Африканска чума и ловки схеми за милиони
ЕС отпуска милиони за справяне с чумата по свинете в България. Но дали и те няма да изтекат по някакви ловки схеми – като онези, за които говори журналистката Генка Шикерова в своя филм „Война за трупове„?
Едва след като на 7 август журналистката Генка Шикерова публикува в YouTube филм за свое разследване, което е трябвало да бъде излъчено по Nova, но е било спряно, главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това е поредният случай, в който главният прокурор трябва да прочете нещо в пресата или интернет, докато пие сутрешното си кафе, за да предприеме мерки.
В 12-минутния филм на Шикерова и „Антикорупционен фонд”, озаглавен „Война за трупове“, се посочва, че от март 2018 г. досега държавата – чрез БАБХ – е похарчила близо 30 млн. лв. за обезвреждане на животински трупове. От филма излиза, че парите „отиват само в две фирми, на които е платено за рекордни количества обработена трупна маса и то с мобилни инсинератори, чиито капацитет е в пъти по-нисък от този на екарисажите например”. Двете фирми са “Син кръст 2016” (съсобственик е Борислав Лазаров, който е бил управител на „Волф 96”, представител на ДИЦ и „Чистота София”), както и “Еко БГ СЖП” (собственост на съдружниците Димитър Манджуков и Димитър Димитров).
Допълнителни милиони за две фирми
Във филма се посочва, че първата фирма е собственик на 2 инсинератора, има капитал по-малък от 2000 лв. към момента на сключване на договора; втората фирма е с капитал от 100 лв. и една инсталация към момента на сключване на договора, регистрирана 3 месеца по-рано. От БАБХ отказват коментар на тези „странни” факти. Чрез допълнителни анекси, на двете фирми са възложени дейности, свързани с „усложнената епизоотична обстановка в страната по отношение на болестта чума по дребните преживни животни, проникването на африканската чума по свинете и птичия грип”. Двете фирмите получават и още 17.5 млн. лев – допълнително към предварително договорените средства.
Същевременно липсват доказателства, че инсинераторите действително са били използвани, а животинските трупове не са били просто заравяни в земята. От „Антикорупционния фонд” посочват, че подобно заравяне създава огромни рискове за околната среда, както и за разпространяването на зарази. Най-важният въпрос, който филмът поставя, е дали парите са изхарчени правомерно и дали БАБХ осъществява своевременен и ефективен контрол върху начина на обезвреждане и върху обработените количества.
Резултатите от разследването идват в момент, в който страната е засегната от Африканска чума по свинете (АЧС). До този момент (към 8.8. 2019) са установени 30 огнища на африканската чума и са засегнати 126 000 свине. В началото на август заразата достигна и до Югозападна България. Текат протести. Застрашен е поминъкът на хиляди хора. Държавата, бизнесът и учени се обединиха около 3 мерки за справяне с чумата: регистрация на всички животни; проверка от експертни групи на състоянието на всички свинекомплекси и ферми в страната; контрол на популацията на дивата източнобалканска свиня.
Ситуацията обаче започва да излиза извън контрол, а критиките към неумението на държавата да овладее проблема се множат. Министър-председателят Борисов се опита, в характерния си стил, да прехвърли горещия картоф, като си измие ръцете. Той заподозря (без да приведе някакви доказателства), че чумата е вероломно „привнесена” от Румъния. Думите на премиера предизвикаха дипломатически скандал.
Мерки срещу онези, които „разлайват кучетата“
В този контекст за пореден път се убеждаваме колко важни и полезни за едно общество са свободните медии и разследващата журналистика. Разбира се, те могат да изпълняват тази своя функция успешно, когато не бъдат заглушавани системно от силните на деня. А България остава на дъното на класациите по свобода на словото. В тази на „Репортери без граници“ през 2019 година сме на 111-тото място – преди нас са Ангола и Етиопия, а Косово ни изпреварва с 40 позиции.
Можем да предположим, че ако филмът на г-жа Шикерова бе излъчен по-рано и злоупотребите, за които става дума в него, бяха разследвани на време, това би направило по-ефикасна и лесна работата на институциите в кризисни ситуации като сегашната около чумата по свинете. Вместо това Nova реши да се раздели с Шикерова, Миролюба Бенатова и други журналисти, които имат „лошия навик” да разлайват кучетата.
Тези, които се мъчат да оборят критиките, че Nova обслужва властта (медията наскоро стана собственост на г-н Домусчиев, за когото се смята, че е близък до премиера Борисов) ще възразят, че това е частна телевизия и тя има своя политика. Тя решава какво да излъчва – и какво не. Но дали този „принцип”, тази „защитна теза” важи в случаи, в които, например, в журналистически материал се изнасят данни и факти, които говорят за извършвани престъпления?
Вместо да служи на обществото, Четвъртата власт в България е изправена пред доста лесна за разрешаване екзистенциална дилема: доходоносно „кооптиране” с „политическия елит” или полунелегална, полупартизанска дейност (която по дефиниция е „живот на ръба на оцеляването”). Ясно е, че тези собственици на медии, избрали да играят по свирката на властимащите (или да тропват заедно с тях хорце), трябва да „катапултират” „немирните” журналисти – тип „шило в торба”. Така вместо обществото да научава истината, се санкционират онези, които дръзват да смятат, че социалният статус и връзки на разследваните не трябва да издигат непревземаем защитен вал около тях.
Дали непохватният опит да се сложи под похлупак филмът на г-жа Шикерова ще промени нещо в позитивен план – в начина, по който работят медиите в България? Ще стане ли този случай обица на ухото на силните на деня? Възможно е, но се съмнявам. ЕС отпуска нови милиони на България за справяне с чумата по свинете. Дали и тези пари няма да изтекат в пясъка, чрез някаква „ловка схема”?