Тъгата на Борисов. И кашата, която забърка.
Бойко Борисов е тъжен. Загрижен е, че България може да остане без евроатлантическо правителство и да се отклони от верния си път. А би трябвало да го гризе съвестта. Не е ли време вече да се спре с това лицемерие и фалш?
Бойко Борисов е тъжен. Загрижен е, че страната може да остане без евроатлантическо правителство и да се отклони от верния си път. Би трябвало да го гризе съвестта, че сам развали правителството „Денков“ и провали ротацията с Мария Габриел, за да бъде в по-добра преговорна позиция след едни нови избори. По-вероятно е обаче да не го гризе точно това.
Проблемът е, че „най-много сълзи се проливат по сбъднатите мечти“, както е казал Труман Капоти. В театрото на Борисов сега със сигурност следва сълзлива сцена за бъдещето на България, примесена със „справедлив“ гняв на протагониста срещу ПП-ДБ, които не искат да влязат в правителството му.
Но не е ли време вече да се спре с това лицемерие и фалш? Не е прилично да критикуваш някого за какво ли не, да водиш цялата си кампания срещу него, а накрая пак да искаш той да управлява с теб, че и да се хвалиш с постигнатото при съвместното управление.
Как Борисов обмисля да се спаси от кашата, която сам забърка
По принцип в този парламент ПП-ДБ нито могат, нито има смисъл да управляват с ГЕРБ и ДПС. Първо, ГЕРБ-ДПС си имат мнозинство с ИТН или други партии по всички важни въпроси. Присъствието на ПП-ДБ в управлението би било просто формалност – те ще са пето колело в една паянтова, но все пак действаща конструкция. Второ, участието им няма да „изпере“ Борисов и Пеевски, въпреки приказките в тази посока, но може да изцапа допълнително ПП-ДБ. Те ще са значка на ревера на едно управление, което има тежък корупционен багаж. Последният обемист денк от този багаж дойде под формата на 150 млн. лева необслужван кредит от ББР за Румен Гайтански-Вълка (другар на Борисов, Пеевски и Доган). Държавата ще си получи обратно около 7 милиона от тези пари при добро стечение на обстоятелствата. Ако е бенефициер на такива кредити, как човек да не подкрепи управление на ГЕРБ-ДПС!
Тъжният Борисов обмисля да се спаси от кашата, която забърка, с още по-нови избори. Пак ще тръгне по страната да обяснява как ПП-ДБ не могат да управляват. И как само той с ДПС, но без официално да е с тях, може да оправи нещата. Ако подобна кампания отново привлече избиратели, тя ще може да се патентова като сигурен тест за мозъчна атрофия.
Вместо да тъгува и да крои хитроумни схеми за прехвърляне на отговорността за управлението на някой друг, Борисов би трябвало да започне сериозно да мисли за правителство. Вече бяха проведени някакви консултации с ДПС и ИТН, от които стана ясно, че ИТН не искат да подкрепят правителство, освен ако не е „експертно“ и с техен мандат.
Не стана ясно обаче има ли някакви противоречия по политики между ИТН и ГЕРБ-ДПС. Промъкна се нещо за забавяне на членството в еврозоната, но без това да е официално искане на ИТН. Поне на базата на досегашното им участие в парламенти и правителства, не се вижда някаква област, в която трите партии да имат съществени различия. Разбира се, ако ИТН просто си търсят повод да не участват в правителство, винаги могат да измислят нещо. Но дотук поне не са успели да го измислят.
(Трябва да се дадат точки за креативност на ИТН и специално на Слави Трифонов за твърдението му, че отказва да участва в правителство с ГЕРБ и ДПС, за да обори политолози и анализатори, които го виждали като най-логичен участник в него. Ако този аргумент надделее, България ще е първата страна в света, която ще отиде на избори, за да направи напук на политолозите с техните прогнози.)
Поведението на ИТН: три прочита
Съществуват три прочита на поведението на ИТН в момента.
