София: Четири варианта за изход от пълния блокаж
Столичният кмет Васил Терзиев е изпаднал в безтегловност, защото е с вързани ръце без местен парламент. Над два месеца управлението е блокирано. Колко ли време трябва да мине, за да се преоткрие формулата на сглобката.
Над два месеца столичното управление е блокирано. Провалиха се плахите опити да се преоткрие топлата вода на ротацията в председателството на общинския съвет. Кой знае колко време още ще е необходимо, за да се преоткрие и политическата формула на управленската сглобка, която съществува на национално ниво. Други формули изглеждат като висша математика за общинските политици, оставени временно на комсомолско самоуправление от партийните си лидери, които хем са горди, че вече са решили сложните формули за държавната власт, хем още не са сигурни кой точно е решил най-добре задачата.
Освен че филмът „Сглобка – ротация“ вече сме го гледали на национален екран, почти не остана време за възстановка и на общински. Защото при местната власт, за разлика от парламентарната, размотаването до изтощение в търсене кой да отнесе цената за компромиса не минава през три мандата за кабинет, предсрочни избори и служебно правителство. Ако и след месец Столичният общински съвет (СОС) не заработи (а докато не бъде избран председател, той нито може да се структурира в комисии, нито да приема решения), по закон съдът може да насрочи нови избори. Друг е въпросът, че у нас законовите постановки обикновено търпят широка интерпретация и това може и да не се случи.
Бездействие в безвремието
Но на търпеливия избирател скоро ще му писне. А се задава стачка в столичния транспорт, да не говорим какъв саботаж могат да спретнат всевъзможните фирмени лобита от чистотата до строителството и осветлението, добрували под фасадата на Йорданка Фандъкова. Столичният кмет Васил Терзиев пък е изпаднал в безтегловност и бълва абсурдни новини как си дарява заплатата от 3100 лв., макар да струва на данъкоплатеца много повече с бездействието си, защото е с вързани ръце без местен парламент.
Но не чак толкова вързани. Дори в безвремието Терзиев можеше да бълва идеи, които да легитимират позицията му на столичен лидер и да показват на гражданите колко много може да се направи в общината, ако всички поемат своя дял от отговорността си на общински съветници. Първата политическа сила в общинския съвет – ПП-ДБ-СС, също можеше да притиска с ярки публични позиции опонентите си от ГЕРБ и БСП, че София страда от липса не просто на рутинно управление, а от невъзможност да се реализират значими политики в интерес на всички.
Можеха поне да огласят гръмогласно минимум приоритети, необходими за града, и да привлекат за съюзник широко обществено мнение, с което да тушират опърничавостта на другите политически сили в столичния парламент, за да може той да заработи. Вместо това те се захванаха с мудни преговори с тях без ясна стратегическа перспектива и с насрочвания на поредното обречено първо заседание на СОС през 2-3 седмици за избор на председател.
Отговорността на първата сила ПП-ДБ-СС
А отговорността за безплодния столичен парламент тежи главно върху първата сила в него – ПП-ДБ-СС, нищо, че тя няма мнозинство. На тази струна играят ГЕРБ и БСП, които потриват ръце, че опонентът им се омаломощава. И точно това се случва досега. Още повече, че в призваната да управлява коалиция няма лидерство. Борис Бонев от „Спаси София“ се изявява като основен говорител на коалицията, а Васил Терзийски, със самостоятелната функция на пряко избран кмет, но с вързани ръце, е в ролята на бек вокал и то със слаби певчески заложби, разчитащ главно на дълги и минорни изяви във Фейсбук.
Бонев полугласно казва, че е твърдо против ГЕРБ, но се надява на подкрепа от БСП, а ПП-ДБ и Терзиев (още от кметската му кампания) са внимателно критични към ГЕРБ и алергични към БСП, от която не очакват нищо, особено след демонтажа на Паметника на Съветската армия/МОЧА. БСП пък се опитва да играе по-сложна партийна игра, защото мажоритарният таран Ваня Григорова няма партия зад гърба си и е под постоянен приятелски огън от Корнелия Нинова, а Иван Таков се изявява като лидер на соцгрупата и се цели в поста на Нинова.
Невдъхновяващи варианти
В тази ситуация дори изборът на временен председател на СОС до приемането на бюджета за 2024 г. не е решение. Не само защото след този евентуален избор така или иначе трябва да се направи някаква сглобка за управленско мнозинство, а защото и на национално ниво сглобката в момента е под напрежение заради номинацията на Десислава Атанасова от ГЕРБ за конституционен съдия. Очакванията при този залог са, че и следващите номинации, принудено подкрепени от ПП-ДБ, ще са политически неприемливи за избирателите на последните. Така на хоризонта на „висшата математика“ изплуват няколко невдъхновяващи варианта:
1. Сглобката на ПП-ДБ-СС не може да повтаря тази с ГЕРБ на национално ниво, особено след Десислава Атанасова – значи е по-добре тя да се разшири с БСП и това да се обясни с необходимостта да имаме работещо управление, а не избори, които отново да доведат до блокаж, понеже пак никой няма да спечели мнозинство.
При такава голяма не-коалиция – и с ГЕРБ, и с БСП, общинският съвет ще може евентуално да работи с тематични мнозинства по всеки отделен въпрос – ту с едните, ту с другите, със съответните отстъпки към всеки.
2. ПП-ДБ-СС великодушно предлага за преодоляването на блокажа председателското място в СОС на ГЕРБ или на БСП, пак с идеята за последващи тематични мнозинства, и пак с неизбежен реверанс по определени теми както към партията на излъчилия председател, така и към „ощетения“ опонент.
3. Временен председател от малките групи, докато лидерите на национално ниво не решат сглобково и столичния въпрос. Разбира се, въпросът с „отстъпките“ остава в сила.
4. Нови избори, които обаче са особено рискови главно за ПП-ДБ. Защото ще съвпаднат с евроизборите, а най-голям губещ от тях ще е първата политическа сила – ПП-ДБ-СС („Спаси София“ като ненационален играч може „да се спаси“), която не е успяла да организира местното управление. И ако ПП-ДБ, заедно с резултата от евровота, покажат слаб резултат, това може да даде основание и за искания за предсрочни парламентарни избори.
Със сигурност има и висша математика в политиката. Но тя не изключва елементарната аритметика. А тя е ясна от нощта на местния вот. Ако очакваш опонентите ти да не могат да смятат, особено когато смятат много по-отдавна от теб, или че от небето ще падне друга аритметика, значи си функционално неграмотен според политическата PISA.