Ако не мислиш като мен, си идиот!
Не смятайте за идиоти хората, които не мислят като Вас. И не се самозаблуждавайте, че повечето от околните споделят Вашите възгледи. Винаги помнете, че сигурно и Вие сте жертва на „ефекта на фалшивия консенсус„.
Ако попитате един любител-парашутист, той ще Ви каже, че неговото хоби е „нормално”. А човек, който се страхува от височини, ще обяви парашутистите или скачащите с бънджи за луди или „идиоти”. Хомосексуалните хора смятат себе си за съвсем нормални, докато част от хетеросексуалните ги обявяват за ненормални, дори за перверзни. Всички ние обикновено приемаме, че нашите мнения или предпочитания съвпадат с тези на мнозинството. Смятаме, че другите мислят и чувстват подобно на нас. Тази мисловна грешка се нарича „ефект на фалшивия консенсус”. Лий Рос, психолог от прочутия Станфордски университет в САЩ пръв се натъква на този ефект през 1977 година. Рос провежда следния експеримент:
Нормално ли е да си крачещ билборд?
Изработен бил фиктивен рекламен плакат „Яжте при Джо!”. Психологът предложил на случайно избрани студенти в продължение на трийсет минути да обикалят из университетското градче с този плакат. В същото време студентите трябвало предварително да изкажат и предположение колко други студенти биха били готови да поемат същата работа като „крачещи билбордове”. Онези, които били съгласни да се разхождат с рекламата, смятали, че мнозинството (и по-точно – 62 процента) от останалите студенти също биха приели. И обратно. Студентите, които се отказали от дребния доход като рекламни агенти, били уверени, че повечето техни колеги (две трети) също ще сметнат подобна работа за прекалено тъпа и дори малко срамна. И в двата случая студентите вярвали, че мнозинството е на тяхна страна.
Политиците се помпат
Ефектът на фалшивия консенсус ясно се наблюдава в различните сдружения по интереси или пък в малки политически партии, отцепили се от по-големи образувания. Те обикновено са склонни да надценяват своята важност. Особено видим става този ефект, когато се зададе въпросът: „Има ли глобално затопляне и опасно ли е то?”. Каквото и да е Вашето лично мнение по въпроса, Вие положително сте убедени, че повечето хора мислят същото. А какво да кажем за политиците, които винаги са толкова сигурни, че ще спечелят изборите? Това тяхното не е само безпочвен оптимизъм и самонапомпване. Те действително систематично и трайно надценяват шансовете си.
Още по-зле са хората на изкуството. В 99 на сто от случаите те очакват по-големи успехи, отколкото им се полагат и отколкото изобщо някога ще постигнат. Аз например бях дълбоко убеден, че романът ми „Масимо Марини” ще стане бестселър. Беше поне толкова добър, колкото предишните – мислех си – а те се продаваха отлично. Обаче публиката се оказа на друго мнение. Бях сбъркал, подвел ме беше ефектът на фалшивия консенсус.
Естествено, този ефект се наблюдава и в икономиката. Вземете например развойните отдели в различни фирми, които са убедени, че новият им продукт ще бъде истински пазарен удар. Това особено често се случва с продукти, разработени от технически мислещи инженери или изобретатели, които се влюбват в своите усложнени „играчки” и очакват, че потребителите ще реагират по същия начин. А това не става.
„Тоя не е нормален…“
Фалшивият консенсус има и още един интересен аспект. Ние много често казваме за хората, които не споделят нашето мнение, че „не са съвсем нормални”. Експериментът на Лий Рос го доказва. Студенти, които се съгласявали да носят плаката, смятали че несъгласните са „комплексари без чувство за хумор”. Другите пък, които не били готови да рекламират някакъв си ресторант, им отвръщали с насрещни обиди като „идиоти” и „хора, които винаги искат да са в центъра на внимание”.
Ефектът на фалшивия консенсус очевидно има някаква значима социална функция – иначе еволюцията щеше да го е ликвидирала. Мозъкът ни не е конструиран така, че на първо място да разпознава истината – той работи главно с целта да произведем повече деца и внуци. Тъй че онези, които (в резултат от ефекта на фалшивия консенсус) се държат храбро и убедително, създават впечатлението, че владеят повече ресурси от останалите и така увеличават вероятността да разпространят своите гени и в следващите поколения.
В обобщение бих Ви посъветвал: не мислете, че повечето хора споделят Вашите възгледи. Нещо повече: препоръчвам Ви обикновено да не смятате за идиоти всички, които не мислят като Вас. Бъдете скептични първо към собствените си възгледи и едва след това – към възгледите на другите.