Българските турци и плановете на Ердоган
Предполага се, че в Турция живеят поне 1 милион души с български корени. В България пък живеят близо 700 000 български турци. Как са настроени те към турския президент и неговия референдум? Какво им влияе най-силно.
Половината от българските мюсюлмани подкрепят Ердоган и неговия режим. Една пета пък заемат твърда позиция срещу водената от Анкара политика. Това сочат току-що публикуваните изводи от обширно социологическо изследване на нагласите сред мюсюлманите в България, от които, впрочем, над две трети са от турски произход. Анкетата е проведена в края на миналата година и е дело на „Алфа Рисърч“ и Нов български университет, а финансовата подкрепа е осигурена от фондация „Конрад Аденауер„.
Изпълнителната директорка на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова констатира, че по ключови въпроси като отношението към режима на Ердоган и неговия най-изявен критик Фетхуллах Гюлен над 50% от участниците в сондажа са реагирали с традиционния за малцинствата в България отговор „Не мога да преценя„. „Това е много удобна реакция на въпрос, касаещ опасната и пълна с обрати политика в балканските страни по отношение на етническите и религиозните малцинства. Само преди две години около 40% от участвалите в наша анкета етнически турци отговориха, че се страхуват от нов „Възродителен процес“ и смяна на имената„, изтъква Димитрова. Според нея, значителна част от българските мюсюлмани са с много нисък образователен статус. Наивно е да се очаква, че повечето от тях могат да направят разлика между Ердоган и Гюлен или дори между ДПС и ДОСТ.
Все пак се наблюдават и някои трайни тенденции в нагласите на българските граждани, които изповядват исляма. „Нараства и доверието, и недоверието към Ердоган„, твърди Димитрова. Така например делът на противниците на настъплението срещу завещаната от Ататюрк светска държава са вече една пета от българските мюсюлмани. Всеки единадесети подкрепя Гюлен, нарочен от Ердоган за най-голям враг на сегашния режим в Турция. Все пак доверието на българските мюсюлмани към Турция в сравнение с 2011 е нараснало към края на 2016-та с 10%.
Най-силното влияние идва от медиите
Главният редактор на излизащия в София на турски и български език вестник „Седмичен обзор“ Мехмед Юмер не е изненадан от нарастващата подкрепа сред българските турци за наложената от Ердоган диктатура. „Две трети от програмите на кабелните телевизии в компактно заселените с турци райони са базирани върху съдържанието на турските канали. А в Турция има над 400 телевизии. В условията на сегашната жестока и всеобхватна цензура след масовото спиране на опозиционните медии, в огромната си част тези канали излъчват пропагандни послания в услуга на „мероприятията“ на режима„, казва Юмер. Той допълва, че някогашната „желязна завеса“ между България и Турция понастоящем е заменена от „стена на страха„: след опита за преврат контактите между турците от двете страни на границата са почти напълно замрели.
Журналистът от „Седмичен обзор“ Тайфур Хюсеинов смята, че корените на пълния монопол на турските медии се крият в отказа на българската държава да осигури на малцинствата в страната минимално информационно покритие на майчиния им език. „Спомнете си за скандалите около т.нар. турски новини по БНТ, които се излъчваха в абсолютно непопулярното за гледане време между 16 и 17 часа. За разлика от тях, турските медии показват завидна информираност за проблемите и всекидневието на мюсюлманите в България и са добили голяма популярност със сапунените си сериали и шоу-програми„, посочва Хюсеинов. Според него, при такова насищане с контролирано от Анкара медийно съдържание е трудно да се обясни на българските турци на майчиния им език кои са клопките, поставяни от Ердоган с предстоящия референдум.
Освен, че евентуална победа ще му позволи да управлява Турция безалтернативно до 2029 година, с предлаганата нова конституция Ердоган цели да размие напълно независимостта на трите власти, да бетонира политическата доминация на своята партия в тях и практически да управлява страната с укази с ранг на закони, които парламентът на практика трудно би могъл да отхвърли. „Дори и привидно демократичното предложение за сваляне на допустимата минимална възраст за получаване на депутатски мандат от 25 на 18 години издава намерението бързо да бъдат вкарани във властта децата и внуците на апаратчиците от управляващата партия„, изтъква Мехмед Юмер.
А българските турци в Турция?
От 1950 година насам близо 550 000 български турци са се преселили в Турция – по-голямата част от тях покрай принудителното преселване по времето на комунистическия режим в България. Понастоящем поне 1 милион от 55-те милиона турски гласоподаватели имат български корени, като една четвърт от тях са запазили българското си гражданство. Възможно ли е наскоро обнародваното и подписано от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ послание към българските турци в Турция да гласуват с „не“ на референдума на Ердоган да окаже някакво влияние върху крайните резултати? Мехмед Юмер и Тайфур Хюсеинов предполагат, че по-голямата част от преселниците от България ще отхвърлят предложените от Ердоган радикални конституционни промени. „Независимо, че привържениците на подкрепяната от Ердоган и съперничеща на ДПС партия ДОСТ надделяха в турските секции по време на мартенските избори за Народно събрание, аз съм убеден, че по-голямата част от поддръжниците и на двете „турски партии“ в България ще защитят наследството на Ататюрк и ще гласуват против предложените от управляващите ислямисти промени, които целят да го унищожат„, казва Тайфур Хюсеинов.
Той изтъква, че преселниците от България са с относително висок образователен статус и голяма част от тях изповядват принципите за разделение между държавата и религията. Турците с българско гражданство са възпитани в атеистичен дух и нарастващото влияние на авторитарните идеи на ПСР няма да променят особено начина им на гласуване, смятат журналистите от софийския „Седмичен обзор„. „Големият проблем в случая е как посланията на Мустафа Карадайъ и неговия ментор Ахмед Доган, които са в открит конфликт с партията на Ердоган, ще стигнат до преселниците с български корени„, изтъква Мехмед Юмер. Той напомня, че единствената световна медия, която е разпространила тези послания на турски език, е турската редакция на радио „Дойче веле“.