„Апартаментгейт“ 2.0: Скандал с Асен Василев и Даниел Лорер
Ключови фигури на „Промяната“ са продали имоти на рекордни цени, от които намирисва на размяна на корупционни услуги, разкри BIRD.bg. Какво се знае за “Апартаментгейт” 2.0 и замесените Асен Василев и Даниел Лорер.
„Апартаментгейт“ 2.0 е на дневен ред, позацапвайки образа на устременото към ротация стабилно правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, подкрепяно от ДПС. В основата на скандала са две от ключовите фигури на “Продължаваме промяната” – министърът на финансите Асен Василев и депутатът Даниел Лорер, чиято съпруга Виолета Лорер е шеф на кабинета на финансовия министър.
Това е случай, различен от първия “Апартаментгейт” – за продажба на луксозни апартаменти на занижени цени, след който с партийни и министерски постове се разделиха видни лица на ГЕРБ начело с Втория в партията Цветан Цветанов.
Сюжетът на един -гейт
Седмица след като съобщи, че ПП е наела американска лобистка фирма и договорът за $100 000 е подписан от съпредседателя Асен Василев, разследващият сайт BIRD.bg разкри, че бивша фирма на Василев – “СТВ Консълтинг” е с блокирани сметки заради иск на американски гражданин за над 5 милиона лева, но е спасила имотите си чрез бърза изгодна сделка. Те са купени от “Интелигентни трафик системи” – фирма на Станислава Арнаудова, която до 2022 г. беше почти пълен монополист при продажбата на винетки срещу комисиона от 7% за всяка продадена.
От 2019 до 2022 година включително от над 110 милиона лева приходи за посредниците в тол системата, тази фирма е получила над 88.9 милиона лева, а останалите над 21.4 милиона лева – „Диджитол Смарт Инфраструктура“. Едва миналата есен, при кабинета “Денков”, още две компании – “Тол България” и “НИПО електроникс”, сключиха договори с Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) за продажба на винетки.
Информацията за приходите беше разкрита в отговор на парламентарно питане на Божидар Божанов от „Демократична България“ през януари миналата година. Заедно със свои колеги от ДБ той предложи намаляване на комисионите до 3% и възможност за участие на други фирми в бизнеса, даден само на две при управлението на ГЕРБ. С гласовете на ГЕРБ, ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“ обаче 48-ото НС отхвърли предложенията.
Арнаудова е купила през септември 2023 година и имот на Лорер в същата сграда на столичната улица “Чаталджа” 3 за 1 милион евро. Това е пет пъти по-висока цена от тази, на която го е придобил. Подобен ръст за малко повече от година, откакто семейство Лорер е купило апартамента, е впечатляващ дори и при бума на имотния пазар в София. Закупен е за 351 950 лева през 2022 г., продаден е за 1 858 038 лева през 2023 г. При това реконструкцията на цялата сграда е приключила доста по-рано, още през 2021 г. – според обяснение на Асен Василев.
Досега министърът е коментирал темата единствено във Фейсбук, заявявайки, че не познава купувача – “и смятам за абсурдно и злонамерено замесването на името ми в скалъпена история за нещо, което се случва две години и половина след като съм излязъл от фирмата” (вече обявена във фалит, б.авт.).
Защо – въпросът на въпросите
Справка в Търговския регистър показва, че откакто през юли 2012 г. Асен Василев регистрира “СТВ Консълтинг”, при всяко свое участие във властта той я напуска като собственик и управител – и мястото му заема Марио Сотиров, който досега е на тази позиция. Случило се е през 2013 г., когато Василев става министър на енергетиката в служебния кабинет, назначен от президента Плевнелиев. После той отново се връща в “СТВ Консълтинг”, за да я напусне пак през май 2021 г., когато влиза в служебно правителство на президента Румен Радев – и избира политиката за свое поприще.
Познава ли купувача? В търсене на отговора на този въпрос се появиха интересни факти. Миналото лято купувачът на сградата – “Интелигентни трафик системи” (ИТС), е поискал от Министерството на финансите да не включва доставчиците на електронни услуги за пътно таксуване в изискването за обществени поръчки. Какво значи това?
