Ами ако Киев не падне?
Тази война е като никоя друга: вместо бърза победа и инсталиране на марионетно правителство, Путин се натъкна на безпрецедентна солидарност, прерастваща в съпротива. Ами ако Русия не спечели тази война.
Гледам новините от Киев. Сещам се за сценка от Матрицата. Morpheus обучава Neo да скача от един небостъргач на друг. Останалите гледат. Малкият Mouse: „Ами ако този път този не падне?”. Някой му отговаря: „Всички падат първия път”. Mouse продължава: „Да, де… ами ако не падне?”.
Войната се превръща в отечествена за Украйна
Ами ако руснаците не спечелят тази война? В първия ден на войната в Украйна всички, аз включително, смятаха, че украинската армия ще бъде разбита много бързо и после, евентуално, ще започне някаква партизанска съпротива. Ами ако не стане така?
Тази война е като никоя друга досега, поне от 1945 година насам. Вместо бърза победа и инсталиране на марионетно правителство, Путин се натъкна на нещо, което уж отдавна не съществуваше: солидарност, прерастваща в съпротива. Тази солидарност е, в Украйна, общонародна. Навън Путин се сблъсква с европейска и световна солидарност. Цивилизованият, и дори полу-цивилизованият, свят се изправя срещу насилника така, както не се е случвало от – е, пак от Втората световна война насам.
В Украйна, първоначалният отбранителен хаос пред очите ни прерасна в народна – „отечествена” – война. Целият народ застана против агресора. Формира се опълчение. Президентът Зеленски и кметовете на големите градове се превърнаха в пълководци на бойното поле. В интернет вече има кадри как цивилни граждани засипват руски бойни машини с десетки коктейли „Молотов”. Всички са на фронта, по един или друг начин. Агресорите, в първия ден наричани „противникът”, на втория ден станаха „врагът”, а на третия – „вражеските орди”. Дори езикът започна да изразява характера на тази война като отечествена за Украйна.
Това е техният „Шипка момент”. Българите станахме народ, т.е. от етно-езикова маса се превърнахме в политически субект, на Шипка. С отбраната на Киев украинците демонстрират, че вече са народ.
Невиждана солидарност с Украйна
Европа е залята от безпрецедентна вълна на солидарност и решителност. Не иде реч само за санкциите, изработвани от политическия елит, които този път са истински и всеки ден стават все по-истински, бутайки Русия обратно към Средновековието. Футболни отбори отказват да играят против руснаци на зеления терен. Няма да има Формула 1 в Русия. Фейсбук сваля пропагандни руски сайтове. Частни банки прекъсват работа с Русия и Беларус. Гражданите на околните на Украйна страни се мобилизират за посрещане и настаняване на бежанци. И още, и още, и още.
Никой не натиска хората, компаниите, футболните отбори да наказват Русия. Това е израз на солидарност с жертвата на агресията – и е съпротива срещу агресора.
В световен мащаб виждаме признаци на същото. Освен шепа дребни държавици, клиентелни на Русия, всички заклеймяват войната. Дори подопечният на Москва Казахстан изрично отказа руската молба да се включи в нахлуването със собствени войски. Държава след държава самостоятелно обявява санкции срещу Русия. Всеки час чуваме за още такива инициативи.
А България?
Храбростта е заразна. Именно храбростта на отделни защитници успя в първия ден да компенсира очевидния организационен хаос в украинските въоръжени сили. Това преля в масова храброст при защитата на Киев. Навън, дори инак малодушни страни като България също се заразиха от тази храброст и безапелационно затвориха въздушните си пространства за всичко руско, що може да лети.
Ако на, да речем 3 март, Киев още стои; и ако завзетата от руснаците територия продължава да се гуши покрай вътрешните граници на Украйна – това не само ще зареди украинците, европейците и света с още храброст да застанат срещу кремълския сатрап. Но и ще обърне играта срещу него. Вътре в Русия негодуванието ще расте, а в неговото обкръжение ще расте страхът от възмездие. До 8 март кремълският господар може да се окаже, че вече не е господар дори на собственото си тяло.
В Матрицата Neo все пак пада при първия си скок. Да, де… Ами ако Киев не падне?