Тръмп няма представа къде е България и няма нищо да ви даде
Не, войната на Русия срещу Украйна няма да спре. Онова, че Тръмп щял да звънне на Путин, защото си били братчета консерватори, е просто глупост. И не, в България няма да стане по-добре, когото и да бяха избрали в САЩ.
Най-бързият анализ на причините за победата на Доналд Тръмп наистина е много прост: вътрешната икономика и ударът по джоба и хладилника на милиони американци при различните стратификации на средната класа заради ръста на цените, въпреки уж спадащата инфлация.
Останалото е весел, тръмпистки и леко слабоумен див популизъм в стил „ще спра/прогоня мигрантите“ или „дайте ми 24 часа и войната на Путин ще приключи“. Забелязахте ли половинчатото „предупреждение“ към Израел, сякаш майка пляска по дупето своето немирно дете, колкото да регистрира авторитет? Да не говорим за детинщините от сорта на „Make America Great Again“, които потъват удобно в по-масовия ум, но не означават нищо.
Не, Тръмп нищо няма да ви даде
У нас вече стана комично тържествуването от победата на Тръмп в определени политически среди, сякаш техен братовчед е спечелил: „Ухаа, сега ще „закусваме“… само да ни вдигне телефона.“
Не, Тръмп няма никаква представа къде е България, така че да изключим свръхнагретия „консервативен“ котлон, защото – помнете ми думата – няма да има какво да се изпържи на него. Тръмп, когото някои вражески нему „холивудски“ психиатри смятат за завършен шизофреник, няма да ви даде риба, а малка дървена въдица и то много евентуално. Както и на „иконоборческия“ антиевропейски комик Орбан.
Част от десните консерватори в Европа, че и у нас, попадат в капана на т.нар. confirmation bias – т.е. онази мисловна девиация, която търси, намира и валидира единствено собствените си недопечени идеи, и съответно игнорира ясните тръмпистки сигнали, че Оранжевия спира кинтите на всички, не само на либералите. Защо ги спира? Защото му трябват за компенсациите в американската икономика – стига раздаване навън, бизнесът и ниските данъци преди всичко. В този смисъл нашите „десни“ (с изключение на неколцина политически умове като Петър Москов, Радан Кънев, проф. Любо Канов, Елисавета Белобрадова и определени части от ПП-ДБ), вече по един или друг начин си дадоха сметка за това.
А останалите? Борисов би дал всичко, за да се снима отново с Тръмп. Пеевски, на свой ред, вече е по-американец и по-нидерландец и от Марк Рюте, не бих се изненадал и да се кандидатира за пост в НАТО. Пропутинистките сили – Радев, „Възраждане“ и по-малките като БСП – внимателно и лицемерно поздравяват в стил „рапорт даден“. А като цяло всички са смешни в живковското си снишаване пред хегемона, дай първо да видим какво ще стане, не им е лесно.
Трите извода за България, Европа и света
Разбира се, ако вие сте българин от малък град или село, в чиито кръчми световният политически дебат се свежда до „Тръмп е откачен, ама как ги изклати“ и „Я пусни пак „Смеем се, а плаче ми се“ на Миле Китич“, възможните импликации и влияния на изборите за президент в САЩ върху вашето битие по-скоро се свеждат до абсолютната нула, равняваща се на минус 273 по политическия Целзий. Ерго, това, че Тръмп стана президент вместо Камала, се случва на някаква друга планета.
Но има все пак и относително мисловна общност у нас, включително в бизнеса, която справедливо се вълнува. Тук ще пропусна умишлено програмите и чисто вътрешно-политическите тежнения на Тръмп и ще предложа както на компанията в центъра на Самоков, така и на хипстърите в центъра на София следните три леко отчайващи извода:
- Не, войната на Русия срещу Украйна няма да спре. Онова, че Тръмп щял да звънне на Путин, защото си били братчета консерватори, е просто глупост. Тръмп, в най-добрия случай, може да играе с митата за стоки от държави от БРИКС, но и това не ми се вярва, докато Путин дори отказа да го поздрави за победата, за разлика от предния път;
- Не, Китай няма да презвеме света, икономически и всякак, и никой няма и за секунда да побутне САЩ от първото икономическо място. Но не защото Тръмп е некъв магьосник, проклетисан с докосването на цар Мидас – т.е. всичко, което пипне, да се превръща в злато, а защото американската администрация, който и да е начело, преследва приблизително едни и същи цели. Малката разлика в случая може би е, че Европа ще трябва да вдигне разходите за сигурност в НАТО над средно двата процента, т.е. всички ние, начело с Франция и Германия, ще трябва да плащаме солидарно повече. Великобритания е отделен случай, все пак са братовчеди. Да, прекрасният нов зелен свят леко ще се отложи, а woke-културата вероятно ще прехапе устни, но повярвайте, не задълго, т.е. повечето демократични медии просто минават отново в опозиция;
- Не, в България няма да стане по-добре, който и да беше станал президент на САЩ.
Последното е особено важно. То отчасти има значение по въпроса колко сме малки и незначителни в очите на американската администрация – там вероятно мислят по-често за Естония или дори за Мали, отколкото за нас. И още нещо: Нашите политически разправии тук, на които се посвещава 90% от медийното време и съдържание, нямат никакво значение отвъд собствените ни бури в чаша вода. Особено в светлината на жалкия факт, че всичко е сведено до едно – кой и как ще се опита да се хареса на Тръмп с отчаяната надежда, че той, рано или късно, един ден ще стигне и до въпроса за България. В този смисъл, розовите сънища на тръпмистите у нас, включително по македонския въпрос, ке си останат това, което са – сънища, които с течение на времето ще избледняват.
Нищо магическо не ви чака
Не и не. Разберете: никоя велика сила не става и не ляга с мисълта „Божичко, какво ще правим в България?“, отдавна е време да бъдем честни спрямо себе си. Така че само ние самите можем да се изтръгнем от сегашната ни цуг-цванг-ситуация, в стил „барон Мюнхаузен за собствената си коса“. И докато това е пример за приказно и магическо, имам новина – нищо магическо не ви чака, освен относителен олигархичен застой, в какъвто, уви, вече свикваме да живеем.
Застойното парти ще продължи със сегашните политици и в осми, и в девети избори – но в един момент ще спре, и оттам нататък е предимно труд. Сериозният въпрос е да не изпуснем момента и да останем на партито твърде дълго, вместо да си тръгнем навреме. А не да падаме отново и отново в заешката дупка на Алиса – особено по въпроса за 12-те милиарда по Плана за устойчивост и развитие. Което е като Аристотелово изречение изобщо за живота.
Мнозина от вас се питат дали едновременно ще се радваме на по-малки свободи и прострелян в крака ултра-либерализъм, или пък шизофренният Тръмп за втори път ще се опита да направи социокултурен обрат, който безкрайно ще се хареса на всички униформирани умове, а демокрацията ще си остане доминантна? Answers on a postcard, както казват англичаните. Или: Кой знае, да видим.
И за финал: Trump will fix it? Не ме разсмивайте. Специално в България нищо няма да се промени, камо ли да се „фикс“-не. Най-тежкият ни евроатлантик ще стане още по-тежък, а уж възпиращият фактор Борисов ще плаши гаргата, че без ГЕРБ не може.
И ще ходим, и ще ходим на избори… Пред нас са блеснали политическите жита. С Тръмп или без. „Смеем се, а плаче ми се“, честно. Миле Китич се оказа прав. Досущ като колежката Тейлър Суифт, която философски пита: „Както отново се озовахме на пода?“