Доставчиците на електронни услуги за пътно поддържане се избират от управителния съвет на АПИ, не участват в процедури за обществени поръчки, управата на АПИ решава дали отговарят на определени критерии и подписва контракти с избраните. Така реши властта на ГЕРБ.
Резекция на едно законово предложение
Миналото лято Министерството на финансите публикува на портала за обществени консултации законопроект за промени на ЗОП, който предвиждаше значителни изменения на някои режими – заради необходимо съответствие с европейски директиви. Едното от тях е отдавна изисквано от Брюксел – частните болници да провеждат обществени поръчки като държавните, НЗОК да прави централизирани търгове за онколекарства, а не всяко лечебно заведение да решава за себе си. Становищата по тези и други промени са отразени и в Справката от общественото обсъждане на законопроекта, и в пленарна зала, която ги отхвърли с гласовете на ГЕРБ, ДПС, “Възраждане” и ИТН.
Но Справката отразява и становище от края на юни м.г., адресирано до МФ и подписано от собственика и управител на ИТС Станислава Арнаудова, с което се противопоставя на предвидената отмяна на чл.14, ал. 9 от действащия ЗОП. Тоест, тя иска да се запази текста, с който се “определя като изключение от приложното поле на Закона за обществените поръчки сключването на договорите между АПИ с доставчици на електронни услуги за пътно таксуване”.
Арнаудова не е съгласна с мотивите на вносителите, че това изключение е „казуистичен подход, който е в разрез с уредбата на изключенията в приложимите директиви“. Срещу направеното от нея предложение, на стр. 51 в справката пише: “Приема се по принцип”. В законопроекта, подготвен от финансовото министерство и внесен в парламента на 22 август м.г. от МС, текстът, срещу който протестират от фирмата, липсва.
Така се запазва старото положение – няма обществени поръчки за доставчиците на електронни услуги, които продължават да се избират от управителния съвет на АПИ. Изискванията са залегнали в Закона за пътищата и наредбата и общите условия за предоставяне на услуги по електронно събиране на такси за изминато разстояние. Какво ли се крие зад съхранения текст: “Законът не се прилага за договорите, сключвани от Агенция “Пътна инфраструктура” по реда на чл. 10, ал. 14 и 15 от Закона за пътищата”? Един добър бизнес.
Но министърът на финансите (вероятно и началникът на кабинета му) не познават купувача на имотите им на ул. “Чаталджа” 3, продадени в началото на септември м.г. Или пък не го свързват с фирмата, чието предложение да бъде изключена от обхвата на ЗОП e възприето от МФ месец и половина по-рано.
Ще има ли епилог
Засега няма реакция от прокуратурата, която гражданското сдружение “Боец” сезира за изнесените от Bird.bg данни. След като ги провери, което е задължено да извърши, обвинението ще реши дали да образува досъдебно производство. Но прокуратурата с (временно изпълняващ функциите) главен прокурор Борислав Сарафов – за разлика от прокуратурата с шеф Иван Гешев, се прочу с прекратяването на знакови разследвания, най-известните от които свързани с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
“Докато при ГЕРБ имахме добре отработена схема за купуване на евтини имоти на данъчна оценка, за да не се показват недекларирани доходи, при „Промяната“ имаме продажби на имоти на рекордни цени, от които намирисва на насрещна престация за корупционни услуги”, коментира BIRD.bg разкритията за имотните сделки.
“Апартаментгейт” 2.0 избухва два месеца преди ротацията, при която начело на правителството ще застане Мария Габриел от ГЕРБ и някои министри ще бъдат сменени – по преценка на ръководствата на трите политически сили ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Съпредседателят на ПП Асен Василев е единственият политически лидер в кабинета и през януари Борисов не пести похвалите си за него. Към момента никой от лидерите на необявената коалиция не е коментирал “Апартаментгейт” 2.0.
До мартенското слънце има доста време.