя своите най-съкровени желания и мечти, своите стремежи и тревоги. След войната нейният баща се завръща в Амстердам и открива дневника на Ане. Той го издава, като по този начин сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка!

Светът на малкото момиче е един изключително богат душевно.

Тя пише в своя дневник: „Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива! А който е щастлив, той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да пропадне в беда…”.

Петя Георгиева, Хеликон Пловдив

Колко интересен би могъл да бъде за вас дневникът на едно дете?

Разлиствайки го, ще можете да се посмеете на детинщините, на „сериозните” проблеми, да се върнете назад във времето, дори…А в най-добрия случай ще проследите развитието на личността, отбелязала страниците, ще се поучите от нея.

Защото едни от най-добрите учители в живота са децата.

Имате възможността да гледате филми за Втората Световна Война, да четат книги за нея, да попивате лъжите за нея… Но виждали ли сте я през погледа на 13-годишно момиче? И то не само войната, а целия й личен свят?

Свят на порастващо дете, което просто иска да бъде щастливо. Момиче, заключено в сграда, в която ще посрещне следващите си рождени дни. Момиче, обречено на самота заради глупостта на едно човечество…на нашето човечество!

И въпреки всичко тя запазва духа си, запазва себе си! Преминава през периоди на пълна самота и изолация и такива на любовни срещи и въздишки.

 Ане успява да ни изненада със самоувереност и вяра. С ежедневните си прозрения за живота. С кратки, но съществени и реални моменти на блаженство и любов, предизвикани от вятъра, дъжда, слънцето, звездите… мечтите си. Моменти на радост, които човечеството напълно презира и потъпква по време на война.

„…човек несъзнателно се опитва всеки ден, отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много…Защото, който не знае тази мисъл, трябва да я научи и изпита: Чистата съвест прави човека силен!”

Затова ви питам отново:

Колко интересен би могъл да бъде за вас дневникът на едно дете?

Радостин Найденов, Хеликон Витоша

Ане Франк е жизнерадостно тринадесетгодишно момиче, което има пъстър живот. Живот, в който нищо не й липсва – приятелки, обожатели, бонбони… Но всичко това се променя, когато семейството й е принудено да се укрива, за да се запази от злочестата съдба на евреите по време на Втората Световна война.

Родителите на Ане са придвидливи и от доста време подготвят своето скривалище – пренасят мебели, храна, книги, дрехи. Въпреки това им се налага по-рано от заплануваната дата да се оттеглят от истинският си уютен дом, за да се настанят на сигурно място – в „Задната къща“. Там те ще живет с още едно семейство и в последствие ще приютят осмия жител на къщата.

Ане ще описва дните в скривалището и това, което научава за случилото се навън. Тя ще обрисува този нов живот с характерите, чувствата, поведението на участниците в него – укриващите се и човечните хора отвън, които им помагат да оцелеят в тези нечовешки условия – лишени от свобода и какво ли още не.

Несъмнено тази промяна в живота на подрастващото момиче води до една личностна промяна. Това най-силно е отразено в записките на Ане Франк от 7 март 1944г. Този откъс от Дневника много ме трогна. Бих го нарекла „Равносметката“. Толкова много мъдрост, а и оптимизъм извират от нейните слова:

„А който е щастлив, той прави и околните щастливи; който има смелост и вяра, никога няма да пропадне в беда!“  – от тези думи може да разберете колко сила се крие в едно детско същество. Сила и надежда, извиращи отвътре. Силата и надеждата, които спасяват и съхраняват човек.

За цялостно спасение обаче трябва сила и надежда и отвън.

И те идват. Идват!

Но идват късно за Ане Франк. Тя умира в лагера Берген-Белсен два месеца преди освобождението на Холандия… Това наследство, което ни завещава – своя дневник – е уникален документ, върху който всеки трябва да притежава свободното право да го наследи. В това отношение българският читател е щастливец.

Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново

Дневникът на Ане Франк е едно от  ярките свидетелствата за ужаса на Втората световна война.Ане Франк е млада холандка. Семейството й е принудено да се крие в къща в центъра на Амстердам заради еврейския си произход. Въпреки младостта си, с мъдрост и талант тя успява да предаде всекидневието на своето семейство и на хората около тях със същата съдба, които по-късно са разкрити от нацистите.

Изпратени в лагер, Ане и сестра й Марго се заразяват от тиф и умират. Единственият оцелял е баща им Ото, който след края на войната намира дневника и го издава.

Павлина Тодорова, Хеликон Шумен