Българската администрация – повече непрозрачна отколкото обратното.
Кмет прави пари с по правило общодостъпна информация; общини крият данни за концесии; половината администрация не се отчита за разходите си. Все още България има проблеми с достъпа на гражданите до информация.
Харчове, концесии и управленски решения на властта се държат в чекмеджетата на чиновниците вместо на общодостъпно място на сайтовете на държавните институции. И това са повтаращи се тенденции. Дори след основните промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от 2008 г. отварянето на българските институции е бавно и понякога почти незабележимо. Такова е състоянието на достъпа до информация в България според годишния доклад на Програма Достъп до информация (ПДИ).
3 300 лв. за кмета
Сред особено драстичните случаи на непрозрачност през 2011 г. експертите сочат отказа на финансовия министър Дянков да каже към коя партия 17 независими депутати са пренасочили бюджтната си субсидия. Няколко години продължава и съдебната сага на в. „Ведрина“ в Пазарджик срещу местното управление. Журналистите от регионалния вестник искат информация за обществените поръчки за последните три години. В крайна сметка съдът постановява пресата да получи документите. В отговор кметът определя най-вискотата цена, искана до момента за достъп до информация – 3 300 лв. струвало предоставянето на над 36 хил. страници документи.
Същата е историята и с искането на местен вестник в Смолян да се добере до договорите за 15-годишната концесия за събиране на боклука на общината. Делото се точи. Чака се решението на Върховния административен съд. Подобни са и случаите на обществен интерес към това за какво община Ловеч харчи 9 млн. лв. от европейските фондове? Какъв е договорът за концесия за боклука на община Смолян? Кой е в списъка на гостите на президентските приеми на Георги Първанов и какво пише в постановление, с което прокурор отказва преследване срещу бивш председател на Хасковския Окръжен съд? Журналисти и неправителствени организации питат държавната администрация, но отговорите буксуват и стигат до заявителите с години закъснение или въобще не стигат.
Нито ред за харчове
Според българския Закон за достъп до информация държавната администарция трябва да бъде не просто прозрачна, а активно прозрачна. Това означава публикуване на бюджети и финансови отчети на органите на властта, казва Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ. Оказва се обаче, че половината административни структури – включително общините – не публикуват нито ред за своите разходи.
Наистина, в сравнение с 2011 г. бюджетната прозрачност се е увеличила с 30 %. Финансовата отчетност също бележи увеличение с 20 на сто: 13 министерства са публикували своите бюджети, а седем от тях и финансовите си отчети. При общините положението е следното: всяка трета община е огласила бюджета си, а всяка четвърта – и финансовия си отчет. Факт е, че всяка втора администрация в България не публикува в интернет цялата информация, допълва Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.
И договорите с частниците остават непрозрачни, констатират експертите. В 47% от проучените сайтове се поддържа регистър на обявите за обществени поръчки, но само в 9 % от случаите това е придружено и от информация за възложените обществени поръчки. Много често искащите достъп до информация срещат отпор от страна на институциите. Така напр. чиновниците изискват електронен подпис, казва Кашъмов. За сравнение: европейските институции предоставят безпроблемно информация дори и в случаите, когато тя е била поискана с мейл.
Разпасаната БГ-администрация
Проблем с прозрачността на държавата е и това, че ЗДОИ е без зъби, категоричен е юристът на Програмата за достъп до информация. Той пояснява, че до момента няма наложена санкция за отказ на достъп до информация, няма санкции и за неизпълнение на съдебни решения. Кашъмов дава пример с изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП). Съдът решава АСП да даде на неправителствена организация доклад за нередности в социалното подпомагане, но и до ден днешен информацията не е предоставена.
Такава разпасаност на държавата говори за пълна липса на способности за контрол, коментира Кашъмов. Според юриста не може да става и дума за борба с корупцията по високите етажи и за конфискация на едрото престъпно имущество, когато няма сила, която да накара дори един дребен държавен чиновник да изпълни най-обикновено служебно задължение.
Най-важната информация – финансовата прозрачност на държавата я няма в интернет, обобщава Алексанъдр Кашъмов. А отсъствието на финансова прозрачност и дисциплина говори, че държавата нехае за парите, които данъкоплатецът й дава.
Накратко: има все повече информация на сайтовете на администрацията. Но има и повтарящи се проблеми от предишни години. Като цяло активната прозрачност не е толкова активна, колкото им се иска на българските граждани.