Абитуриентските балове са много важно нещо за българина. Толкова важно, че е готов да изтегли и кредит, за да купи на детето си костюм или рокля, да приготви храна за целия китайски народ, която после избрани роднини да опоскат.
Тегли нашенецът 5000 до 10 000 лева от банката, муфти родата за някой леф отгоре, свива се цяла година, слага си на гърба допълнителен финансов товар, за да се изфука пред съседи и роднини. Или просто, защото „всички правят така“.
Вече е задължително изпращането на абитуриента от дома да глътне пари като за посрещането на звездите на червения килим пред „Кодак тиатър“ преди връчването на Оскарите. Фотоапарати, камери, шпалир от екзалтирани и добре облечени роднини, съседи, фенове и кой ли още не.
Абитуриентските балове се превърнаха в нещо като мини сватба! Те сигурно затова сега младите не искат да сключват граждански брак – писнало им е от тълпи, ресторанти, маси, велики тържества.
Всъщност, днес баловете станаха една задължителна перверзия. Панаир на суетата, или по-скоро ревю на комплексите български. Много е важно да си с най-луксозната кола на бала, от огромно значение е да похарчиш велика сума само за една вечер, вместо примерно да я инвестираш в образованието на детето си.
Така разбираме празника на завършването, така го правим. В последно време обаче абитуриентските балове имат и един друг оттенък. А именно – чалгаджийският! Като се зададе средата на май месец и сякаш всеки ден из българските градове се изнизва един „Парад на чалгата“. Побъркани от кеф младежи му отпускат края.
Разпищолени тийнейджъри решават, че сега му е дошло времето да си покажат просташките възможности – леят се неограничени количества поп – фолк, алкохол, тъпотия и други от сорта.
Излязъл от прозореца на луксозната кола, накичен със злата, с бутилка уиски в ръката, малкият мачо е убеден, че точно сега е моментът да се почувства мутра. Крещи яростно, брои си нещо, подвиква на останалите от бандата. Който какъвто мафиотски филм е гледал, сега влиза в него и се прави на Белязания, примерно.
Не знам кое е в повече – тестостеронът или простащината? Със сигурност второто надделява към вечерните часове, когато мачовците са убедени, че или вече са шефове на престъпна империя или най-малкото са избрани гавази на високопоставена мутра.
Тогава идва и моментът на пурите. Смучат ги със самочувствието на сицилиански бос, но им личи, че са твърде боси в областта.
Изобщо, откъде аджеба дойде тази тъпа, тъпа мода да се правиш на мафиот? Естествено от тъпата, тъпата чалга, в която основна ценност е да имаш парички и женички. От първото ти трябват по много, за да си купуваш вторите, които после да онождаш.
А за абитуриентките могат да се кажат много неща. Ако момчетата, както казахме приличат на мутри или бодигардове на мутри, то завършващите девойки направо са върха на просташкия айсберг. Колко са девойки си е друг въпрос…
Та тези момичета понякога напомнят на участничките в известния фестивал за порно филми, който се провежда в Кан. Там разни дами с оскъдно облекло, от което извират постиженията на пластичната хирургия позират за снимка пред облещени и превъзбудени фотографи и оператори. После влизат в една зала където им дават награди, накрая има и нещо като форум в друга зала. И този форум прераства в разсъбличане и демонстрация на по-топли чувства.
Сякаш за нещо подобно се готвят и част от нашенските абитуриентки. Придобиваш усещането, че това момиче освен глупаво, облъчено от чалга, едно създание без читави мечти, е решило да се подготвя и за порно актриса. И не само да се подготвя, ами още преди бала, още в колата, абе още пред дома си, да си разкъса дрехите и да започне с тежкия занаят на актрисите от филмите за възрастни.
Избрала си е да прилича на поредната певачка от глупав чалга канал. ОК! Има нужда и от такива хора. Ама защо трябва да стигне дъното и да заприлича на магистралка? На нещо, което преди да хванат микрофона са практикували някои поп-фолкърки.
Лошото е, че точно тези ни ги описват като бъдещето на нацията. А иначе, искрено се надявам, повечето от абитуриентите да не са като гореописаните. Вярвам го! В тези, за които не сме писали ни е надеждата. А за тях никой не пише, не защото не са интересни или нямат постижения, а просто, за да се алармира това общество. Да им светне на някои родители лампичката, ако имат такава, и да си възпитават децата, а не да ги оставят в лапите на Азис и компания!