Лъжата, която направи 23 февруари Ден на Съветската армия
Защо в Русия празнуват Деня на Съветската армия на 23 февруари? Въпросът не е случаен, защото на този ден преди повече от 100 години не се е случило абсолютно нищо героично. Тъкмо обратното.
На 23 февруари в Русия и в няколко други републики от състава на бившия СССР се отбелязва Денят на защитника на отечеството. Преди той се наричаше празник на Червената армия, а впоследствие и на Съветската армия. Но защо тъкмо на тази дата? Какво се е случило на този ден преди повече от 100 години?
Онези, които са учили по съветско време в училища и университети, навярно многократно са слушали – на 23 февруари 1918 година Червената армия постига първата си героична победа срещу германските военни при Псков и Нарва. Напразно обаче би било да търсите в исторически хроники, архиви и спомени на съвременници повече информации за тази славна победа. Нещо повече – точно в онези дни Владимир Ленин пише в „Правда“ за „болезнено позорния“ отказ на полковете да защитават линията край Нарва, за „бягството, хаоса, неумението, безпомощността“…
С брониран влак, по-далеч от фронта
А какво се случва всъщност? На 18 февруари 1918 г. германците превземат Двинск, без да срещнат почти никаква съпротива, на 20 февруари – Минск, на 21-ви – Полоцк, а по-късно без съпротива – Псков, където се намира щабът на Северния фронт, и Нарва. Германските войски настъпват с малки щурмови отряди. Двинск, например, по признанието на самите болшевики е превзет от една-единствена германска рота, Люцин – от малък ескадрон. „Армията се втурна да бяга, захвърляйки всичко“, казва възмутено болшевишкият командир Николай Криленко.
Но командирите не са по-добри от редовите войници. Народният комисар по морските въпроси Павел Дибенко е трябвало да защитава Нарва със своите моряци, но когато германците наближават, той потегля с брониран влак към Гатчина, за да е по-далеч от фронтовата линия. Царските (!) генерали, които все още се опитвали да организират отбраната, направили опит да го върнат обратно – но не успели.
Такава е военната ситуация. Политическата не е по-добра. Сутринта на 23 февруари германците поставят ултиматум, с който дават на съветското правителство 48 часа за размисъл. От болшевиките се искало да признаят независимостта на балтийските държави, Финландия и Украйна, да разоръжат флота си в Балтийско и Черно море, да дадат на Германия правото да изнася желязна руда и други суровини без мита и да потвърдят неизгодния руско-германски търговски договор от 1904 година.
Въпреки това Ленин настоял да бъдат приети всички тези условия, защото само така е можел да задържи властта. Далеч не всички членове на Централния комитет тогава го подкрепят, но Ленин заплашил, че ще подаде оставка – и в крайна сметка се наложил. Съветското правителство на практика капитулира пред Германия, приемайки унизителните условия на Брест-Литовския мир.
Където е Сталин, там е победата?
В началото обаче никой не говори за каквато и да е победа. Когато Лев Троцки, председателят на Революционния военен съвет, решава да въведе празник на Червената армия и да проведе първия парад на Червения площад на 23 февруари, той обявява, че празникът съвпада с декрета за създаването на Червената армия. Но декретът всъщност е подписан на 15 януари. През 1935 г., когато Троцки отдавна вече не го споменават като създател на Червената армия, Клим Ворошилов се оплаква, че празнуването на 23 февруари „носи доста случаен и трудно обясним характер“. Въпреки всичко обаче е решено празникът да бъде запазен.
През 1938 г. в „Краткия курс по история на ВКП(б)“, написан по заповед на Йосиф Сталин и коригиран от него, вече се твърди следното: „При Нарва и Псков германските нашественици получиха решителен отпор. Денят на отблъскването на войските на германския империализъм – 23 февруари – стана ден на младата Червена армия“.
През 1942 г., по време на Втората световна война, формулировката е допълнително подсилена: вместо неопределения израз „решителен отпор“ се появява категоричното твърдение: „германските войски са окончателно разгромени“. Така митът е трайно затвърден. „Позорното“, по думите на Ленин, поражение се превръща в победа. По времето на Хрушчов все пак вече не се споменава за победните сражения при Нарва, а „поголовното поражение на нашествениците“ изцяло изчезва от официалната историография, но пък остава „сериозното поражение“, което Червената армия била нанесла на „по-многочислените вражески сили” край Псков.