Преговорно-транзакционен: ИТН виждат, че са естествен участник в мнозинство с ГЕРБ и ДПС, знаят, че без тях на Борисов ще му е трудно да състави мнозинство и затова си вдигат цената в преговорите. Нещо повече: колкото по-независими изглеждат ИТН, колкото по-твърди са в исканията, толкова по-полезни са за Борисов и Пеевски – двамата ще могат да кажат, че не управляват само те в тандем, а има и трети независим играч, който при това е много своенравен.
Хората ще започнат да съжаляват Борисов и Пеевски, че им се е паднал такъв невъзможен партньор, в сравнение с когото дори ПП-ДБ са за предпочитане. „Многострадалният Бойко“ ще си тече по екраните, ИТН ще трупат антипатии (а те това го могат), което ще повишава симпатиите към „системните партии“ ГЕРБ и ДПС и техните още по-системни лидери.
Това е ситуация, в която всички печелят: ИТН – материални отговорности под формата на министерства, а ГЕРБ-ДПС – впечатление, че са се сдобили с независим партньор, който ги ограничава в политическите им действия.
Президентско-кампаниен: ИТН може просто да водят кампания за нови избори. Ако са пристанали целокупно на президента Радев, което не е изключено, те могат да действат като детонатор на партийната система. При едни нови избори наесен никой не може да каже какво ще се случи. ДПС може да е първа партия при още по-ниска активност, ГЕРБ може да се стопят с още стотина хиляди и да се отвори гигантско пространство за нови и стари величия. Имплозията на партийната система би могла да е аргумент на президента Радев да иска президентска република.
ИТН – с постановките по съставяне на правителство – биха си гарантирали някакво място в следващия парламент и дори биха могли отново да използват аргумента, че работят срещу ГЕРБ и ДПС (а не само срещу ПП-ДБ, както досега).
Експертен кабинет: ИТН може да са преценили, че ГЕРБ и ДПС са в достатъчно тежка ситуация, за да приемат експертен кабинет (каквото и да значи това) с третия мандат. Това изглежда като подвариант на първия сценарий, но е по-амбициозен от него. Тук ИТН ще се целят не просто в място в управлението, а ще искат да диктуват и политиките му.
ИТН естествено няма да разкрият кой вариант са избрали, а може и още да не са направили избор. Но съществуването на тези три варианта ги поставя в добра преговорна позиция и е реално основание за тъга у Борисов. Пеевски обаче не вярва на сълзи и като нищо може да пробва и по-директни методи за убеждение на потенциалните партньори. Ако например прокуратурата се задейства неочаквано, това би било сигнал за сериозен напредък в преговорния процес.
Ако ГЕРБ, ДПС и ИТН не се разберат
Това е ситуацията към момента и в нея дори не става дума за това какво би правило едно ново правителство. Нито се говори за програма, нито за общи принципи на взимане на решение, да не говорим за коалиционно споразумение, което беше щедро обещавано от Борисов преди изборите. Всъщност, между варианта на ГЕРБ – „правителство на споделената отговорност“ – и този на ИТН („експертно правителство“) няма особено противоречие. Важното е всъщност какво ще е мнозинството зад тези правителства. Голямата разлика би била между два варианта: плаващи мнозинства и договорени мнозинства между конкретни партии. Това е първият въпрос, който трябва да се изясни.
Фактът, че президентът Радев и премиерът Главчев ще ходят заедно на срещата на върха на НАТО, демонстрира, че някакви преговори между ГЕРБ и ИТН за съставяне на правителство вече протичат. Това е също така знак, че ако то бъде съставено, ще е евроатлантическо, но не чак дотам.
Като цяло, за съжаление на цялата страна, избори не са изключени. Но все пак има ясна отговорност за съставянето на управляващо мнозинство и тя пада върху партиите, които са имали сходни политики и поведение в досегашните парламенти. А това са ГЕРБ, ДПС и ИТН. Ако те не се разберат, добре е поне да стане ясно за какво не са се разбрали.