Вечерта на 30 юни 1863 г. един човек написва няколко реда на майка си, в които разказва своите планове да купи малка пивоварна. Този човек остава в историята под името Джерард Адриан Хайнекен. Той купува малката пивоварна и започва да прави собствена марка бира. Това събитие само по себе си не е нито необичайно, нито уникално по рода си, но забележителното в случая е неговият път – от писмото до майка му до „Сервираме на планетата„, както гласи популярният слоган днес.
Джерард Хайнекен отрано схваща идеята за пресичането на границите, за продаването в чужбина, за превръщането на една фирма в космополитна компания. Първата стъпка в тази насока е участието на Световното изложение в Париж през 1889 г. Завръща се у дома с голямата награда. Diplome de Grand Prix все още стои на етикета на бирата. Да направиш добра бира, е едно нещо, да я продаваш по целия свят, е съвсем друго. За съжаление той не успява да види реализацията на добрите си планове. Джерард Адриан Хайнекен умира през 1893 г. Той обаче показва посоката за развитие и оставя син след себе си.
Във времето между Първата и Втората световна война „Хайнекен“ продължава да развива тази идея. Компанията транспортира бира из целия свят. В началото на 30-те обаче фирмата взема решение да изгради втора пивоварна в Сингапур. Скоро след това идват остров Ява, Източна Индия, Египет…
Преди вторият Хайнекен, синът Алфред, да поеме ръководството, той прекарва две години в Съединените щати. Там научава изкуството на продаването на бира и осъзнава колко погрешно е старото европейско схващане, че ако имаш добър продукт, няма нужда да го продаваш, а да очакваш сам да се продава. Той разбира и стойността на брандирането. Едно от първите неща, които прави, е да смени думата на етикета. По това време там пише Pilsener. Алфред го заменя с Heineken. След това поставя ново лого, с леко наклонено „е„, известно днес навсякъде като „усмихнатото е„.
По небето обаче се събират облаци. Конкуренцията от Amstel, основана почти по същото време, през 1870 г., предприема точно същите стъпки. Двете марки са равностойни в Холандия, а Amstel също проучва възможностите за разширяване зад граница.
Дали една малка страна като Холандия може да бъде достатъчно голяма за две световни бирени марки? От много години вече двете компании работят заедно. И дори когато Heineken и Amstel стоят рамо до рамо, пак не са сами. Те са част от глобалното развитие и придобиването на други компании. От шейсетте години насам са изключително активни в тази област. През 1983 г. купуват ирландската пивоварна Murphy’s. Но краят на 80-те е също така край на цяла една епоха и началото на нова – през 1989 г. Алфред Хайнекен отстъпва поста председател на управителния съвет, като в същия ден получава медал и почетен пост. През тази година се случва обаче и нещо друго, което по-късно ще се окаже събитие с изключителна важност. Това е падането на Берлинската стена. Внезапно се отварят вратите пред разширение на изток. Източна Германия, Русия, Полша… а към средата на 90-те идва и купуването на „Загорка“ тук, в България. Източна Европа обаче се оказва недостатъчно голяма и на дневен ред се появява Далечният изток. Групата „Хайнекен“ изгражда пивоварни във Виетнам, Тайланд, Камбоджа…
Днес е трудно да опишем колко голяма е компанията. Това е „най-ценената световна марка бира„. Разполага със 115 пивоварни в 65 страни. В портфолиото си държи около 170 марки бира. Самата „Хайнекен“ се превръща в една от най-продаваните видове бира по света – при това вече над 130 години. Успява да продаде нещичко, нали? Определено. Става дума за над 130 млн. хектолитра бира. Не ме бива много в математиката, но ми се струва, че това са някъде около 4 млрд. бутилки.
След 2002 г. е продължена семейната традиция на Хайнекен – дъщерята на Алфред, Шарлийн де Карвальо-Хайнекен, сега е част от управителния съвет. И друга семейна традиция също продължава – разширяването на бизнеса. Днес компанията вече не брои страните, понеже не останаха държави за броене. Преди няколко дни минах покрай една сграда в София, която беше обвита в рекламно пано. На него стои една бутилка „Хайнекен„, а текстът отдолу гласи: „Сервираме на планетата“.
Струва ми се, майката, получила онова писмо, има всички основания да се гордее със своя син и с внуците си. Те всички носят името Хайнекен.