Санкцията за „Лукойл България“: бълха ги ухапала
Три пъти компанията „Лукойл България“ е проверявана за непазарни практики – все безуспешно. Сега от КЗК намериха основания да я обвинят за господстващото ѝ положение на пазара. Адекватна ли обаче е наложената ѝ глоба?
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто мандат изтича през юни, за втори път съзря злоупотреба с господстващо положение на „Лукойл“ на българския пазар. И на изпроводяк реши да санкционира „Лукойл България“ с 67 771 454 лева „за злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната”. Производството беше започнато по сигнал на друга компания – „OMV България“, към която по-късно се присъединиха „Инса ойл“ и други търговци на едро.
Преди това решение КЗК е разследвала три пъти „Лукойл“ в последните десет години – за картел и договаряне на цените, но така и не е установявала нищо нередно в поведението на монополиста. През 2021 г. обаче регулаторът на пазара най-сетне прогледна за проблем, поставян години наред и от Националното сдружение на търговците и превозвачи на горива, и от политиците Мартин Димитров и Петър Славов – че руската компания не допуска други фирми до данъчните си складове и до продуктопроводите си („Лукойл“ държеше почти целия капацитет за съхранение на дизелово гориво и бензини в данъчните складове). Тази политика спира вноса на горива, което подкопава конкуренцията и беше определена от КЗК като злоупотреба с господстващо положение.
Санкцията можеше да е по-висока
„Бълха ги ухапала!„, възкликна по NOVA преди дни съпредседателят на Зелено движение, част от „Демократична България“ Владислав Панев. Според него, когато става въпрос за сериозна злоупотреба с монополно положение, това би следвало да води до имуществена санкция като процент от оборота на компанията. Годишните приходи на „Лукойл“ в България надхвърлят 3 милиарда евро годишно. Законът за защита на конкуренцията дава възможност за наказание в размер до 10% от оборота.
Въпреки уверенията на „Лукойл„, че новата му ценова политика, наложена през 2021 г. на търговците, ще доведе до по-ниски цени за крайния потребител, КЗК смята, че „единственият интерес на господващото предприятие е да елиминира конкурентите си в дългосрочен план и да налага едностранно по-високи цени на потребителите„.
Ами търговията на дребно?
КЗК наказа собствениците на най-голямата рафинерия на Балканите заради действията им при търговия на едро, но изпуска от фокуса си търговията на дребно. „Лукойл„, освен че е производителят, от който купуват търговците на едро, е и собственик на най-голямата верига бензиностанции в България – 220 от близо 3400. „Шел България“ има стотина, OMV малко над 90. Позицията на компанията, която притежава и добре развита складова и транспортна инфраструктура, ѝ дава възможност да влияе от производството на горива до крайната дистрибуция, а с това и върху цените, доставките, разнообразието на горива, териториалното разпространение. Работата на КЗК е да ограничава това влияние до здравословни за свободния пазар нива.
„Лукойл“ започва да променя условията по договорите за продажби на едро от пролетта на 2021 г. С новата политика за отмяна на отстъпките при покупки на значителни количества обаче търговци на едро получават бензини от рафинерията на цени, близки до тези на бензиностанциите на „Лукойл„. Така те не могат да се конкурират с „Лукойл“ и свиват отстъпките си за търговците на дребно. Комисията за защита на конкуренцията се позовава на компании, които разкриват, че след промяната на отстъпките няколко месеца или са търпели загуби, или са имали спад на продажбите.
Миналото лято от КЗК съобщиха в парламента и за друга търговска практика на „Лукойл„, водеща до дъмпинг – не дава в срок оферта на цена за заявени количества горива, което възпрепятства търговеца да оферира цена и на своите клиенти и така е принуден да осигури количества само на редовните си клиенти.
Твърде много услуги за „Лукойл“
От „Лукойл“ ще обжалват санкцията на КЗК, а вече се появиха прогнози, като тази на анализатора Илиян Василев, че в съда тя ще падне. Независимо какво ще се случи обаче държавата, в лицето на няколко правителства, е твърде услужлива към компанията. В последната една година подаръците за „Лукойл“ бяха значими – дерогация за вноса на руски суров петрол по море до 2024 г., енергийни компенсации от над 200 милиона лева за 2022 г., отмяна на забраната за износ на петролни продукти след 5 декември м.г. и удължаване на експорта до 5 март.
А сега и президентът Румен Радев заедно със служебния кабинет договарят огромен инфраструктурен проект, което не им е работа – петролопровода Александруполис-Бургас, т.е. тръба, която да пълни складовете на бургаската рафинерия след 2024 година. След газовия „Балкански поток“ на Бойко Борисов, България може да се сдобие и с петролна тръба на Румен Радев.
„Лукойл“ се „отблагодари„, плащайки авансово през декември 90 млн. лева данък печалба – чудо невиждано от години. Заради европейска директива, приета и от българския парламент, до 30 юни енергийната компания трябва да внесе и 33% данък върху свръхпечалбите. Те са целеви средства за подпомагане на уязвимите групи, засегнати от високите цени на горивата. От служебния кабинет обявиха още в края на м.г., че обещаните „до 100 милиона лева“ ще бъдат преведени авансово.
След 5 март „Лукойл“ може да работи само за българския пазар – и за Украйна. Големият въпрос е колко още може да спаднат цените на горивата по бензиностанциите в България. По bTV Димитър Хаджидимитров от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива заяви, че са тръгнали надолу, „но не са там, където трябва да бъдат“. Значи регулаторите трябва да ги сложат на мястото им.