Прояви ли Радев отговорност или си разчиства сметките
Дали Румен Радев спази конституционните си задължения, като връчи последния мандат на партия с почти нулеви шансове да сглоби правителство, вместо да го възложи на друга с по-добри изгледи? Сега има само три неизвестни.
След избора на президента Румен Радев да връчи третия мандат за съставяне на правителство на БСП, останаха само три неизвестни: кога лидерът на социалистите Корнелия Нинова ще го върне, кога ще са изборите и какво ще успее да свърши 48-ият парламент преди да се разпусне. Това ще е клетият финал на 4-месечната агония по раздаване и разтягане на връчването на мандати, която ще започне отново след предсрочни избори напролет – пети поред за последните 2 години.
Какво демонстрира Радев с този избор
“Ако президентът не иска да има правителство, ще даде мандата на БСП”, се говореше седмици преди новината. Но с избора си Румен Радев също така показва, че не иска да загуби симпатиите на левия електорат – независимо от влошените отношения с Нинова. Наскоро вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че държавният глава ще даде мандата на партия, която би продължила политиката на служебното му правителство. Едва ли някой може сериозно да предположи, че това ще е БСП. Министрите-социалисти в служебния кабинет са поканени от президента без съгласието на партийното ръководство, а някои от тях уволниха много от назначените от Нинова и сие кадри.
ГЕРБ имат своето оправдание да не подкрепят мандат на социалистите – уставът им забранява коалиция с БСП. Допреди ден от “Граждани за европейско развитие на България” гарантираха подкрепа за ДБ, ако получи мандата (а лидерът Борисов честичко казваше “Да, България” вместо “Демократична България”…). Изглежда, че някому повишените шансове за редовно правителство не са се понравили, вероятно на повече от един.
За “Продължаваме промяната” (ПП) изборите са това, което искат от самото начало, вярвайки, че ще получат по-висок резултат от този на 2 октомври миналата година. В предаването “Неделя 150” по БНР председателят на парламентарната група на ПП Андрей Гюров допусна намеса на главния прокурор Иван Гешев заради случая с компанията Nexo, определяйки го като “координирана акция”.
Аферата “Nexo”
Президентът обяви на кого ще връчи третия мандат, след като гръмна аферата “Nexo”. “Продължаваме промяната” върнаха папката с неизпълнения втори мандат на 9 януари (понеделник), а спецакцията на прокуратурата в офисите на криптокредитора Nexo се състоя няколко дни по-късно. Като по команда последваха съобщения за дарения от общо 100 000 лева от служители на Nexo за “Демократична България” и новини за среща на Асен Василев, в качеството му на министър на финансите, с мениджъри на компанията и банкери за опции да се плаща с криптовалути през БОРИКА.
От прокуратурата отрекоха акцията да е използвана като политически инструмент. Операцията е започнала в България, Сърбия, Кипър и Германия, става ясно от съобщение на 12 януари на Европол и Евроджъст, когато са били претърсени 22 локации – две в Кипър, пет в България и 15 в Сърбия, и разпитани 261 лица (42 от които в България).
Разследването на Европол е започнало през юни 2022 г. по искане на Германия. Престъпните действия са осъществявани чрез колцентрове от Сърбия, технологична инфраструктура в България и изпиране на парите в офшорки в Кипър. (В началото на декември Nexo се изтегля от американския пазар, след като 3 месеца по-рано осем щатски регулатора я обвиниха, че предлага продукти, които носят лихва, а не са регистрирани като ценни книжа – и така е измамила инвеститорите).
Какво още се знае
В съобщението на Eвропол обаче Nexo не е назована. Съобщава се, че инвеститори от Германия, Швейцария, Австралия и Канада са станали жертва на фалшиви криптоинвестиционни платформи, обещаващи необичайно висока възвръщаемост на инвестициите. „Разследването предполага, че вероятно случаите са много повече. Това би означавало, че незаконните печалби, генерирани от престъпните групи, може да са стотици милиони евро“, заявяват от Европол.
Българският “принос” е, че е огласено името на Nexo. На 12 януари прокуратурата съобщи, че я проверява за пране на пари, данъчни престъпления, организирана престъпна група, компютърни престъпления и банкова дейност без лиценз. Политици и анализатори изтъкнаха скандала като претекст “Демократична България” да не получи третия мандат. За него се провидя известен шанс за реализация с обявената от съпредседателя на ДБ Христо Иванов формула за “технически кабинет” с пет приоритета – Шенген, еврозона, съдебна реформа, План за възстановяване и развитие и модернизация на българската армия. Сега всички те са на път да претърпят крах, а последствията са неизбежен упадък на държавата.
Наникъде
След няколкомесечно неразбирателство между партиите, последната дума в парламентарната република отново има президентът. Дали Румен Радев спази духа на конституционните си задължения, връчвайки последния мандат на политическа сила с почти нулеви шансове да сглоби правителство, вместо да го възложи на друга с по-добри изгледи? Критичната ситуация изискваше да прояви отговорност, вместо разчистване на сметки с политически противници.
Провалът на третия мандат би имал негативни последици за председателя на БСП. Корнелия Нинова си създаде достатъчно противници в и извън партията, които ще се възползват от неуспеха ѝ. На първо време ще пробват да променят устава на партията на 11 и12 февруари, когато е насрочен конгресът, така че лидерът да не се избира чрез пряк вот, както е избирана Нинова на два пъти.
След предстоящите безплодни разговори, президентът ще (пре)назначи поредното си служебно правителство. Разпердушинените партии неохотно ще се заемат с предизборните си кампании – ако се осмелят да срещнат гражданите очи в очи.