Правителството „Габриел“: пет неща, които можем да очакваме
Кабинет „Габриел“ вероятно ще има. За да бъде преглътнато мнозинството на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН, то ще бъде представено като спасител на България. Само че ако България има нужда от спасение, то е най-вече от самото него.
С умерена архангелска помощ проточилата се правителствена криза в България е на път да приключи. Поне временно. Правителство „Габриел„, подкрепено от ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН, вероятно ще има, което ще даде възможност на 49-ото НС да приеме нужните в спешен порядък решения. Нещо повече: четирите споменати партии ще имат интерес това правителство да се задържи и дори да успее. Затова хоризонтът му може да се окаже по-дълъг от очакваното.
И в този парламент, както и в предходния, има едно реалистично мнозинство и то е около така наречената „хартиена“ коалиция, която прерасна и в коалиция „Магнитски„: ГЕРБ, ДПС и БСП имат свои видни представители в „престижния“ списък на американското финансово министерство. Време е това мнозинство, което като бройка е доста впечатляващо, да поеме политическата си отговорност за управлението на страната.
Мария Габриел – с двоен, единичен или никакъв докторат – е подходяща да оглави кабинет на това мнозинство. Тя е добър и интелигентен висш администратор, като същевременно е политически продукт на ГЕРБ и е лоялна към лидера на тази партия и партньорите му. И най-вече е приемливо за Брюксел лице, което ще се опита да тушира откритото недоверие спрямо Борисов сред част от водещите европейски политици. При ГЕРБ нещата рядко се решават по същество, но по модела „Пунта Мара“ винаги се правят опити да се изпратят намеци и съобщения до този или онзи. Вестоносецът за пред Европа в случая е подходящо подбран.
„Ще бъда ясна какво правителство искаме – проевропейско с ясни инициативи и ясни отговорности„, отвърна Габриел. „Аз лично, като жена, съжалявам, че в делегацията с вас не е госпожа Нинова. В момента посоченият кандидат за министър-председател е Мария Габриел. Беше редно да се… pic.twitter.com/Eppm20Oixe
— град София (@sofiagrad) May 11, 2023
Какво да очакваме
За да бъде преглътнато мнозинството на ГЕРБ, ДПС, БСП и ИТН в страната, то ще бъде представено като спасител на България от някаква непоносима катастрофа, предизвикана от ПП-ДБ и особено от Асен Василев. Първото, което трябва да се очаква от новото мнозинство, е тежка артилерийска подготовка по финансови и бюджетни въпроси, която беше вече започната от служебната финансова министърка още преди изборите. Още тогава обаче се преигра с тази тема, като едва ли не България беше обявена за фалирала.
Един добър съвет към новото мнозинство е да не прекалява със спасителните си пориви. Защото ако България има нужда от спасение, то е най-вече от самото него – от неговия над 10-годишен управленски „модел„, от мимикрията на менте-партии, които идват да „изчегъртат“ Бойко Борисов, но завършват като негови не патерици, а по-скоро клечки за зъби. Да не говорим пък за партии, които ще спасяват България от „джендъра“ и са на границата на психически нормалното.
Та хубавото в цялата ситуация е, че спасителите на България ще съберат в своето управление накуп почти всичко, от което тя има реална нужда да се спасява. Така поне политическата отговорност ще е ясна и хората няма да има на кого да се сърдят – забъркалите голямата каша ще се наложи да я поизсърбат с всичките рискове, произтичащи от този нерадостен факт.
Второто, което може да се очаква от новото мнозинство, е някакво раздвижване в областта на „съдебната реформа„. Иван Гешев вече изглежда „сготвен“ от досегашните си патрони и политически съюзници. Заявлението на Мария Габриел, че ще иска отстраняването на Гешев, е първото открито заставане от страна на ГЕРБ (а и ДПС) срещу главния прокурор, когото самите те инсталираха. Позицията на Борислав Сарафов беше предшественик на обръщането на катмите. Цялата история с пишман атентата срещу Гешев обаче оставя много лош привкус на намесване на мафията в политиката. А този привкус разваля търсения ефект от политическото разграничаване на ГЕРБ-ДПС от Гешев. Външен наблюдател би останал с впечатлението, че политическите лобита в съдебната власт се опитват да си пренаредят капиите, без да губят реално позициите си. А на всичко отгоре не се знае и организираната престъпност – в смисъл бомбаджиите – на чия страна е в този процес.
Третото, което може да се очаква от новото мнозинство, е евроатлантическа политика с някои уговорки. Тези уговорки ще са реверанс към БСП и ще се изразяват в някаква документална опаковка, на която ще пише, че „нито един български патрон не отива за Украйна„. И в момента президентът и служебното правителство ползват такива подвързочни материали, което им дава някаква възможност да продължават да мътят главите на част от електората с някакъв български уж „неутралитет„. Подобен компромис изглежда неизбежен, ако БСП трябва да бъде привлечена. Корнелия Нинова вече загатна, че без тях новото мнозинство ще е принципиално незавършено.
Четвърто: новото мнозинство ще убие „Възраждане“ като опасност за отклоняване на страната от пътя ѝ към еврозоната. Или поне лесно би могло да го направи, ако Борисов и Карадайъ застанат твърдо зад скоростно приемане на България в еврозоната. Тук обаче има едно голямо „НО“ и то е доколко новото мнозинство ще придобие и формат „Трактора“ – тоест, защитник на интересите на някои български бизнес и политически кръгове, за които еврозоната и строгата ѝ регулация са по-скоро противопоказни. Активизирането в публичната сфера на Алексей Петров е симптоматично за натиска в тази посока. Така че една питанка трябва да се остави около еврото. Ако формат „Трактора“ надделее, референдумът на „Възраждане“ може да се окаже извинение за неприлична сделка от страна на новото мнозинство. Но поне засега е редно да им се даде някакъв кредит на доверие по отношение на еврозоната. (А в крайна сметка референдумът на Костадинов е сериозно противоконституционен и КС аргументирано може да го отхвърли.)
Пето, „Възраждане“ все пак ще имат своите шансове при новото мнозинство, като продължат да изпълняват основната си задача – атаките срещу ПП и най-вече срещу ДБ. Те ще са едновременно плашило, към което ПП-ДБ да бъдат пришити, за да се дискредитира опозицията, и острие срещу основния политически опонент на новото мнозинство. В този смисъл те ще са инструментално полезни и ще успеят да извлекат изгоди на базата на тази си полезност – и духовни, и материални.
ПП-ДБ също имат своите шансове в новата ситуация. Комасирането на всичките им опоненти в общо управление ги прави единствената смислена и реална опозиция в този парламент. Те ще имат задачата да следят доколко новото мнозинство следва реална политика по отношение на еврозоната и доколко действията в съдебната сфера не са просто пренареждане на пешките от страна на ГЕРБ-ДПС.
В страна, в която „катарзис“ и „Пунта Мара“ са станали синоними
Ако поредният „катарзис“ за герои като Борисов и Пеевски се окаже този път реален, както се казва, ще спечели цял народ. Ако правителството „Габриел“ е опит на тези герои елегантно (доколкото е възможно) да се оттеглят от българската политика, то може да се окаже някаква изненадваща новост. При такъв сценарий в един парламент може да има повече от едно правителство и управляващо мнозинство в рамките на четири години.
Но в страна, в която „катарзис“ и „Пунта Мара“ са станали синоними, скепсисът и необходимостта от силна опозиция и управленска алтернатива са силно препоръчителни.